Ключови фрази
Нарушаване неприкосновеността на жилището и кореспонденцията * анализ на доказателства * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 338

София, 05 март 2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ….. двадесет и пети септември 2014 г. в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров.......................

.. Красимир Шекерджиев.............


при секретар ..Илияна Петкова.................................. и в присъствието на прокурора от ВКП ..Мадлена Велинова........................, като изслуша докладваното от съдията ..С. Мавров .................. КНОХД № ...1045.../..14 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда от 06.11.2013г., постановена по ВНОХД № 904/13г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 24.10.2010 г. по НОХД № 17233/10г. на Софийски районен съд.
В протеста, който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание пред касационната инстанция, се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Защитата на подсъдимия Л. моли протестът да се остави без уважение и пледира за потвърждаване на въззивната присъда.
Процесуалният представител на подсъдимия Т. предлага съдът да потвърди оправдателната присъда и да остави без уважение касационния протест.
В своя лична защита и в последната си дума подсъдимият Л. се солидаризира със становището на защитника си и моли, съда да остави в сила оправдателната присъда.
Подсъдимият Т. в право на лична защита и в последната си дума се присъединява към изложеното от защитата и пледира за потвърждаване на въззивната присъда.
Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда от 24.10.2012г. по нохд № 17233/2010 г. Софийският районен съд е признал подсъдимите И. С. Л. и Р. Н. Р. за ВИНОВНИ в извършване на престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1, предл. 6 НК, за това, че на 09.03.2010 г., около 11:00 часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес] влезли в чуждо жилище – апартамент, собственост на Р. Г. И., като употребили за това специални технически средства – едно парче тел, огънато във формата на буква „Р” и заострено в долния си край и подбран или подправен ключ, като е наложил на двамата наказание „лишаване от свобода” за срок от по една година, изпълнението на което е отложил за срок от три години.
Съдът се е произнесъл по деловодните разноски.
С въззивна присъда от 06.11.2013 г., постановена по внохд № 904/2013 г., Софийски градски съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимите за невиновни, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение.
Настоящият касационен състав след проверка на правилността на протестираната присъда в рамките на касационните основания, изложени в протеста, намери същия за основателен:
Доводите в протеста за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон намират подкрепа в материалите по делото. Въпреки пространните и обстоятелствени мотиви, с които въззивният съд излага съображения в опровержение на изводите на първата инстанция, преценката за правилността на постановената от Софийски градски съд оправдателна присъда е направена без пълен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета по чл. 102 НПК. Преценката, че извършените процесуални действия в стадия на досъдебното производство са опорочени и не следва резултатите от тях да се ценят като годно доказателствено средство, е направена без доказателствата да се проследят в тяхната хронологична връзка и да се анализират поотделно и в съвкупност и с останалите гласни и писмени доказателствени средства, както и с изготвените и приети по делото експертни заключения на вещите лица. Не всяко доказателство е ценено само за себе си и в съвкупност с останалите. По същество са отхвърлени и доказателствата, относими към предмета на делото, без да са посочени подробни съображения за това. Съдът е изразил съмнение в годността на извършените процесуални действия на досъдебна фаза, а там, където последните са били облечени в съответната законова форма, ги е отхвърлил въз основа на кредитираните от него гласни доказателства, без да са преценени с оглед цялата събрана по делото доказателствена маса. Неоснователно протоколът за оглед на местопроизшествие е приет за незаконосъобразен и неотносим към доказателствената съвкупност, тъй като същият е изготвен по надлежния процесуален ред, в съответствие с разпоредбите на чл. 155 и чл. 156 НПК. По отношение на горепосочения протокол, поемното лице Д. Р. не е отбелязала абсолютно никакви възражения по описаното в същия, като за достоверността му се е подписала. Въззивният съд е дал вяра на показанията на последната, като не е изложил съображения защо ги приема. Изводът на съда не почива на съвкупния и цялостен доказателствен материал, а само на показанията на поемното лице и на свидетеля А. А.. С незаконосъобразното изключване от доказателствената маса на протокола за извършени в съответствие с НПК процесуални действия и пренебрегването и необсъждането по отделно и в съвкупност на част от доказателствените средства – протокол за разпознаване на лица и предмети и протокол за разпознаване на лица по фотоалбум, съдът се е лишил от възможността да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснатите нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК са съществени, тъй като са довели и до неправилно приложение на материалния закон и съставляват основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивната инстанция е оценила дадените в хода на съдебното следствие показания на единствения пряк очевидец по делото – свидетелят А. А. (прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК, дадени на досъдебна фаза и в хода на съдебното следствие пред първостепенният съд), като не е извършила прецизен анализ на същите и не ги е съпоставила с всички останали доказателствени източници по делото – писмени и гласни доказателствени средства, включително и с професионално изготвените и приети по делото експертни заключения, което е довело до постановяване на съдебен акт при допуснати съществени процесуални нарушения.
Второинстанционният съд е кредитирал и заключенията на всички изготвени по делото експертизи, като е установил, че същите са ирелевантни към предмета на делото, като тази констатация е направил, без да е извършил задълбочен анализ, внимателна проверка и оценка на същите самостойно и в съвкупност с останалите доказателствени материали, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това, в хода на съдебното следствие, прокурорът – страна в процеса, е поискал разпит на свидетелите Р. И. (пострадала), Н. Д., В. М. и Г. П. (полицейски служители), като въззивният съд е оставил без уважение искането, с мотив, че свидетелските показания на тези свидетели не биха допринесли за изясняване на обстоятелствата, касаещи предмета на делото. Процесът е състезателен и съдът следва да предоставя еднаква възможност на всички страни по делото да изискват събирането на доказателствени средства – обвиняващи или оневиняващи, още повече, че въззивният съд е и последна инстанция по фактите. С тези си действия, последният е лишил обвинителната власт от възможността да събере доказателства във въззивната инстанция, които са от значение за обективната истина по делото, респ. постановил е присъдата си, без да вземе мерки за осигуряване пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.
Предвид изложените мотиви присъдата, като постановена при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото следва да бъдат спазени изискванията пo чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, включително чрез допускане и събиране на доказателства. Налага се въззивната инстанция да извърши прецизно и задълбочено обсъждане и внимателна оценка на доказателствата.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда от 06.11.2013г., постановена по ВНОХД № 904/13г. по описа на Софийски градски съд, наказателна колегия, 13-ти въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................................

ЧЛЕНОВЕ:....................................

....................................