Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

София, 27.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2767/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт И. К., като пълномощник на община Пловдив, срещу въззивно решение № 260455 от 29.03.2021 г. по в. гр. д. № 3188/2020 г. на Пловдивски окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което предявения от касатора иск е уважен, като е признато за установено по предявения от община Пловдив срещу „КТ Интернешънъл“ ЕАД, гр. Пловив, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 195 кв. м.
В исковата молба са изложени твърдения, че имотът със стар пл. № * бил собственост на държавата. През 1969 г. Цигарена фабрика „Родопи“- Пловдив направила искане имотът да бъде предоставен на ГНС- гр. Пловдив, тъй като мероприятието, за което бил отчужден, нямало да бъде реализирано. Била назначена комисия, която приела недвижимия имот. През 1993 г. 1/2 ид. ч. от имота била реституирана в полза на наследниците на М. М.. Останалата 1/2 ид. ч. продължила да бъде собственост на държавата до приемането на ЗМСМА, съгласно § 7, ал. 1, т. 3 от който, преминала в патримониума на общината. Ответникът оспорвал правото на общината, като претендирал той да е собственик на имота.
Възивният съд е извършил преценка на наличието на посочените в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, предпоставки за допустимостта на отрицателен установителен иск. Посочил е, че съгласно т. 1, изр. 1 от тълкувателния акт, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Относно първата хипотеза- когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, в мотивите към тълкувателното решение е пояснено, че „правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора“. Такива права са например правото на ползване или правото на преминаване, които ответникът по отрицателния установителен иск, претендирайки да е собственик на имота, отрича и възпрепятства упражняването им. В т. 1, изр. 2 от тълкувателното решение е посочено също така, че в производството по отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича правото му. Основанието за претендираните от ищеца права не е основание на иска. Наличието на такива права следва обаче задължително да бъде обосновано и доказано, тъй като от това зависи наличието на правен интерес от иска и съответно допустимостта на същия. В случая в исковата молба е изложено твърдение, че през 1969 г. процесният имот бил предаден на ГНС- гр. Пловдив, в лицето на СП “Жилфонд“, като същият и към датата на влизане в сила на ЗМСМА се стопанисвал и управлявал от общината. В този смисъл като основание за правото на собственост на ищеца се сочи разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно която, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Във връзка с изискването имотите да не подлежат на връщане на предишните им собственици се твърди също така, че 1/2 ид. ч. от дворното място е реституирана в полза на наследници на М. М. по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. По отношение на това обстоятелство не е налице спор между страните, поради което не е и налице правен интерес от това да бъде признато за установено, че дружеството не е собственик на реституираната 1/2 ид. ч., за която същото изрично не претендира. Друга отрицателна предпоставка за преминаване на правото на собствеността в полза на общината е уредена в § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, а именно имотът да не е включен в капитала, уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. В този смисъл би могло да се приеме, че е налице правен интерес за общината да установи, че процесният имот не е собственост на ответното дружество, като част от капитала му чрез преобразуването на държавния Тютюнев комбинат „Родопи“ - Пловдив и по правоприемство от създаденото в резултат от преобразуването „Пловдив- БТ “АД, но само, ако са налице положителните предпоставки по § 7, ал. 1, т. 3, а именно към датата на влизане в сила на ЗМСМА дворното място да е било незастроено и да е било предназначено за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия. При това следва да се има предвид, че подлежат на установяване положителните предпоставки по §7, ал. 1, т. 3, като условие за допустимостта на иска, а не директно на правото на собственост на ищеца, тъй като въпросът относно принадлежността на правото на собственост е материално- правен въпрос и по него се дължи произнасяне в зависимост от наличието на правен интерес.
В обобщение е посочил, че в конкретния случай е налице една специфична хипотеза на отрицателен установителен иск, при която, макар да е налице пълна идентичност между правата, за които претендират страните- по вид и обем, без да се търси защита на фактическо състояние или на право на придобиване на вещни права, искът би бил допустим, ако ищецът установи положителните предпоставки за преминаване на собствеността в неговия патримониум. Установяването на тези положителни предпоставки, като условие за процесуална допустимост, дава възможност да бъдат отречени със сила на присъдено нещо претендираните от ответника права, които биха изключили правото на собственост на ищеца, дори и при наличието на въпросните положителни предпоставки. Видно от съдържанието на исковата молба, а и от приетите писмени доказателства /акт за държавна собственост № 2190/8197 от 24.08.1967 г., съставен за дворно място от 205 кв. м. и „паянтово жилище- магазин с жб. плоча“; заповед № ОА- 2203/08.11.1993 г. на кмета на общината за отмяна на отчуждаването на 1/2 ид. ч. от бивш имот пл. № *, както и на целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда в него; акт за частна общинска собственост № 504/01.09.2000 г., съставен за 1/2 ид. ч. от имот пл. № * и първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда; заповед № РД- 02- 51/08.02.2002 г. на кмета на Район „Централен“- гр. Провдив, с която е одобрено решение на комисия, назначена за освидетелстване на двуетажната жилищна сграда, находяща се на [улица] [улица], като е наредено премахването й; нотариален акт № 182/17.12.1997 г., с който наследниците на М. М. са продали на Г. Ш. втори етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ от 87 кв.м., ведно със съответни прилежащи части от сградата, както и 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена същата, съставляващо имот пл. № *, към датата на влизане в сила на ЗМСМА- 17.09.1991 г./, процесното дворно място е било застроено с двуетажна сграда, която е премахната не по- рано от привеждане в изпълнение на заповед № РД- 02- 51/08.02.2002 г. на кмета на Район „Централен“- гр. Пловдив. Не са налице преки и категорични доказателства относно това, какво е било предназначението на процесния имот към датата на влизане в сила на ЗМСМА. От комбинирана скица, издадена по заявление от 15.06.2011 г., се установява, че процесният ПИ № *** по КККР попада в УПИ *****, кв.166 по регулационен план от 1982 г. за улична и дворищна регулация, без да е посочено отреждането за УПИ. Независимо от това доколко е налице основание да се счита, че процесният имот е бил предназначен за жилищно строителство, за обществени, благоустройствени или комунални мероприятия към датата на влизане в сила на ЗМСМА, тъй като предпоставките по §7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на същия закон следва да са налице кумулативно, липсата на първата от тях- имотът да не е бил застроен, дава достатъчно основание да се приеме, че не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните процесуални въпроси: 1. „как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца – да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора; при предявен отрицателен установителен иск преценката дали спорното право принадлежи на ищеца обуславя ли правния интерес от воденето на производството или е въпрос, който съдът следва да обсъди по съществото на спора“. В подкрепа по първия въпрос се посочва като съдебна практика решение № 9/10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на ВКС, второ г. о.; 2. „длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест и може ли да приеме за недоказани факти, за които първоинстанционният съд не е указал да се нуждаят от доказване“; сочи се противоречие с решение № 72/08.04.2016 г. по гр. д. № 5357/2015 г. на ВКС, четвърто г. о., в противоречие с които е постановено обжалваното въззивно решение.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението първи процесуалноправен въпрос, а именно: как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, ако ищецът не докаже фактите, на които основава твърдяното си право – да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора. Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото.
В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение със съдебната практика, представена с касационната жалба.
Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 63 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260455 от 29.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3188/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 63 лв. /шестдесет и три лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: