О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 485 София, 28.10.2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 1788 /2019 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. Ц. и Л. Л. Б. против решение № 292 от 15.01.2019 г. по гр.д.№ 4878/2018 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 320076/23.01.2018 г. по гр. дело № 23535/2009 г. на Софийски РС. С последното е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на касаторите, като наследници на Л. Р. Т., починал в хода на процеса, че наследодателят на ищците Г. Р. Т. е бил собственик на имот с площ около 700 кв.м., представляващ част от имот с площ от 2,7 дка, находящ се в [населено място], м. “К.” при съседи: от изток – улица, от запад – Г. С., от юг – Л. Т. и от север – В. П., която част е разположена в южната страна на имота, с лице към [улица] м, при граници: от изток – улица, от запад – наследници на Г. С., от юг – Л. Т. и от север – останалата част от имота на Г. Т. и Я. и И. В.. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че спорната площ е определена като част от имот от 2,7 дка, а е възстановен на ищците имот от 2,6 дка. както и поради това, че според възприетото от съда заключение на в.л. П., покриващата се площ между двата имота на страните е 0,270 дка, а съдът е уважил иска за 0,700 дка, като не е уточнено къде се намира тя. Направено е и оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в прилагане на неотносима задължителна практика на ВКС относно това дали ответниците могат да направят възражения относно притежаване правото на собственост от наследодателя на ищците. Твърди се необоснованост на изводите, че не следва да бъде изследван въпроса за придобиване по давност от ответниците на спорната част и за това дали тя съвпада с възстановения имот на ищците и че наследодателят им е бил неин собственик. Неправилност на решението се твърди и поради това, че не е съобразено решението по гр.д.№ 13902/2010 г. на СГС, с което е уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ на други ищци по отношение на тях, като е прието, че и имот от 1650 кв.м. също е част от възстановения им имот от 3,314 дка. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди очевидна неправилност на решението поради необосноваността на изводите, посочени в касационната жалба Формулирани са три въпроса, по които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК: 1. налице ли е правен интерес и трябва ли да се изследва въпроса дали по отношение на наследодателя на ищците в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е изтекла придобивна давност; 2. налице ли е правен интерес за ответниците да предявят възражение, че имота, за който претендират ищците с иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не съвпада с възстановения на ответниците имот; 3.налице ли е уточнен предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ ако СГС е приел, че пред СРС е предявен иск за принадлежността на правото на собственост върху 0,7 дка. без да е посочено къде точно се намира тази част в очертанията на възстановения имот. Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като не е налице очевидна неправилност на решението, а формулираните въпроси не кореспондират на фактите по делото и са неотносими. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от Б. А. Б. и Д. А. Н. против Л. Р. Т. да се признае за установено, че наследодателят на ищците Г. Р. Т. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС – 1957 г. на спорната площ, съставляваща южната част от възстановения им имот с лице към улицата от 5 линейни метра и площ 700 кв.м. при граници от изток – улица, от запад – наследници на Г. М. С., от юг – Л. Р. Т. и от север – останалата част от имота на Г. Т.. На наследодателя на Г. Р. Т., починал на 12.07.2007 г. е възстановен имот в съществуващи реални граници с решение по чл. 14, ал.3, постановено по гр.д.№ 7100/2002 г., индивидуализиран със скица, неразделна част към решение. Собствеността е доказана с н.а. № .... г., с който наследодателят Г. Т. е признат за собственик по давност на нива с площ 3,3 дка. при описани граници. Той продава 0,600 дка. от тази нива разположени в източната част на Я. и И. В.. В решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не е посочена площ, а възстановената част е индивидуализирана с буквени означения по скицата към заключението. Според заключението на СТЕ – основна и допълнителна, изготвени от в.л. П., възстановения имот на наследодателя на ищците е № .... по КВС. Този имот е с площ 2,6 дка, но тя различна от площта по решението. Ищците са индивидуализирали имота с уточняващата молба по КВС преди постановяване на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, т.е. има разминаване между имота, предмет на иска и съдебното решение, с което е възстановен имота. Площта е заключена между възстановения имот на ищците и продадения имот от наследодателя и от север и имота ...., възстановен с решение № 22523.07.1999г. въз основа на опис-декларация за влизане в ТКЗС. на първоначалния ответник, починал в хода на процеса и заместен от касаторите. В опис-декларацията е посочено, че Л. Т. внася нива от 2,5 дка в м. „К.”. С т.1 от цитираното решение обаче е възстановен имот .... с площ 3,314 дка. С влязло в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по предявен иск от наследници на Р. П. е признато за установено, че тя е била собственик на имот с площ 1650 кв.м. / решението по гр.д.№ 5941/2006 г. Вещо лице П. е изготвил комбинирана скица, в която е нанесъл възстановеният имот на наследодателя на ищците с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и възстановения имот на ответника Л. Т. с решение № 22523.07.1999г. и е установил, че те съвпадат с площ 0,270 дка., като реално възстановения на ищците имот № .... е с площ 2,7 дка., а възстановената с решението на съда площ е 2,6 дка. РС е уважил иска за площ от 0,700 дка / за колкото е предявен иска/, която част е от нива от 2,7 дка., като се е позовал на заключението на в.л. П. и на нотариалния акт от 1957 г. Съдът е приел, че констатациите на нотариуса в този акт не са оборени. Въззивният съд е приел, че решението на РС е допустимо, защото страните спорят за пространствените предели на правото на собственост на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ. Потвърдил е това решение, като е приел, че ответниците не могат да възразяват срещу активната легитимация на наследодателя на ищците, че те не могат да противопоставят възражение за придобивна давност и за несъвпадане на имотите, тъй като не противопоставят самостоятелни права върху имота към същия момент, а се позовават единствено на решението на ПК за реституция. За този извод, съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС и на посоченото от вещите лица, че към 1957 г. имотите са внесени в ТКЗС и изготвения през същата година кадастрален план не заснема границите им. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на решението на основание чл. 280, ал.2 пр.1 ГПК, както и по въпроса налице ли е правен интерес и трябва ли да се изследва въпроса дали по отношение на наследодателя на ищците в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е изтекла придобивна давност, към кой момент и за допустимите възражения против активната легитимация на ищеца по този иск от ответниците на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Съдебната практика приема, че в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ доказателствената сила на решението на ПК се преценява с оглед всички доказателства и поддържаната теза на страните./ Р 506/ 10 от 06.11.2010г. по гр.д.№ 107/2009г. на ІІ гр.о./ Приетото от въззивния съд, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно Общинската служба „Земеделие” към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент касае само общите искове за собственост, по които правото на собственост се установява към настоящия момент. По такива искове, ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца, защото се основават на факти, настъпили след колективизацията. /В този смисъл са Р №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ ГО, Р №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І ГО; Р №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ ГО; Р №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І ГО; Р № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ ГО и ТР № 9/2012 г. ОСГК на ВКС. Тази практика обаче не се отнася за иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, по който се установява правото на собственост към момента на обебществяване на земята в кооперация, защото това е релевантния момент за възстановяване правото на собственост. Основният предмет на иска по чл. 14, авл.4 ЗСПЗЗ е дали ищците, респективно наследодателят им е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС предвид предпоставките за реституция, визирани в хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ. С този иск следва да се разреши съществуващият спор за материалното право на собственост към момента на колективизацията, за да бъде реституиран имота на действителния собственик към същия момент. Решението, с което е възстановено правото на собственост има значение за допустимостта на иска, а при преценка на основателността му, решението се преценява наред с всички доказателства и становищата на страните. По посочените въпроси се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 292 от 15.01.2019 г. по гр.д.№ 4878/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от С. Л. Ц. и Л. Л. Б.. Указва на касаторките да внесат държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: