Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
София, 1 юли 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1700/2011 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимата Д. Т. Х. срещу въззивна присъда № 40 от 08.03.2011г. по внохд № 171/2010г. по описа на Хасковския окръжен съд.
В жалбата се поддържат,че присъдата е неправилна,постановена в нарушение на закона,поради което се иска да бъде отменена и подсъдимата оправдае по повдигнатото обвинение.
Повереника на гражданския ищец моли присъдата да се остави в сила и да му бъдат присъдени направените разноски
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.Окръжният съд е направил верни изводи.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 523 от 26.11.2009г. по нохд № 453/2009г-. Димитровградският районен съд е признал подсъдимата Д. Т. Х. за НЕВИННА в това,че през м.октомври 2007г.,на 16.11.2007г.,на 28.11.2007г. и през м.април 2008г. при условията на продължавано престъпление в [населено място],с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у З. Д. С. и И. А. С. заблуждение относно продажба на недвижим имот-УПИ 21052.1017.46 ведно с построената в него жилищна сграда,намираща се в [населено място], [улица],относно покупка на недвижим имот-гарсониера,както и относно погасяване на кредит към банка „ДСК”-АД-Димитровград и с това причинила имотна вреда на [фирма]-Димитровград в размер на общо 50 000 лева-големи размери,поради което я ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.210,ал.1 т.5 вр.с чл.209,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 НК.
ОТХВЪРЛИЛ е предявения граждански иск от З. Д. С. в качеството й на управител на [фирма]-Димитровград срещу подсъдимата за сумата 50 000 лева представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди,като неоснователен и недоказан.
По протест на Районна прокуратура-Димитровград,Хасковският окръжен съд с присъда № 19 от 02.02.2010г. по внохд № 2/2010г. е ОТМЕНИЛ присъдата и ПОСТАНОВИЛ НОВА,с която признал подсъдимата за ВИНОВНА по обвинението по чл.210,ал.1 т.5 вр.с чл.209,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 НК и Я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като я оправдал за това деянието да е извършено до месец април 2008г.На основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ е подсъдимата ДА ЗАПЛАТИ на [фирма]-Димитровград сумата 50 000 лева,обезщетение за имуществени вреди ведно със законните последици.
С решение № 410 от 18 октомври 2010г. по н.д.№ 398/2010г. ВКС първо нак.отделение по жалба на подсъдимата е ОТМЕНИЛ присъдата на окръжния съд,на процесуално основание и е ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане.
При повторното разглеждане,Хасковският окръжен съд с обжалваната присъда е ОТМЕНИЛ първоинстанционната оправдателна и постановил НОВА:Признал е подсъдимата Д. Т. Х. за ВИНОВНА в това,че в периода м.октомври 2007г.-28.11.2007г. при условията на продължавано престъпление в [населено място],с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у З. Д. С. и И. А. С. заблуждение относно: продажбата на недвижим имот УПИ 21052.1017.46,ведно с построената в него жилищна сграда,намираща се в [населено място],ул.”В. Д.№ 14,относно покупка на недвижим имот-гарсониера,както и относно погасяване на кредит към банка ДСК-АД клон Димитровград и с това причинила на [фирма]-Димитровград имотна вреда в размер на 50 000 лева,представляващи големи размери,поради което и на основание чл.210,ал.1 т.5 вр.с чл.209,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК Я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като на основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата ДА ЗАПЛАТИ на [фирма]-Димитровград сумата 50 000 лева обезщетение за имуществени вреди,ведно със законните последици.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
За да постанови срещу подсъдимата осъдителна присъда,въззивният съд е приел,че обвинението срещу нея за измама е доказано по безсъмнен начин.
Изводът на съда е съответен на доказателствата по делото,събрани,проверени и анализирани от съда съгласно изискванията на чл.13,14,107 НПК.Присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка,обсъдени са всички доказателства относими към предмета на обвинението.
От фактическа страна е установено,че подсъдимата закупила на 07.05.2007г. недвижим имот-къща находяща се на [улица] .На 11.05.2007г. изтеглила ипотечен кредит от Банка ДСДК АД-клон Димитровград в размер на 83 000 лева.Като обезпечение на кредита ипотекирала закупеният имот.От тази сума тя заплатила 57 000 лева на продавачите по горната сделка,а останалата сума задържала.На 21.05.2007г. закупила подвижен метален павилион с оборудване за 9 000 лева.
През м.октомври пуснала обява за продажба на къщата на [улица],която била излъчена по местната кабелна телевизия в периода 10.10-12.10.2007г. , на закупения павилион и друг имот-вила в [населено място] поле.
Установено е,че на обявата се обадили свидетелите С.. Те извършвали търговска дейност чрез [фирма]-Димитровград произвеждали сладкарски изделия и зареждали сладкарница”З.” в града.След като разгледали имота решили да го закупят,но не разполагали с исканата сума от 110 000 лева като единствената възможност била да кандидатстват за банков кредит.Междувременно подсъдимата заявила,че има и друг кандидат,но тя ще го продаде на тях,няма да търси други купувачи и ще ги изчака за парите.
С. подали документи за кредит в [фирма]-Димитровград и зачакали резултат.
Установено е,че 2-3 дни след договорката за закупуване на имота,подсъдимата започнала да ги безпокои с настоятелна молба да получи от тях сумата 5 000 лева.Поводът бил намерението и да закупи гарсониера ,офертата за която била 25 000 лева,но спешно трябвало да даде капаро от 5000 лева за да не изпусне сделката.
Свидетелите не били съгласни,тъй като не знаели дали ще получат банков заем,но тъй като подсъдимата била крайно настойчива,обаждала се непрекъснато,като ги уверявала,че заради тях изпуска изгодна сделка,се съгласили с уговорката,че сумата 5000 лева,която й дават ще бъде заем,а не капаро за предстоящата с тях сделка.
В края на м. октомври 2007г. подсъдимата получила от С. исканата сума от 5 000 лева на ръка в сладкарница”З.”в присъствието на свидетелите А. А. и М. П.,работещи в заведението.
Веднага след това обаче,подсъдимата започнала настойчиво да иска от кандидат купувачите С. да й заплатят и останалите 20 000 лева, необходими й за закупуването на гарсониерата.Обяснила,че продавачът я притиска,не желае да чака повече и тя ще изгуби капарото от 5 000 лева.С. обяснили че не могат да дадат сумата,преди да получат кредита,настояли да се срещнат с този продавач и да му обяснят как стоят нещата,но подсъдимата отказала.
След като в средата на м.ноември 2007г. С. били одобрени за кредита,банката отпуснала 90 000 лева на [фирма] под формата на два кредита обезпечени с ипотека на недвижими имот,от които 20 000 лева за оборотни средства на дружеството и 70 000 лева средства за инвестиции.
На 16.11.2007г. след уведомление от банката,че могат да получат сумата 20 000 лева,свидетелите С. изтеглили 20 000 лева и незабавно се отправили към дома на подсъдимата,на която предали посочената сума.Бързали,за да не провалят уговорената сделка за гарсониерата ,плащането на която сума според тях, съставлявала част от 110 000 лева за обещаната от подсъдимата продажба на горепосочената къща, финансовите отношения за която ще уредят накрая при финализиране на сделката.
На 28.11.2007г. свидетелите получили одобрението на банката и за сумата по втория кредит,за което веднага телефонирали на подсъдимата.
Установено е,че свидетелите и подсъдимата се отправили към Банка ДСК-АД,от която подсъдимата получила ипотечен кредит.Целта била да се погаси кредита на подсъдимата.Св.З. С. в присъствието на подсъдимата внесла по нейната сметка сумата 5 000 лева,като св.И. Р. изготвила вносна бележка.Тя отразила в нея,че сумата е „частично плащане за закупуване на жилище”.Свидетелката Р. била уведомена от св.С.,че ще купува имот от Х.,който е ипотекиран в банката и заявила,че това няма да е единствената сума,която ще внася за тази цел.
Тримата се отправили към „Р.”,като подсъдимата останала в колата.Съпрузите разговаряли със св.Н. В. банков служител на която обяснили,че трябва да внасят по сметка в ДСК на продавача на имота, който ще закупят.Тя им обяснила,че директен превод не може да се извърши,тъй като отпуснатия им банков кредит е целеви-на „З. -91” ОД за оборотни средства и инвестиции.Тогава С. решили да теглят кредита на части от по 20 000 лева,които да внасят в ДСК.Изтеглили сумата 20 000 лева и отново се върнали в ДСК-АД. З. С. и подсъдимата Х. влезли в банката,Св.Ив.Р. тъкмо излизала в обедна почивка и ги насочила към дежурния служител св.П. П..Последната не била в течение на разговора на С. със св.Р.. Затова като разбрала ,че целта им е да внесат пари по сметката на подсъдимата, накарала последната да подпише декларация за попълване и така паричния превод бил оформен на името на Д. Х.,а преводните документи подписани също от нея.Свидетелката обаче е видяла,че сумата е била подадена от св.З. ,която я извадила от своята дамска чанта.Съответно били издадени ПКО и РКО за заприходяването и разходването й като актив на [фирма].
З. С. и подсъдимата се върнали в колата,тогава сем.С. попитали какво става с покупката на гарсониерата.До момента,С. били внесли по сметка на подсъдимата сумата 50 000 лева.Подсъдимата уклончиво обяснила,че още не е прехвърлена,но се е разбрала с хората.Това обяснение породило за първи път в С. съмнение относно поведението на подсъдимата.Подсъдимата настоятелно ги преследвала с искания да получи пари за въпросната гарсониера,упреквала ги,че че ще провалят сделката и ще застрашат интересите й,а в крайна сметка такава продажба не била реализирана.Усъмнили се,че е крайно некоректна с тях,поради което я заподозрели,че тя не е искрена в намерението си да им продаде къщата.В същото време едва тогава си дали сметка,че доверявайки се на последната,не съставили документи за предадените й парични суми.Решили да преустановят по-нататъшното теглене на суми от отпуснатия им кредит и внасянето им по разплащателната сметка на подс.Х..Два дни по-късно З. С. се обадила на подсъдимата,заявила,че се отказват от покупката и поискала да им върне парите,като й дала време да реализира сделката за къщата с купувача,който щял да заплати 120 000 лева.В началото на 2008г.З. С. решила да се осведоми какво става с продажбата.Подсъдимата се оплакала,че с отказа й да купи къщата,попречила да продаде имота и поискала от З.С. да подпише писмена декларация,че се отказва от продажбата под претекст,че така по-лесно ще продаде имота.Свидетелката на 07.02.2008. подписала исканата декларация.На 08.02.2008г. подсъдимата изтеглила от разплащателната си сметка внесената от св.З. С. сума от 20 000 лева.
На 01.03.2008г. подсъдимата подминала св.С. при случайна среща в града,което затвърдило подозрението у последната,че тя няма намерение да връща парите.
На 23.04.2008г. последно се обадила по телефона и попитала какво става с продажбата.Тогава подсъдимата казала,че те могат да докажат че са й дали пари,само относно сумата 5 000 лева,но тъй като се отказали от сделката,тя има право да задържи капарото. Свидетелката предложила все пак да закупят имота,като довнесат сумата 60 000 лева,за да не загубят парите,но подсъдимата заявила,че вече е решила да задържи имота и го ремонтира.
Установено е,че през периода в който контактувала със св.С.,подсъдимата не е закупувала гарсониера или друг жилищен имот,както е че не е подала заявление с искане внесената съгласно уговорката сума от 20 000 лева да послужи да погасяване на ипотечния кредит на къщата,която обещала да продаде на С..
В крайна сметка,подсъдимата не продала имота,но не върнала и внесените по нейна сметка именно с цел реализиране на продажбата сума от 50 000 лева.Задържала и имота,и парите.
След разговора с подсъдимата на 23.04.2008,З. С. подала жалба до РП-Димитровград и било образувано досъдебно производство.
При така установената фактическа обстановка,почиваща на обективните данни по делото преценката на решаващия съд,че действията на подсъдимата,хронологично проследени са неправомерни и изпълват състава на престъплението измама по повдигнатото обвинение е правилна.Изводите са обосновани.
Правилно е прието,че пострадалите С. са били въведени в заблуждение от подсъдимата,създавайки у тях невярна представа,че ще им продаде жилищния имот.За да поддържа това заблуждение,отчитайки желанието на пострадалите да закупят имота,както и възползвайки се от доверието което са имали в нея/подсъдимата и съпругата на С. били от едно село и се познавали/,тя създала у тях невярната представа,посредством нови измамливи действия ,че желае да си закупи малко жилище,имала изгодна оферта за гарсониера, но имала нужда спешно от сумата 5000 лева,която да заплати като капаро на продавача.От тук насетне,виждайки,че С. са готови на всяка цена да намерят и дадат в заем исканата сума единствено за да не бъде предпочетен друг купувач/подсъдимата не пропускала да каже,че имало купувач който давал 120 000 лева,но тя е готова тъкмо на тях да го продаде за 110 000 лева/,намерението й да си набави имотна облага непрекъснато ескалирало.Заблуждавайки ги,че продавача я притиска за цялата сума,тя успяла да въздейства върху пострадалите и ги мотивирала да й дадат още 20 000 лева.Подсъдимата изобщо не е имала намерение да купува гарсониера,а целта и е била посредством създаденото заблуждение , пострадалите да се разпоредят с паричните си средства в нейна полза,като е съзнавала,че им причинява имотна вреда.Подсъдимата очевидно е била улеснена от пострадалите именно чрез тяхното лековерие.Желанието й да си набави парични средства поддържайки невярната представа,че те ще станат собственици на къщата,но последната е ипотекирана и първо следва да се изплати учредената ипотека, тя успяла да го мотивира да внесат по нейната сметка още 20 000 лева.Подсъдимата не е имала намерението сумата да погаси част от ипотечния й кредит.Тя е била уведомена,че това е възможно само ако подаде заявление за прехвърляне на сумата от разплащателната й сметка към тази в която е задължението й по ипотечния кредит.Такова не е подала,а факта,че по-късно изтегля сумата от разплащателната си сметка,подкрепя извода,че целта на подсъдимата е била не да погаси част от ипотечния кредит,като условие за бъдещата продажба,а да ги получи и използва за други нужди.
Обосновано е прието,че подсъдимата не е имала намерение да закупува гарсониера,не е имала намерение да погасява ипотечния си кредит,не е имала намерение да продава процесната къща.Въпреки,че получила от пострадалите сумата 25 000 лева,твърдяната от нея сделка за закупуване на гарсониера, не е осъществена.Нещо повече,тя не посочила име на продавач,отказала да срещне С. с последния.На следващо място,не погасява ипотечния си кредит с внесените от пострадалите други 20 000 лева,а ги изтегля от разплащателната си сметка.Нито една от внесените суми не са послужили за погасяване на кредита,обезпечен с имота,който е щяла да продава на С.. На последно място,отказала да продаде имота,както и не върнала парите,които получила по измамлив начин.
От обективна страна и от субективна страна неправомерните действия на подсъдимата съставляват престъпление по повдигнатото обвинение.
Деянието е извършено при пряк умисъл,като подсъдимата е съзнавала,че заблуждава С..Целта на подсъдимата е била бързо да получи по измамлив начин паричните средства,с които да се разпореди в лична полза.
Възражението,че не е изяснено дали пострадалите са предали на подсъдимата сумата от 5000 лева,както и на първата сума от 20 000 лева е неоснователно.На л.36 от първ.дело подсъдимата признава,че е получила сумата 5000 лева в сладкарницата от И.-съпруг на З. С..Изложеното от нея е потвърдено и от свидетелите А.А. и М.П..Подсъдимата единствено е оспорвала основанието на дадените пари,като е обяснила,че това било капаро,а не заем.От показанията на св.С. е установено и прието,че парите подсъдимата ги искала за капаро, но не за къщата,а капаро което трябва да даде на продавача на гарсониерата ,която твърдяла,че иска да закупи.
По делото не е установено подсъдимата да е капарирала гарсониера,нещо повече заявила е,че не се е срещала със собствениците на малък апартамент,който се продавал близо до пазара и изобщо е отричала,че е водила такъв разговор със сем.С..
Възражението,че не е получавала на ръка сумата 20 000 лева също е неоснователно.Установено е,че на 16.11.2007г. бил разрешен банков кредите на [фирма] и изтеглена сумата 20 000 лева/л.23 от дос.пр./.Същия ден сем.С. отишли в дома на подсъдимата и й предали сумата 20 000 лева.Правилно е прието,че няма основание да не се кредитират показанията на сем.С. относно дадената сума,тъй като същите кореспондират с тези на св.Н. В.-касиер в „Р.”.Свидетелката е посочила,че свидетелите обяснили че спешно трябва да изтеглят сумата 20 000 лева,които трябвало да дадат на ръка на жената от която ще купуват къща и която следвало с тези пари да си купи гарсониера.Също че преди това дали част от парите за гарсониерата,които ще се приспаднат от цената на къщата.Парите ще ги носят в дома на продавачката.Косвени доказателства за това,че пари включително и тази сума са били давани на подсъдимата са и показанията на св.М.В. съученичка на внучката на подсъдимата.На 09.09.2008г. в съд.заседание тя е заявила,че Д.-внучката на подсъдимата й казала,че „З. им е платила 50 000 лева на три пъти.Първо ми каза,че им е дала 5000 лева в сладкарницата,после че име дала 20 000 лева на ръка и след това още 25 000 лева по банков път”.
Неоснователно се поддържа,че следващата сума от 20 000 лева били лични пари,които подсъдимата внесла по нейна сметка в ДСК-АС заедно със сумата от 5000 лева,дадени според нея от св.С. като капаро за къщата.
Внесените на 28.11.2007г. 20 000 лева по разплащателната сметка на подсъдимата са дадени от св.С./на л.22 от дос.пр. са приложени документите по движението на отпуснатия банков кредит,тегленето на сумата 20 000 лв. и внасянето й по сметката на подсъдимата/.Уговорката била с тази сума да се погаси част от ипотеката върху къщата,която св.С. ще закупят от подсъдимата.Св.П. П.-специалист банкови операции в ДСК-АД лично и непосредствено е възприела,че сумата от 20 000 лева е била подадена от св.З. С.,която я е извадила от своята дамска чанта.В съдебно заседание на 09.11.2009г. е посочила изрично,че лицето което извадило от чантата парите е С./л.42/. Обстоятелството,че парите са на св.С. се установява косвено и от показанията на св.Р.,която срещнала подсъдимата и С. в банката,и споделили,че С. е изтеглила кредит в размер на 20 000 лева и иска да внесе сумата по сметка на подсъдимата.Пред тази свидетелка същия ден сутринта св.С. заедно с подсъдимата внесла 5000 лева,като самата подсъдима тогава и казала,че З. ще купува от нея къща и иска да внесе определена сума в нейната сметка.
С оглед на изложеното и хронологията на събитията,доказани от фактическа страна,оценката на доказателствата,както и вътрешното убеждение на решаващия съд са основани на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.В съответствие с доказателствата,законът е правилно приложен.
Като е постановил осъдителна присъда срещу подсъдимата,въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.Не са налице нарушения,обуславящи отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимата.Присъдата е съобразена с чл.303,ал.2 НПК поради което следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НП,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 40 от 08.03.2011г. по внохд № 171/2010г. по описа на Хасковския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|