3 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 619/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр.София, 26 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 619/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимата Н. Д. П. против решение № 156 от 14.VІІ.2010 год. по внохд № 260/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Оплакването в жалбата е за явна несправедливост на наложеното на П. наказание и се иска неговото намаляване. В съдебно заседание подсъдимата и служебният й защитник не се явяват. От последният писмено е заявено, че няма да излага „допълнителни доводи, различни от посочените в жалбата”. Прокурорът намира за неоснователно възражението срещу справедливостта на наложеното на подсъдимата наказание и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 56 от 20.V.2010 год. по нохд № 1037/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, Н. Д.П. е призната за виновна в това, че на 6.ІХ.2009 год. в П. е употребила сила за да открадне от А. А. И. наличните у него в момента 37 лева, калъф за документи, инвалидна карта за пътуване с градски транспорт и един купон за храна, всичко с обща стойност 50,10 лева, за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 НК П. е наказана при условията на чл.58а, ал.1 НК с 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение присъдата е изменена като е прието, с оглед на чл.2, ал.2 НК,че по-благоприятен за определяне размера на наказанието не е чл.58а НК, а чл.55 НК. Жалбата е неоснователна. Подсъдимата е осъдена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК именно заради направеното от нея „признаване на вината”, което обстоятелство не може да се отчита повторно като смекчаващо такова /т.р. 1-2009 год., ОСНК, т.7/. Не са смекчаващи обстоятелства формално изразеното съжаление за извършеното престъпление както и възрастта на подсъдимата, след като за трети път се явява автор на извършени тежки умишлени престъпления и втори път-за грабеж. Без значение е също стойността на насилствено отнетите от пострадалия движими вещи. По начина на извършването му престъплението наподобява джебчийска кражба, при която деецът няма предварителна, дори най-бегла, представа за съдържащото се в непосредствения обект на посегателство, затова по-ниската стойност на това съдържание не може да се отчете като смекчаващо отговорността на извършителя обстоятелство. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 14.VІІ.2010 год. по внохд № 260/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: