О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60520 София, 24.06. 2021 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 911 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. Т. Т., чрез адвокат И. К., срещу въззивно решение № 188/02.12.2020 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по въззивно гр.д. № 222/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели да противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени по делото. Насрещната страна Т. О. Т., чрез адвокат К. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност поддържа неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени в инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове от Н. Д. Т. и Т. О. Т. против Т. О. Т. за прогласяване нищожността на договора, с който са й дарили свой недвижим имот, , оформен в нотариален акт/ №/, том 2, рег. /№/, нот. дело /№//2012 г. на нотариус К. Б., с район на действие РС – Горна Оряховица, като привиден, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, евентуално за отмяна на дарението, на осн. чл. 227, б. „в“ ЗЗД. Дареният имот е притежаван от дарителите в режим на съпружеска имуществена общност. С решение № 274/23.07.2018 г. по гр.д. № 2461/2017 г., Горнооряховският районен съд, е отхвърлил исковете. Това решение е обезсилено от състав на Великотърновският окръжен съд и е изпратено по компетентност на Окръжен съд – Велико Търново като първа инстанция. Образувано е гр.д. № 273/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. В хода на производството е починала ищцата Н. Д. Т.. Оставила е за свои законни наследници – съпругът Т. О. Т. и синът О. Т. Т.. Съдът е конституирал последният като ищец, наред с Т. Т., на осн. чл. 227 ГПК. При така случилото се правоприемство в хода на процеса, следва, че съпружеската имуществена общност е прекратена, а делът на починалата съпруга е наследен поравно от преживелия съпруг и сина. Така, първоначалният ищец упражнява своето право на иск до размера на 3/4 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на договора за дарение – 2/4 ид.ч. като първоначален ищец и 1/4 ид.ч. по правоприемство; новоконституираният ищец О. Т. – упражнява своето право на иск в размер на 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на договора, по правоприемство. С решение № 113/14.02.2020 г. Великотърновският окръжен съд отхвърлил предявените от Т. О. Т. и О. Т. Т. против Т. О. Т. искове. Всеки от ищците – Т. Т. и О. Т., подали въззивна жалба. Изрично не е посочено, но те могат да упражнят право на въззивно обжалване само в защита на своите права (арг. 26, ал. 2 ГПК) – Т. Т. за 3/4 ид.ч. от дарения имот, предмет на двата евентуални иска; О. Т. – за 1/4 ид.ч. от дарения имот. С решение № 188/02.12.2020 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционното решение, а това значи, с което са отхвърлени исковете, както на Т. Т. – на лично основание и като правоприемник на Н. Т., така и на О. Т., като правоприемник на Н. Т.. В същото време въззивният съд, в решението си „оставил без разглеждане, като процесуално недопустима“ въззивната жалба, подадена от първоначалния ищец Т. Т. и прекратил производството по въззивното дело по тази жалба (т.е. за 3/4 ид.ч. от дарения имот, какъвто е предметът на неговата жалба). Съображенията на съда са, че и Т. Т. е починал, а негов единствен наследник е другият жалбоподател - синът О. Т., който също е подал въззивна жалба и оплакванията й били идентични с тези на баща му. На практика въззивният съд приел, че ще произнася сам по въззивната жалба на О. Т. – т.е. в защита на неговите 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на дарението. В диспозитива, изрично, като потвърдил решението на първостепенния съд, отхвърлил и неговите искове и тези на баща му – за другите 3/4 ид.ч. от подарения имот, но също така прекратил производството по въззивната жалба на Т. Т., т.е., за същите 3/4 ид.ч. от имота. В мотивите си, решавайки спора, въззивният съд посочил, че „фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново“. Следва възпроизвеждане на показанията на свидетеля Ш. С., разпитан пред апелативния съд за част от релевантните по спора факти, по които и първостепенния съд е направил фактически изводи в своето решение. След това въззивният съд отново записал, че „правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на „установената от този съд фактическа обстановка, са правилни“. Въззивната инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 272ГПК, възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявените главен и евентуален иск. Събраните от въззивния съд гласни доказателства – показанията на св. С., не променят изводите за неоснователност и недоказаност на предявените главен и евентуален иск“. И след този абзац, с който съдът на практика е вече взел становище по фактите и правните последици, е записал: „по направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни“. Приел за неоснователно твърдението, че сделката е абсолютно симулативна – извършена с цел да се избегне принудително изпълнение на имотите за времето, когато дарителите ще бъдат наследени от сина О. Т., който е и баща на надарената. Съдът посочил, че свидетелите, разпитани по делото пресъздават факти от битовия живот на дядото или преразказват негови твърдения. Симулацията не била доказана с контра-летер или начало на писмено доказателство, а опасенията за една бъдеща, евентуална “конфискация“ са твърде хипотетични. Във връзка с предявения иск за отмяна на дарението съдът приел, че има достатъчно данни, че ищците са разполагали с доходи от пенсия, сравнително високи за пенсионери в страната – в общ размер 1342 лв. и сравнително достатъчни да задоволяват ежедневните им нужди за лекарства, храна и консумативи, като се вземе предвид и фактът, че живеят в имота, предмет на дарението. Свидетели и епикриза установяват недоброто здравословно състояние на ищците, както и факта, че са приемали медикаменти за заболяванията, но няма данни за непрекъснатост на лечението, нито информация за стойността на тези лекарства и лечебни процедури. Дарителите не били ангажирали доказателства, установяващи нуждата си от издръжка като дарители и нейният размер, а само относно здравословното си състояние и нуждата от помощ. Съдът още приел, че не е установено да са поискали издръжка от надарената и тя да е отказала да я даде – дядото звънял на внучката, която живеела в Австралия, но тя затваряла телефона щом разбрала, че той иска пари за лекарства и лечение. Няма проведен разговор и не може да се направи извод, че дарителите са искали конкретен размер суми, които да им бъдат заплащани еднократно или ежемесечно. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК със следните въпроси: 1. Може ли да се приеме, че не са налице условията на чл. 266, ал. 2 или чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка с даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК от ответника Т. О. Т., когато в хода на обжалване на първоинстанционното решение е починала първо ищцата Н. Д. Т., а впоследствие и ищеца Т. О. Т.; 2. Може ли да се приеме, че когато ответникът Т. О. Т. трайно и постоянно е установена и живее в чужбина /първо в Австралия, а впоследствие – в К./ и при поискване не предоставя адрес за кореспонденция, е основание да се приеме, че е налице непреодолимо препятствие за доказване на твърденията на ищците за искана материална помощ с контра-летър или друг документ; 3. Може ли да се приеме така, както е според апелативния съд, че съществува принцип или начин, анализирайки събраните доказателства, да се приеме, че доходите на ищците-пенсионери са сравнително достатъчни за задоволяване на ежедневните им нужди; Въпросът във връзка с приложението на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК не може да обуслови допускане на касационно обжалване, защото извършените от праводателя процесуални действия се запазват; настъпило правоприемство в хода на процеса по чл. 227 ГПК не дава възможност на правоприемника да поправя пропуските при сочене и събиране на доказателства, както и да заобикаля законовите презумпции. Липсата на възможност да се докаже определен релевантен факт, не го прави сам по себе си доказан, нито променя последиците от тежестта на доказване, така че и вторият правен въпрос за „непреодолимото препятствие“ да се докажат твърденията на ищците – касатори, не може да обуслови също допускане на касационно обжалване. По въпроса, преформулиран от състава на ВКС – как се установява имуществената възможност на дарителите по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, съответно тя достатъчна ли е да удовлетвори нуждите му, касационно обжалване следва да се допусне. Въпросът е включен в предмета на спора и от значение за постановения резултат. Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото съществува многобройна и непротиворечива практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд по поставения правен проблем. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на тази практика, служебно известна на съда, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения въпрос. Съставът на Върховния касационен съд намира, също така, че касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка със задължението на съда да изложи разбираеми, ясни и непротиворечиви мотиви, което да даде възможност на страните да упражнят пълноценно правото на защита. В заключение, касационното обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 188/02.12.2020 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 222/2020 г. УКАЗВА на касатора О. Т. Т. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 130,74 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: