Р Е Ш Е Н И Е   № 4     София, 16 февруари 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 716/2008 година Производството е по реда на чл. 424 във вр. с чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Е. П. С. за възобновяване на НОХД № 1895/07 г. на Районен съд – гр. Р. и за отмяна на постановената по него присъда № 2 от 18.01.2008 г. В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за наказателното производство и за постановената осъдителна присъда. Искането се поддържа лично от осъдения и чрез процесуален представител, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК, като последният, в съдебното заседание пред касационната инстанция, конкретизира самото искане, включително и на плоскостта на нарушено право на защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, установи следното : С цитираната присъда осъденият С. е бил признат за виновен в това, че на 08.06.2007 г. е влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи – престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода и глоба в размер на триста лева. Признат е за виновен и в това, че на същата дата съзнателно се е ползвал от преправен официален документ – български документ за самоличност, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода. Приложена е разпоредбата на чл. 23 от НК, както и чл. 68, ал.1 от НК относно предходно условно осъждане. Искането за възобновяване е основателно. Наказателното преследване срещу С. в съдебната му фаза е протекло без негово знание, защото той не е могъл да бъде призован на адреса, посочен в обвинителния акт. Съдът с определение от 21.11.2008 г. е постановил щателно издирване, изменил е мярката за неотклонение в “задържане под стража” и отложил разглеждането на делото за 18.01.2008 г. С писмо № 2369/17.01.2008 г. на МВР, Областна дирекция “П” – Р. , съдът е бил уведомен, че осъденият С. е обявен за общодържавно издирване с телеграма от 27.12.2007 г. на ГД ППОРП, в качеството му на подсъдим по НОХД № 2233/07 г. на същия съд (л. 35 от досието на делото), както и че издирването продължава. В съдебното заседание на 18.01.2008 г., съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т. 2 от НПК и е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия. При тези данни, настоящият състав ( и без да коментира, настъпилите междувременно промени в чл. 423 от НПК), намира, че не е установено бягство от правосъдието. Правото на подсъдимия да участва лично и да се защитава е основен елемент от правото на справедлив процес, поради което отказът от реализирането му трябва да бъде извън всякакво съмнение, което не е налице в настоящият случай. Разпоредбата на чл. 269, ал.3, т. 2 от НПК допуска задочно производство тогава, когато местоживеенето на подсъдимия в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Данните по делото ясно очертават, че издирвателните действия не са приключили към момента на провеждане на съдебното заседание, в което е даден ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Това е и обяснимо, при положение, че отрязъкът от време с начален момент на самото им отпочване - на 27.12.2007 г. до съдебното заседание на 18.01.2008 г. (тогава е постановена и присъдата), е прекалено кратък, за да се очакват и реални резултати. Разбира се, издирвателните действия не са обвързани със срок, но в случая по важното е, че съдът, след като е бил уведомен за продължаващото и не приключило издирване, е дал ход на делото при задочна процедура в нарушение на чл. 269, ал.2, т. 3 от НПК. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 425, ал.2 във вр. с чл. 423, ал.1 от НПК, за отмяна на задочната присъда, по реда на възобновяване и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание. НПК не предвижда възможност при разглеждането на искане за възобновяване на това основание да бъдат преценявани други недостатъци, към което насочва процесуалният представител на осъдения С. С оглед възстановяване на висящността на процеса не се налага изследване на процесуално нарушение, изразило се в ограничаване на правото на защита. Може само да се спомене, че използваният подход от съда (виж развитие на с.з. от 18.01.2007 г.), по предоставянето на защита по назначение, подрива нейната ефективност. Настоящият съдебен състав не намира основание за промяна на определената от съда мярка за неотклонение “задържане под стража”, а искания за нейното изменение могат да се направят пред първоинстанционния съд след връщане на делото. В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела присъда № 2 от 18.01.2008 г., постановена по НОХД № 1895/07 г. от Районен съд – гр. Р.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.