РЕШЕНИЕ № 370 София, 23.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4111/2013 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба, вх.№11806/13.5.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила въззивно решение №520/15.3.2013 г. по гр.д.№223/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав, и решение №4566/12.11.2012 г. по гр.д.№9995/2008 г. по описа на Варненския районен съд. В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са налице нови обстоятелства, които се установяват от представените с молбата решение от 14.7.2011 г. по гр.д.№2224/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, ХІІ-ти състав, и решение №201/19.12.2011 г. по гр.д.№585/2011 г. по описа на Варненски апелативен съд, г.о., и др. Ответниците по молбата за отмяна П. И. Х. и М. Н. Х., и двамата от [населено място], не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовава на писмени доказателства – две съдебни решения на Варненския окръжен и Варненския апелативен съд. Не е налице нито една от хипотезите на цитираната правна норма. В инстанционното производство молителят нито е твърдял за наличието на представените с молбата писмени доказателства, нито се е позовавал на обстоятелството, че не може да се снабди с тях. Не е налице и твърдение от негова страна, че не е знаел за тези доказателства. Нещо повече, и от двете решения е видно, че молителят е бил страна в производството по посочените решения, което изключва приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№11806/13.5.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила въззивно решение №520/15.3.2013 г. по гр.д.№223/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав, и решение №4566/12.11.2012 г. по гр.д.№9995/2008 г. по описа на Варненския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: