Ключови фрази
Касационни частни дела * връщане на касационна жалба * право на обжалване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

София, 22.03.2019 година



Върховният касационен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ : Петя Шишкова
Надежда Трифонова
и след писменото становище на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева частно наказателно дело № 242/2019 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.351, ал.6 от НПК по жалба от частния обвинител Й. И. М. против разпореждане от 19.02.2019 г. по внохд № 128/2018 г. на Софийския апелативен съд
, с което е върната подадена касационна жалба.
Жалбоподателката изтъква, че не е била уведомена за нередовността на жалбата и възможността да я отстрани, но въпреки това съдът е разпоредил връщане поради бездействие в указания от него срок, с което съществено е нарушил процесуалните правила.
Прокурорът изразява несъгласие с позицията на частния обвинител. Отбелязва, че срокът за касационно обжалване по отношение на Й. И. М. е изтекъл преди тя да подаде жалба, а повереникът не е изпълнил задължението си да отстрани в срок недостатъците на подадената от него жалба.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи:
Софийският апелативен съд постановил решение № 489/07.12.2018 г. по внохд №128/2018 г., подлежащо на касационно обжалване в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
От приложената по делото разписка (л.485 от досието) става ясно, че на 14.12.2018 г Й. И. М. лично е получила съобщение, че решението е изготвено и може да се обжалва в петнадесетдневен срок пред ВКС. В този срок, на 28.12.2018 г., постъпила касационна жалба от повереника на М. – адвокат Б. М.. Тъй като тя не била съобразена с разпоредбите на НПК, съдът разпоредил да се съобщи на подателя да я приведе в съответствие с тях. Тук е мястото да се отбележи, че указанията на съда по чл.351, ал.5, т.1 от НПК следва да съдържат конкретни констатации и насочване към произтичащи от тях корекции, както и уведомление за развитието на процеса при неотстраняване на пропуските или несъответствията.
Съдът не изпратил на частният обвинител Й. М. съобщение за нередовност на жалбата, подадена от нейния повереник. Уведомен бил само адвокат М., но то, отказал да я поправи в посочения срок. Това дало основание на съдията - докладчик да върне касационната жалба с атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане.
Не съществува съмнение, че съгласно чл. 253 от НПК повереникът не е страна в съдебното производство, поради което не разполага с правата на страните и в частност, с правото на жалба. Частният обвинител би могъл да подаде касационна жалба чрез своя повереник, но само в срока, който тече от неговото, на частния обвинител, уведомяване за изготвяне на въззивното решение. Тъй като в казуса в този срок е постъпила бланкетна жалба от повереника, съдът би следвало да я третира единствено в контекста на правото му да представлява процесуалнолегитимирана страна. Ето защо е било задължително частният обвинител да бъде уведомен за недостатъците на жалбата, а по делото няма данни това да е сторено. Съобщението по чл.351, ал.5, т.1 от НПК е изпратено лично на повереника, макар Й. М. да е имала известен адрес в [населено място] и отрича да е съобщавала друг адрес. Не може да не се отбележи некоректността на повереника, който в касационната жалба е посочил себе си за съдебен адрес и е заявил, че на него тя ще получава всички книжа и съобщения. Изявление в същия смисъл от частния обвинител няма. Несъмнено по този начин повереникът е създал затруднения и несигурност в администрирането на делото. Това поведение обаче не освобождава съда от задължението да комуникира със страните по дело пряко, по реда на НПК. Прочее, чл. 180, ал.3 от НПК ясно показва субсидиарността на връчването на книжа на повереник - при отсъствие на частния обвинител или частния тъжител и при невъзможност връчването да стане чрез лицата по чл.180, ал.2 от НПК. Разглежданият казус е неотносим към тази хипотеза, тъй като няма убедителна информация Й. М. да е сменила адреса си с този на своя повереник, а освен това, както беше отбелязано, изпратеното съобщение не е било адресирано до нея, а само до адвокат М..
Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за проверка на допустимостта на касационната жалба, произтичащи от чл.351 от НПК. Ето защо разпореждането от 19.02.2019 г. по внохд № 128/2018 г. следва да бъде отменено и делото върнато на Софийския апелативен съд за администриране на жалбата при спазване на процесуалните правила, посочени по-горе.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯВА разпореждане от 19.02.2019 г. по внохд № 128/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната касационна жалба от повереника на частния обвинител Й. И. М. и връща делото на същия съд за последващи действия по администриране на жалбата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.