Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр. София, 17.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията E.Авдева наказателно дело № 1627/2013 г. Производството по делото е образувано по касационен протест на Н. Н. - зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, против присъда № 68 от 25.06.2013 г. по внохд № 642/2013 г на Окръжен съд - гр. Пловдив. В протеста се твърди, че атакуваната оправдателна присъда е постановена в нарушение на закона.В допълнение към протеста се излагат подробни разсъждения за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд. Правните изводи на въззивната инстанция са преценени като „следствие на посоченото като фактическа обстановка” и отклоняващи се от „установеното в хода на разследването”. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото. Пред касационната инстанция прокурорът изразява становище за недопустимост на протеста в частта му, с която чрез допълнение се въвежда ново касационно основание – съществено нарушение на процесуалните правила, но поддържа своевременно заявеното оплакване за нарушение на закона. Подсъдимият и неговия защитник оспорват основателността на протеста, отхвърляйки изложените в него аргументи като несъстоятелни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Пловдив с присъда № 375 от 05.11.2012 г. по нохд № 267/2012 г. признал подсъдимия И. Й. С. за виновен в това, че на 08.07.2011 г. в землището на [населено място], област Пл., причинил на Д. Г. З. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 и чл.2, ал.2 от НК и чл. 54, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване отложил за срок от три години съгласно чл. 66, ал.1 от НК. Съдът възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Пловдив с присъда № 68 от 25.06.2013 г. по внохд № 642/2013 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Протестът срещу така постановения въззивен акт е неоснователен по следните съображения: След обявяване на въззивната присъда в законния петнадесетдневен срок постъпил протест от прокурора Н. Н.. С уговорката ,че мотивите на атакувания акт не са известни, съдържанието на протеста се изчерпва с твърдението , че „присъдата е в нарушение на закона, тъй като същият е приложен неправилно.” Това разбиране е намерило отражение и в посочената цифрово цел на претендираната отмяна – чл.354, ал.3 , т.3 от НПК – отстраняване на нарушения на материалния закон , допуснати при постановяване на оправдателна присъда. В допълнение към протеста тази позиция се доразвива с подробни мотиви. В тях настоящият състав не съзира обосновка на касационното основание съществено нарушение на процесуалните правила - хипотеза, застъпена от участващия в съдебното заседание пред касационния съд прокурор, която би наложила допълнителна преценка за допустимост на протеста. Напротив, в представеното допълнение настоятелно се изтъква, че е нарушен материалния закон, тъй като фактическите изводи не се подкрепят от събраните доказателства т.е. навеждат се доводи за необоснованост, която, както е известно не присъства сред лимитативно изброените касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. В рамките на процесуалната допустимост остава доводът за нарушение на материалния закон. Разгледан извън посочените разсъждения за неговата обвързаност с погрешни фактически изводи, той е неоснователен. Въззивният съд, след като обсъдил събрание от двете съдебни инстанции фактически материал , установил следното : На 08.07.2011 г., на сметището в [населено място], между подсъдимия С. и свидетеля Й.Г. /към който подсъдимият се отнасял като син/, от една страна, и свидетелите Г. З. и Т. З., от друга , възникнал конфликт за събиране на метални отпадъци от селското сметище. З. се противопоставили на другоселците, които били дошли с кон и каруца, и спорът прераснал в бой, при който най-сериозно пострадал Т. З.. Двете групи се разделили. С. и Г. преустановили събирането на отпадъци и потеглили с каруцата към [населено място], а З. /баща и син/се прибрали в дома си. Там другият син, пострадалият Д. З., разбрал за сбиването. Решил да настигне хората от [населено място]. Потеглил с колата на брат си в селото, намерил и качил още три лица - свидетелите Л., О. и Д.Г.. Те тръгнали да настигнат пришълците, да ги идентифицират и набият. Настигнали каруцата, при което возещите се нея възприели множеството пътници като заплаха,тъй като познавали автомобила. Конят препуснал, а св.Й.Г. замахнал и ударил предното обзорно стъкло, където се появила пукнатина. Свидетелят О. разпознал пътуващите в каруцата и уведомил останалите лица в лекия автомобил. Пострадалият продължил преследването, но изгубил управление, блъснал каруцата, тя излязла от пътното платно, а конят и пътниците паднали на земята. Д.З. спрял колата наблизо и излязъл, държейки метална тръба, дълга около метър и широка около два сантиметра. До него били и свидетелите Д.Г. и Л., последният с нож в ръка. Срещу тях застанали С. и свидетелят Й.Г.. Подсъдимият държал мотика, а Г. - кирка. Пострадалият замахнал към подсъдимия с тръбата, но не го улучил; последният отвърнал на удара с мотиката и причинил на З. посечна рана и счупване на ставния израстък на мишничната кост - инкриминираното телесно увреждане. Д. З. успял да удари с тръбата подсъдимия в областта на рамото, след което, усещайки увреждането си, побягнал към колата, придружен от свидетеля Д.Г.. Подсъдимият и синът му успели да се приберат с коня и каруцата в [населено място]. При тези фактически положения правният извод на въззивния съд, че подсъдимият е действал при хипотезата на неизбежна отбрана, не противоречи на разпоредбата на чл. 12, ал.1 от НК. Въззивният съд много внимателно проследил двата конфликта, завършили с телесното увреждане на пострадалия , и детайлно изяснил, на базата на целия доказателствен материал, ролята на всяко участващо в тях лице. Това му позволило да заключи , че подсъдимият и свидетелят Й. Г. се опитвали да избягат от преследващите ги селяни от [населено място], които търсели саморазправа и отмъщение. След като неуспели, а преследвачите / пострадалият и св.Л./ се насочили към тях с желязна тръба и нож, подсъдимият предприел действия на отбрана срещу техните непосредствени противоправни действия. Несподелимо е становището на прокурора , че подсъдимият имал активната роля на нападател, тъй като то влиза в логическо противоречие с изложените по-горе факти. Въззивният съдебен състав отделил специално внимание на удара, който свидетелят Й.Г. нанесъл с мотика по стъклото на автомобила - обстоятелство, върху което обвинението акцентира в тезата си за започнато от подсъдимия провокативно поведение. В мотивите на присъдата правилно е отбелязано, че в този момент подсъдимият с нищо не застрашавал интересите на пострадалия, а всячески се стремял да избегне очакваната физическа саморазправа. С. се изправил срещу пострадалия и го ударил с мотиката едва когато последният вече веднъж бил замахнал към него с метална тръба, в обстановка, която не оставяла разумно съмнение за последващите му намерения. Действията на подсъдимия останали в пределите на неизбежната отбрана без да ги превишават. Крайното заключение на въззивната инстанция за необходимост от активна защита и допустимост на причинените при нея вреди на нападателя не подлежи на касационна ревизия, тъй като не нарушава разпоредбата на чл. 12 , ал.1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 68 от 25.06.2013 г. по внохд № 642/2013 г на Окръжен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.