Ключови фрази
Частна касационна жалба * адвокатско възнаграждение * разноски при прекратяване на делото


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№326

[населено място] 18.07. 2016г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юли в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1226/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №858/12.03.2016г. по ч.гр.д.№1055/16г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 11.11.2015г. , постановено по гр.д.№1436/2015г. по описа на СГС ГО I 20 с-в.С последното СГС по реда на чл.248 от ГПК е допълнил определението си от 24.07.2015г.,с което е прекратено производството по делото и е присъдил в полза на евентуалния ответник С. Н. И. 1430 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от ищцата Д. И. Г.,в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд. Страната счита, че в случаите на отказ от иска,какъвто е настоящият, съдът следва да вземе предвид поведението на ответника и фактите,настъпили по време на процеса и станали причина за отказа,като по аргумент за противното от чл.78 ал.2 пр.1 следва да остави в тежест на ответника разноските,както ги е направил.Изложеното жалбоподателката свързва с твърдяно от нея като сключено след завеждането на исковата молба извънсъдебно споразумение между нея и главния ответник ЗАД [фирма]. Претендира се допускане до касационен контрол и отмяна на определението на въззивния съд.
Ответната по жалбата страна С. Н. И. е възразил срещу нея с искане определението да не бъде допуснато до касационно обжалване,поради липса на визираните в закона и сочени от ищцата предпоставки и с твърдения за правилност на същото.Претендира разноски за това производство /адвокатско възнаграждение/,съгласно списък и доказателства за извършването им.
За да постанови атакуваното определение, САС се е позовал на разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК относно правото на ответника да му бъдат присъдени разноските при прекратяване на производството по иска. Отказал е да сподели доводите на жалбоподателката,че присъждането на разноски в полза на ответника е обусловено от преценката за наличието на обстоятелствата,предвидени в чл.78 ал.2 предл.1 от ГПК,тъй като в хипотеза на прекратяване поради отказ от иска,какъвто е случаят,преценка за процесуалното поведение на ответника не следва да се извършва,поради неговата ирелевантност за дължимостта на разноските.
В представеното към частната жалба изложение поставените правни въпроси “Следва ли да бъдат присъдени разноски на ответника при прекратяване поради отказ от иска,като се извлича аргумент за противното от разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК при наличие на изричната разпоредба на чл.78 ал.4 от ГПК?“ се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС - основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитира се и се представя определение №843/17.11.2014г. по гр.д.№6176/14г. на четвърто г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК.В него е прието,че при прекратяване на производството поради отказ от иска по общото правило на чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски,но когато отказът е последица от факти,настъпили след предявяването на иска,а ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му, съдът следва да извърши конкретна преценка доколко поведението му има връзка и с последвалия отказ и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК да направи извода си за основателността на претенцията му за разноски.
Същите въпроси са релевирани и при допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Доколкото такъв изобщо не е обоснован ,съобразно постановките на т.4 от ТР ОСГТК на ВКС №1/19.02.2010г., това е основание за отказ да бъде допуснато касационно обжалване на определението в посочената хипотеза.
Налице е основание за допускане на такова в първата хипотеза, с оглед осъществяване както на общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК,така и на допълнителния такъв по т.1 – налице е противоречие между разрешението на въззивния съд по посочения правен въпрос, който е приел,че поведението на ответника в случаите на отказ от иска е ирелевантно при обосноваването на извод за дължимост на претендираните от него разноски и мотивите,изложени в посочената от частния жалбоподател съдебна практика. Поради това обжалването на определението на САС следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество,е неоснователна.Въпреки неприлагането на цитираната задължителна за въззивния съд съдебна практика,крайният му извод за неоснователност на подадената от Д. Г. частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК,е правилен и законосъобразен.
Производството по делото е било образувано по предявен от Г. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, евентуално съединен с иск по чл.45 от ЗЗД срещу деликвента С. И..След образуването на делото и размяната на книжата по него ищцата е направила отказ от иска срещу главния ответник,без да сочи конкретни обстоятелства,станали причина за това й процесуално действие. В последващи писмени изявления на страната,депозирани по делото, са наведени данни за постигнато между нея и първия ответник – застрахователя по застраховката Гражданска отговорност извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора,по което ищцата е поела задължение да се откаже от иска си срещу този ответник. С определение от 24.07.2015г. СГС е прекратил производството изцяло. Макар и неправилно /без да е сезиран с отказ срещу втория , евентуален ответник/ определението за прекратяване на производството срещу И. е влязло в сила,поради необжалването му в тази му част. С отговора на исковата молба този ответник е оспорил предявения срещу него иск и е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение,като е представил договор за правна помощ,съдържащ удостоверяване на плащането на сумата 1430 лв. С определението по чл.248 от ГПК, постановено по молба на И. след прекратяването на производството, СГС е допълнил определението си от 24.07.2015г. , като е присъдил в полза на И. направените от него разноски за адвокат.
При така установените обстоятелства настоящият състав на ВКС ТК,първо търговско отделение, намира,че не е налице основание за постановяване на мотивиран отказ в полза на ответника И. да бъдат присъдени направените от него в производството до прекратяването на спора разноски. С простия факт,че същият е участник в ПТП,от което са причинени твърдяните от ищцата вреди /като се има предвид,че това е оспорено от втория ответник и не е установено по предвидения от закона ред – с влязла в сила присъда,задължителна за гражданския съд относно вината на дееца/,не би могло да се приеме,че този ответник е дал повод за завеждането на иска срещу него. По делото освен това липсват данни за поставянето му в забава с предявена преди завеждането на делото извънсъдебна претенция за обезщетяване на вредите. Не е налице последващо плащане на претендираното обезщетение /след завеждането на иска/,с което същият да е признал такова задължение. Отношенията между ищцата и застрахователя,развили се извънсъдебно след образуване на делото, са ирелевантни за отговорността на евентуалния ответник, искът срещу който почива на съвсем различно правно основание. Поради това следва да се приеме,че приложението на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК с аргумент за противното от нея, не може да бъде обосновано. Ищцата дължи на този ответник направените от него разноски на основание общия принцип на чл.78 ал.4 от ГПК. Тъй като въззивният съд е достигнал до същия краен извод,атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в настоящото производство в размер на 330 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение №858 от 12.03.2016г. по ч.гр.д.№1055/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №858 от 12.03.2016г. по ч.гр.д.№1055/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. И. Г. с ЕГН и с постоянен адрес [населено място] [улица] вх.Б ап.12 да заплати на С. Н. И. с ЕГН [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място] [улица] сумата 330 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.