РЕШЕНИЕ N 6 София, 07.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 23 януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1092/2017 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 482 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 691/2016 г. Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение по гр. д. № 3783/2015 г. на районен съд Пазарджик и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК е постановено решение по съществото на спора, с което е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] за установяване по отношение на Е. А. П., че е собственик на 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор 55155.89.1.2, с площ от 2903 кв. м. и построените в него пет сгради, индивидуализирани с идентификатори и застроена площ по КККР на [населено място]. С определение № 484 от 19.10.2017 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка по въпроса намира ли приложение чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на периода, в който касатора, ищец по иска, е осъществявал давностно владение. Ответникът по касация оспорват касационната жалба по същество. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о. за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищецът по иска [фирма], [населено място] е сключил на 05.06.2003 г. договор за покупко-продажба с [фирма], [населено място] за имот пл. № 54, в кв. 2 по плана на [населено място] и построените в него сгради. С молба от 20.08.2015 г., подадена в изпълнение на разпореждане на съда за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на недостатъци, се е позовал и на давностно владение, осъществявано от него върху имота от датата на сключване на договора за покупко-продажба 05.06.2003 г., обективиран в н. а. № 53, т. ІІ, рег. № 2940 по н. д. № 215/2003 г. Началния момент на упражняването на фактическа власт върху имота е установено и със събрани гласни доказателства. Ответникът е противопоставил довод, че е собственик на 1/4 ид. ч. от 432 кв. м., представляващи част от имот пл. № 54 по плана на [населено място] на основание реституция по ЗВСОНИ. Позовал се е на приетото за установено в този смисъл с влязлото в сила решение от 07.06.2006 г., постановено по предявен от него срещу праводателя на касатора [фирма] установителен иск за собственост по гр. д. № 3188/2004 г. на ВКС, І г. о. През 2014 г. е предявил срещу касатора иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на 1/4 от 432 кв. м. имот пл. № 54 и сградите в него без основание като се е позовал на признатото му право на собственост върху него на основание реституция по чл. 2, ал. 1 и 3 ЗВСОНИ. В отговора на заявената претенция за обезщетение касаторът е предявил насрещен иск за установяване, че е собственик на поземлен имот № 000239 по картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ в землището на [населено място] и построените в него три стопански сгради застроени на площи от 720 кв. м., 56 кв. м. и 377 кв., предмет на настоящото производство, след отделянето му за самостоятелно разглеждане. По делото е установено е и това, че през 2009 г. Е. П. е подал жалба срещу разрешение за строеж в имота № 101 от 25.11.1987 г., издадено от ОбНС, с искане да бъде прогласено за нищожен административен акт. Правният интерес от това искане е основан на това, че ако сградата е построена въз основа на нищожно разрешение за строеж, то тя е незаконна и не е ограничение за реституция на терена. Жалбата е била оставена без разглеждане като недопустима с определение от 29.04.2010 г. В административното производство касаторът е бил конституиран като заинтересована страна с определение от 26.02.2011 г., което му е съобщено на 02.03.2010 г. След анализ на установените по делото факти първоинстанционният Пазарджишки районен съдът е приел, че дружеството ищец е добросъвестен владелец на имота и осъществяваното от него владение е било непрекъснато и необезпокоявано в течение на повече от пет години. Относно началния момент, от който е могъл да се позове на давност, е приел, че това е датата на която е установил владение върху имота въз основа на сключения договор за продажба – 05.06.2003 г. Петгодишният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекъл през 2008 г., т. е. преди образуване на административното производство през 2009 г., по което е конституиран като трето лице помагач. Въззивният съд е приел, че придобивната давност в полза на касатора е започнала да тече от влизане в сила на решението на ВКС, ІV г. о. № 395 от 07.06.2006 г. по гр. д. № 3188/2004 г., поради което кратката придобивна давност би могла да изтече в полза на ищеца на 7.06.2011 г. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, в редакцията, след изменението й с ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г., е приел, че с влизането й в сила на 15.05.2015 г. изтеклата придобивна давност е заличена с обратна сила, поради което ищецът не е придобил вещни права върху имота на това оригинерно основание към датата на предявяване на иска на 15.05.2015 г. Въз основа на тези правни изводи е намерил предявения иск за неоснователен и го е отхвърлил. Изводът е направен при неправилно определяне датата, от която поражда действие посочената разпоредба. Изменението на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, направено с § 22 от Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, публикуван в ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г., се изразява в замяна на думата „ползуването” с „ползването”. Нормата на ал. 2 на чл. 5 от ЗВСОНИ е приета и влязла в сила 21.11.1996 г., три дни след публикуването на ЗИД на ЗВСОНИ в ДВ бр. 107 от 18.11.1996 г. и от тази дата придобивната давност е допустим способ за придобиване на вещни права върху реституирани имоти, включително и такива по ЗСПЗЗ. Касаторът е установил владение върху имота на 05.06.2003 г., когато имотът му е бил предаден след сключване на договора за продажба. Това придобивно основание е осъществено по време висящността на спор за принадлежността на правото на собственост върху част от него между реституирания собственик П. и праводателя на касатора [фирма], поради което и на основание чл. 121, ал. 3 ГПК отм., но действал при постановяване на решението, той е обвързан както от силата на пресъдено нещо, формирана с решението, така и от правните последици на предявяването на иска, а те са спиране течението на давностния срок. Тъй като искът е уважен, придобивна давност е била прекъсната по аргумент от чл. 116, б. б ЗЗД и на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС от датата на влизане в сила на решението - 07.06.2006 г. е започнал да тече нов давностен срок. С решението е установено, че праводателят на касатора не е бил собственик на имота, поради което за да придобие вещни права върху него в полза на касатора следва да изтече определения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Към датата на предявяване на настоящия иск и позоваване на оригинерното придобивно основание – 25.05.2015 г. той не е изтекъл, поради което касаторът не се легитимира като собственик на реституираните в полза на ответника П. 1/4 от 432 кв. м., представляващи част от имот пл. № 54 по плана на [населено място], идентичен с поземлен имот 000239 по картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ. По така изложените фактически и правни изводи решението на въззивния съд като краен резултат е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 482 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 691/2016 г. Пазарджишки окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: