4 Р Е Ш Е Н И Е № 520 София, 24 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2597 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационните жалби на защитника на подсъдимия П. М. П. и повереника на частните обвинители Н. П. П. , П. И. Н. и Н. И. Н. против решение № 281 от 07.07.2011 г. по внохд № 430/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата на защитника на подсъдимия и допълнението към нея се сочат касационните основания по чл. 348 , ал.1 , т.1 и т.2 от НПК. Твърди се с подробна аргументация, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили изводите му за движение на автомобила на пострадалия и предотвратимостта на удара му с автомобила на подсъдимия. Изтъква се, че решението на втората инстанция не съдържа разрешение на спора по особено важния за фактическата обстановка въпрос за произхода на непрекъснатата спирачна следа в района на произшествието. Жалбоподателят възразява и по начина на формулиране на въпросите към изслушаната експертиза, свързвайки с така описаното процесуално нарушение довод за отклонение на съда от принципа на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Според жалбоподателя изброените съществени нарушения на процесуалните правила са довели до неправилно приложение на материалния закон. Без да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението на скоростта, допуснато от подсъдимия П. , и настъпилото произшествие, с атакуваното решение е прието, че той е осъществил състава на престъплението по чл. 343 от НК и е признат за виновен. В заключение се настоява за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. В касационната жалба на частните обвинители се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с аргументи за явна несправедливост на наложените наказания , преценени като снизходителни и несъответни на обществената опасност на деянието и дееца. В заседанието пред касационната инстанция всеки от касаторите поддържа жалбата се поради изложените основания. Прокурорът пледира за ново разглеждане на делото, тъй като въззивното производство е приключило при неизяснена фактическа обстановка. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Враца, наказателно отделение , с присъда № 3 от 21.02.2011 г. по нохд №392/2010 г. признал подсъдимия П. М. П. за виновен в това, че на 11.12.2009 г. , към 16.10 часа, в гр. Враца, при управление на собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат”, в нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП се движел с превишена скорост - 93 км/час при сигнализирано ограничение от 40 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лек автомобил „Опел А.” - И. Н. П., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.”в” във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК, както и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд ,наказателно отделение, с решение № 281/07.07.2011 г по внохд № 430/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия срещу така постановения въззивен акт е основателна по следните съображения: Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13,чл. 14, чл. 107,ал.2, 3 и 5, чл. 153,чл. 314, ал.1 и чл. 327, ал. 4 от НПК, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона. Въпреки допълнителния разпит на вещото лице Д. в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция механизмът на произшествието останал неизяснен по категоричния начин , произтичащ от принципа за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след известно колебание, /вж.мотивите към протоколно определение от 18.05.2011 г. за допускане до разпит на вещото лице по автотехническата експертиза/ заключил , че явяването на експерта и изслушването му от съдебния състав е довело до изясняване на повдигнатите от защитата спорни въпроси. Разпитът на вещото лице се допуска от съдебната практика като процесуален способ за преодоляване на евентуални двусмислия и осветляване на детайли от експертното заключение. Той обаче принципно е ограничен в рамките на задачата на експертизата, така , както е поставена в акта по чл. 145 от НПК.Чрез разпита пред съдебния състав експертът не бива да се поставя в ситуация да дава импровизирано заключение , а страните – да се информират за първи път с така направени експертни изводи. В конкретния казус е възникнала подобна ситуация . Вещото лице, разпитано от първостепенния съд, е изготвило експертиза на база спирачните следи, оставени от лекия автомобил „Фолксваген пасат”. Защитата на подсъдимия , наред с останалите въззивни възражения , оспорила използвания способ с твърдението , че оборудването на автомобила изключва подобна следа. Вещото лице за първи път пред въззивната инстанция било ангажирано с изследване на този въпрос и това очевидно намерило отражение в категоричността на отговорите му. Пред съда / стр.47 от делото/ той заявил последователно – „снимков материал няма… не мога да се ангажирам, дали те/следите-б.а./ са оставени от автомобила.. аз съм работил въз основа на данните ,отразени в огледния протокол” , но след представяне на фотоалбума вече твърдял ,че „на представената ми снимка се вижда плътна хубава спирачна следа от автомобил.” Пред първата инстанция вещото лице не представило мащабна скица, като отбелязало в писменото си заключение, че „по делото има изготвена подробна мащабна скица, която е коректна и експертът приема и ползва”. Същата скица въззивният състав предявил на вещото лице Д. за коментар, който съдържа следните съждения: :„Тази скица е изготвена допълнително, аз не съм имал данни да има оставени следи от лекия автомобил „Опел А.” и не знам, дали е имало или е нямало следи. Такива следи не са отразени в огледния протокол…Не може да се изключи възможността тези следи,които коментирахме ,/5-6/да бъдат оставени от лекия автомобил „Опел А.”. Искам да се поправя сега, като оглеждам тази скица , която не съм я изготвил аз , най-вероятно тези следи да са оставени от лекия автомобил „Опел А.”…. В заключението си съм ценил следите 4-5 при изчисляване скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген пасат”, докато следи 6-7 е възможно да са оставени от лекия автомобил „Опел А..” Този пространен цитат идва да илюстрира объркването и липсата на категоричност в отговорите на вещото лице по въпроси, които са от особена важност за предмета на доказване.Към същия извод води и обстоятелството , че окръжният съд отказал да приеме заключението на първата съдебно-техническа експертиза след констатация за „разминавания относно мястото на удара в мащабната скица” , което предизвиква допълнителни съмнения в прецизността на втората експертиза ,ползваща същата скица. Вещото лице Д., защитавайки експертното си заключение, подчертава няколко пъти , че приложеният от него метод е базиран изцяло на спирачните следи . При направеното оспорване на последните съдът е бил длъжен да изчерпи целия потенциал на съдебната експертиза, на данните от огледния протокол, албума съм него , гласните доказателства и да стигне до убедителен краен извод относно произхода на коментираните спирачни следи.. По делото е създадена привидна очевидност на отговора на спорния въпрос , тъй като колата на подсъдимия според огледа е намерена в крайна позиция върху отразения спирачен път. В същото време обаче вещото лице Д. /на л.47 от досието на второинстанционното дело/ избягва отговор с уговорката”Не мога да се ангажирам, дали те /следите- б.а/ са оставени от автомобила.Аз не съм бил на място.” Въззивното решение съдържа превратна интерпретация на тази част от показанията на експерта /л.6 от решението/, според която вещото лице се е изказало категорично в подкрепа на установеността на спирачни следи от лек автомобил „Фолксваген пасат”. Неубедителни са и аргументите на въззивния съд , с които е отхвърлено възражението за монтирана на автомобила АВS система. Те не търсят подкрепа в цялата доказателствена съвкупност и във възможността на разумното й разширяване, а се базират единствено на самия оспорван факт - подход , отклоняващ се от задължението за обективност и всестранност на съдебното дирене. Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на защитата за неосъществено по надлежния процесуален ред съществено изменение на обвинението. Съдът, за разлика от обвинението, приел, че автомобилът на пострадалия не е пресякъл пътното платно директно от бензиностанцията, а се движел попътно на подсъдимия ,когато предприел промяна на посоката от дясната лента на движение. Новите обстоятелства се вписват в общия контекст на обвинението без да създават ограничения пред правото на защита на подсъдимия, поради което не могат да се отнесат към задължителните предпоставки на процедурата по чл.287 от НК. Това обаче не освобождава съдебния състав от необходимостта да подложи на проверка и експертно обсъждане новоустановените детайли от произшествието поради връзката им с основните за казуса въпроси относно скоростта на движение на автомобила на пострадалия, неговата траектория на движение и момента , в който той се превърнал в опасност за движението на автомобила на подсъдимия. В тази насока въззивният съд се е задоволил с формалния отговор на вещото лице, буквално повтаряйки мотивите на проверяваната инстанция, вместо да задълбочи съдебното дирене чрез поставяне на допълнителни задачи на експертизата. Обобщено, касационният съдебен състав намира , че вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено в нарушение на системата от процесуални правила в НПК, гарантиращи установяване на обективната истина. Налице е касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, което обуславя отмяна на обжалваното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата , в което да се отстранят посочените по-горе нарушения. Съдът трябва да ангажира автотехническата експертиза за установяване на посочените правнозначими обстоятелства, след което да обсъди експертното заключение заедно с всички останали доказателства. При този изход на делото е безпредметно обсъждането на жалбата на частните обвинители , тъй като въпросите за вината, отговорността и наказанието подлежат на ново разглеждане от въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1, т.4 и ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 281 от 07.07.2011 г. по внохд № 430/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.