5 Р Е Ш Е Н И Е №214 София, 22 ноември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 846 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимия С. А. П. – Вх № 10594 от 18.07.2016 г. и Вх № 10873 от 25.07.2016 г., последната подадена от защитата му – адв.К. Б., против решение, постановено по внохд № 741/15 г. на Апелативния съд-гр.София. Претендира се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбите. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2266/14 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия П. на основание чл.116, ал.1, т.12, във връзка с чл.115, чл.18, ал.1, чл.29, ал.1, б.”б” и чл.54 от НК на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като го оправдал по обвинението да е бил осъждан към момента на деянието повече от два пъти и влезлият в сила съдебен акт по нохд № 8610/04 г. на СРС да обуславя отделно осъждане по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. На основание чл.25, във връзка с чл.23 от НК СГС групирал наказанията, наложени по нохд №№ 2266/14 г. на СГС, 5485/12 г. на СРС и 6532/12 г. на СРС, като определил едно общо наказание, най-тежкото от наложените, а именно 15 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим в затвор. На основание чл.25, ал.2 и 3 от НК съдът зачел и приспаднал от наложеното общо наказание, изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено по нохд № 6532/12 г. на СРС, както и изтърпяното наказание „пробация”, наложено по нохд № 5485/12 г. на СРС. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. С решение № 281 от 30.06.2016 г., по внохд № 741/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, САС изменил посочената по-горе присъда, като намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и размера на общо определеното наказание - на по 10 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните: Подсъдимият поддържа, че не е извършител на инкриминираното деяние; че липсват следи от борба и физическо насилие по него и пострадалия; че св.Г. „лъже”, че се е промъкнал докато Т. е разговарял с нея; не разбира защо липсва снимка на увреждането на пострадалия, а по делото е налице рисунка. Защитата му, вън от възраженията, които засягат обосноваността (която не е касационно основание), претендира, че не е установен мотива за извършване на деянието; че е налице противоречие между показанията на св.Г. и св.Д.И. относно „вик” от дома на пострадалия; не е установен механизма на нараняването; акцент е поставен върху становището на прокурора при СГП, на инцидент от 2013 г. и на поведение на пострадалия, след употребата на алхокол. Рисунката на увреждането по главата на пострадалия Т. не е произволна, а е снета от експерта по СМЕ № 87/11 г. (досъдебно производство, т.1, л.141) от история на заболяване № 19753, на името на Т., изготвена в Клиника по спешна неврохирургия към МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където последният е престоял за времето от 22 до 24.06.2011 г. Нещо повече, отразеното на тази рисунка намира подкрепа в показанията на редица свидетели – Т., Г., а и в обясненията на подсъдимия. По-важно е друго, че липсата на фотоснимка на увреждането не е злепоставило изясняването на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото, а такова не се и твърди от подс.П.. Не се установява да е налице противоречие между показанията на св.Г. и св.И., в частта, на която е поставен акцент от подсъдимия. При разпита на св.И. той е заявил това, което лично е възприел, като от протокола за разпит (ДП, т.1, л.35) не личи да са му поставяни въпроси, в това число и относно шума в дома на пострадалия. Механизмът на нараняването е изяснен от показанията на св.Т. и Г., обясненията на подсъдимия, и от изводите по експертните заключения на Д-р М. (ДП, т.1, л.141 и сл.;т.2, л.27 и сл., т.4, л.15 и сл.). Безспорно е, че по тялото на подсъдимия не са установени следи от насилие, но за пострадалия нещата стоят различно. В историята на заболяване, за която стана дума, вън от нараняването в областта на главата, са описани увреди по лявата ръка на Т. – порезни рани по дланната повърхност – две на втори пръст плитки, като пръста бил със запазена инервация и свиване и разгъване, и една по дълбока на трети пръст, като там имало затруднено свиване в областта на първата става, защото бил засегнат лигамента на повърхностния сгъвач, поради което й било препоръчано оперативно лечение. Що се отнася до становището на прокурора от първата инстанция, трябва да се припомни, че неподдържането на обвинението от страна на прокурора не освобождава съда от задължението да даде отговор по въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Независимо от това съдът е анализирал в детайлни съображенията на прокурора (л.337 и сл. от мотивите на СГС, възприети изцяло от САС) и правилно е отхвърлил същите като неоснователни. Възражението, свързано с инцидент от 2013 г. между същите страни – подсъдимия и св.Т., не държи сметка за пределите на настоящото наказателно производство, очертани ясно с обвинителния акг. Поведенческите прояви на пострадалия, резултат от употребата на алкохол не са пренебрегнати от САС. Защитата на подсъдимия им придава значение, каквото те обективно нямат, свързано с инцидента, случил се в кухнята в дома на Т., на инкриминираната от обвинението дата. Още повече, че не се установява, нито пък твърди, че пострадалият е имал поведение в която и да било от хипотезите на чл.118 от НК. Жалбоподателят и защитата му не оспорват, че на 22.06.2011 г. в кухнята на ап.46, вх.Б, [жилищен адрес] [улица]- София, около 17.00 часа, са се намирали подсъдимият и пострадалия Т., че на това място и по това време последният е получил увреждане от действието на нож – голяма порезна рана на долната челюст, под долната челюст и шията в дясно, разкъсване на капсулата на дясната подчелюстна жлеза. Същият нож е иззет надлежно и изследван, при което е установено, че по неговото острие има кръв с ДНК профила на С. Т. (виж протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него –т.1, л.8-27; протокол Б-227/11 г. – т.1, л. 101 и ДНК експертиза т.1, л.179. Изяснено е също, че без навременната и съответна медицинска помощ, изходът от увреждането би бил фатален за живота на пострадалия. Подсъдимият отрича да е нанасял удар по пострадалия и поддържа, че последният сам се е наранил. В тази част обясненията на подс.П. не са кредитирани от СГС и САС и в мотивите на съдебните актове се обективират съображенията за това. Третата инстанция споделя тези съображения. Пострадалият ясно и недвусмислено е изяснил обстоятелствата, при които е получил нараняването в областта на главата и на лявата ръка – време, място, начин и поведението на подс.П.. Съдилищата правилно са дали вяра на показанията на Т., тъй като при проверката им е установено, че те не са изолирани, декларативни, а намират подкрепа в показанията на свидетелите И. и Г., частично и в обясненията на подсъдимия. Все в същата посока, част от писмените и веществени доказателства утвърждават също показанията на Т. – огледният протокол и съпътстващия го албум, средството, с което са причинени увредите в областта на главата и лявата ръка на пострадалия, дрехите на подсъдимия, доброволно предадени от него. Показанията на пострадалия се подкрепят и от експертното заключение относно характера на уврежданията по лявата ръка, като защитни и механизма на получаването им, добре изяснен от експерта и правилно възприет от съда (л.334 от мотивите на СГС, към които САС не е заявил критично отношение). За резултатите от изследването на ножа вече стана дума. Що се отнася до мотива за извършване на инкриминираното престъпление, той очевидно не е съставомерен, респ. не се обхваща от престъпния състав по чл.116, ал.1, т.12, във връзка с чл.115, чл.18, ал.1 и чл.29 от НК. Само ако от мотива зависи квалификацията на деянието, той трябва да бъде изяснен точно. САС не е оставил без отговор идентичното възражение направено от подсъдимия. В мотивите на въззивното решение (л.93 и сл.) са изложени съображенията на САС относно мотивацията на подсъдимия да предприеме извършването на инкриминираното деяние. Тези съображения са основани на съдебно психиатрично-психологичното изследване на подсъдимия П., установената употреба на алкохол от него в деня на инцидента и степента на алкохолно опиване. При това последната е установена посредством експертното заключение за което иде реч, доколкото подсъдимият е установен от органите на Полицията едва на 24.06.2011 г. При изложеното ВКС не намери при разглеждане на делото да са допуснати претендираните от подсъдимия и защитата му нарушения на процесуални правила, нито пък такива, за които третата инстанция следи служебно. В рамките на фактите, приети за установени от САС законът правилно е приложен. Правилно е ангажирана наказателната отговорност на жалбопадателя щом съдът е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.116, ал.1, т.12, във връзка с чл.115, чл.18, ал.1 и чл.29, ал.1 б.”б” от НК. Наложеното наказание, след корекцията на въззивния съд, не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, 1 от НПК и като такова е справедливо. В тази посока ВКС намира за необходимо да отбележи, че застъпеното от съдилищата (последователно от СГС и САС), наличие на принос у пострадалия за възникване на застрашаващата ситуация, ценен при това на плоскостта на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, е сериозно спорно. Още по-малко на същата плоскост могат да бъдат отчитани обстоятелства, които са вън от пределите на обвинението и не са били изяснявани в настоящото производство, какъвто е случая с инцидента през 2013 г., развил се между същите страни. Водим от горното, като не установи причини за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281 от 30.06.2016 г., постановено по внохд № 741/15 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: