Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 21.09.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3534 по описа за 2019г. и приема следното: Производството е по молбите на А. Н. Д., подадена чрез адвокат С.Т., и на Ю. М. К., и двамата граждани на Руската федерация, за отмяна на решението на Бургаския окръжен съд № 171 от 22.05.2018г. по гр.д. № 168/2015г. Като основание за отмяна А..Д. сочи лишаването му от възможността да участва в съдебното производство, а Ю..К. – че не й било навременно и по надлежен начин връчено уведомяване за времето и мястото за разглеждане на дело № 168/2015г. в съдебно заседание, което обстоятелство било отразено в определението на БОС от 31.08.2017г. с приетото, че „на ответниците не са връчени по надлежен начин документите в съответствие с чл.9 от Договор за правна помощ“, поради което била лишена от възможността за участие по делото. И двамата молители сочат, че поради лишаването им от правото и възможността да участват в производството по делото не са могли да представят доказателства /договор за възлагане от 09.11.2008г., с който К. възлага на Д. да закупи от нейно име и за нейна сметка имот в България, [населено място], в резиденция „Таляна Бийч“, спогодба между молителите от 19.08.2014г. с нотариално удостоверени подписи, че предмета на договора за възлагане от 09.11.2008г. е изпълнен и че възникналите им с него взаимоотношения са приключени, определение от 14.12.2016г. на съд в Руска федерация за отмяна на наложеното обезпечение върху апартамента в [населено място] по дело за подялба на съвместно придобитото от Л. Б.Д. и А. Н.Д. имущество и определение на С.-Петербургския градски съд от 13.01.2016г. – на л.348 по преписката по гр.д. № 168/2015г./, с които да установят, че процесният имот не е станал съвместна собственост на Л. Б.Д. и А. Н.Д., тъй като имотът е закупен от Ал.Д., но в качеството му на упълномощено от Ю. Д. лице в нейна полза и с нейни средства. В молбите са изложени съображения, че съдът не обсъдил доказателствата по делото за делбеното производство пред руски съдилища, от които се установявало, че именно поради закупуването на апартамента от А..Д. в изпълнение на договора за възлагане Л.Д. се отказала от поделянето му и той е изключен от делбените имоти, и че Д. по всякакъв начин се опитвала да предявява претенции за собственост върху недвижими имоти, които не са съпружеска общност; че съгласно чл.971 от ГК на РФ и чл.34 от СК на РФ към общото съпружеско имущество не могат да се отнесат недвижими имоти, придобити от единия от съпрузите по време на брака, но с цел изпълнение на договор за поръчение от името, за сметка и в полза на трето лице, като правата и задълженията по такава сделка, извършена от повереника, възникват непосредствено при доверителя; че отказът на Л.Д. за подялба на апартамента е закрепено с влязло в сила решение на С.-Петербургския градски съд от 13.01.2016г.; че Л.Д. скрила информацията: за по-ранно обръщение със същото искане за подялба към руски съд, за наличието на договора за възлагане от 09.11.2008г. и на спогодбата от 19.08.2014г., за влязлото в сила определение от 14.12.2016г., за определението от 13.01.2016г.; за наличието на значими за делото документи и доказателства, че спорният имот не може да бъде общо имущество на бившите съпрузи. Ответницата по молбите за отмяна Л. Б. Д. чрез процесуалните си представители адвокат А..Б. и адвокат Ел.К. е заела становище за неоснователността им. Претендира разноски. Молбите за отмяна са подадени в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК с оглед твърдяните от молителите дати на узнаване за постановеното решение, опровергаващи данни относно които по делото няма. С оглед на това молбите за отмяна са допустими. За да се произнесе по молбите, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е уважил предявените от Л. Б.Д. срещу А. Н.Д. и Ю. М.К. искове, като е обявил за недействителен сключеният между ответниците договор, предмет на нот.акт № .. том... рег. №... д. № .../.......г., нотариус Л.Ч., с който А..Д. е продал на Юл.К. апартамент В ..., находящ се в сграда в гр.Св.В., м. „К.”, самостоятелен обект с идентификатор .............. . Решаващият съд е приел за установено, че от 20.09.2002г. Л. Д. и А. Д. са били съпрузи, че бракът им е прекратен на 01.07.2014г., че с нот.акт №..../........г. Д. закупил посочения апартамент, който на 11.06.2014г. продал на ответницата Ю. К.. Взето е предвид въз основа на представените по делото съдебни актове на руски съдилища, че този имот не е поделен между бившите съпрузи, а само е бил предмет на обезпечителни мерки, позовавайки се на определение от 14.12.2016г. на С.-Петербургския районен съд. Съдът е приел, че предявените искове са основателни, съобразявайки приложимите относно имуществените отношения между бившите съпрузи чл.34 – чл.36 от Семейния кодекс на Руската федерация, а по силата на чл.30 ал.2 от Договора между НРБ и С. за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела – и чл.18 ЗЗД и чл.578 ГПК, според които за разпореждането с атакуваната сделка с имота, придобит възмездно по време на брака от А..Д. и принадлежащ и на ищцата /съвместна собственост помежду им/, е било необходимо предварително нотариално изразено съгласие на неучаствалата в нотариалното производство съпруга – ищцата, каквото съгласие не е било дадено поради невярното деклариране от ответника пред нотариуса, че не е женен, при което разпоредбата на чл.35 ал.4 СК на РФ предвижда правото на неучаствалия съпруг да изиска признаване по съдебен ред на недействителността на сделката. От данните по делото се установява, че съобщения с преписи от исковата молба и от доказателствата са изпратени за връчване на ответниците на посочения им в исковата молба адрес в Република България /еднакъв за двамата/, на който те не са намерени. Представено е удостоверение от ОДМВР Б., от което е видно, че в информационните фондове на МВР няма данни за регистриран адрес на територията на България на двамата руски граждани. Представени са и удостоверения от 22.05.2015г., издадени от Агенция по вписванията, Регистър Булстат, че в Регистър Булстат не е вписан субект с име Ю. М. К., както и че за А. Н. Д. е вписано заявление за заличаване от 21.07.2014г. С разпореждане от 27.05.2015г. съдът е приел, че ответниците нямат регистриран адрес на територията на РБ, и е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията към нея, заедно с указания за подаването на отговор и за съдържанието му, за посочване и представяне на доказателства, за последиците от неподаването на отговор, невземане на становище и незаявяване на възражения, за посочване на съдебен адресат в България и че в противен случай съобщенията ще се прилагат към делото и ще се считат за връчени, да се връчат на адресите на ответниците в Руската федерация /РФ/, посочени също в исковата молба, чрез съдебна поръчка на основание чл.33 ал.1 КМЧП. На 06.10.2016г. на съда са препратени от Министерство на правосъдието /МП/ документите по съдебната поръчка относно А..Д., от които е видно, че поръчката не е изпълнена поради неявяването му двукратно в призовалия го съд за връчване на документите. На 18.08.2017г. на съда са препратени от МП и документите по съдебната поръчка относно Юл.К., от които е видно, че и тази поръчка не е изпълнена поради неявяването на К. в съдебно заседание. С определение от 31.08.2017г. БОС е приел, че е извършен неуспешен опит за призоваване на ответниците в РФ по смисъла на чл.35 КМЧП чрез съдебните поръчки, тъй като и двамата не са се явили в указания им съд за връчване на книжата, вземайки предвид, че по отношение на А..Д. връчващият орган е изпълнил и задълженията си по чл.8 ал.3 от Договора за правна помощ между СССР и НРБ, предприемайки служебно действия за установяване на регистриран адрес в РФ и за призоваването му на него, и че по отношение на Юл.К. е осъществено редовно призоваване на адреса й чрез телеграма. С оглед на това е прието, че „на ответниците не са връчени редовно книжата по делото в съответствие с чл.9 от Договора за правна помощ между СССР и НРБ от 1975г., което налага да бъде приложен чл.35 КМЧП“ за призоваването им чрез „Държавен вестник“ за насроченото за 28.11.2017г. открито съдебно заседание, каквото е сторено в бр.77/26.09.2017г. На 13.10.2017г. Ю..К. е подала заявление по делото, без посочване в него на адрес за връчване на съобщения, с искане да не бъдат налагани обезпечения върху процесния имот, тъй като той е нейна собственост, а ако такива са наложени – да бъдат отменени. Поради неявяването им в откритото съдебно заседание на 28.11.2017г. на молителите са назначени особени представители /на А..Д. – адвокат Т.Д., на Ю..К. – адвокат Р.Р./, на които са връчени преписи от исковата молба и от приложенията към нея, те са подали отговори, участвали са в двете проведени от БОС открити съдебни заседания и са представили писмени защити. На особените представители на 29.05.2018г. са връчени и преписи от атакуваното решение, което не е обжалвано и е влязло в сила на 14.06.2018г. Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. В разглеждания случай такива нарушения, довели до невъзможност молителите да вземат участие в производството по делото, БОС не е допуснал. Тъй като молителите не са имали /и не твърдят, че имат/ регистрирани адреси на територията на РБ, в т.ч. и в Регистър Булстат, не е бил приложим предвиденият в чл.53 ГПК ред за призоваването им. С оглед на това са били налице предпоставките по чл.33 КМЧП за призоваването им на адресите в РФ. БОС е осъществил предвидената в Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела процедура по призоваването на молителите и връчването им на съдебните книжа чрез съдебни поръчки, които са върнати неизпълнени поради неявяване на Д. и К. в призовалия ги за това съд в РФ. Несъстоятелен е доводът на К. в молбата й, основан на определението на съда от 31.08.2017г. – приетото в него е в смисъл, че не е могло да бъде потвърдено съобразно чл.9 от Договора за правна помощ връчването й на книжата в съответствие с правилата, действащи на територията на замолената страна /РФ/, чрез посочване на мястото, датата и лицето, на което са връчени. Налице са били при това положение и са съобразени от съда и предвидените в чл.35 КМЧП предпоставки за призоваването на молителите чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ – направен неуспешен опит за призоваване им на известни адреси в чужбина. Публикацията е направена в ДВ бр.77/26.09.2017г., следователно повече от един месец преди датата на насроченото на 28.11.2017г. съдебно заседание съобразно чл.35 КМЧП. Тъй като в съдебното заседание молителите не са се явили /въпреки че на К. след публикацията е било известно образуваното и срещу нея дело, видно от подаденото по него на 13.Х.2017г. заявление с искане да не бъдат налагани върху процесния имот обезпечителни мерки, защото той е нейна собственост/, съдът не е дал ход на делото, назначил им е особени представители съобразно чл.35 ал.2 КМЧП, на които е указал да представят отговори, след което е разгледал предявените искове и е постановил атакуваното в настоящото производство решение. При тези обстоятелства не са налице предвидените в чл.303 ал.1 т.5 ГПК и твърдяни основания за исканата отмяна. Не са налице и предпоставките ЧЛ.303 т.1 ГПК за отмяна. Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. това основание за отмяна се обосновава с непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизането в сила на решението и дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на инстанционното производство, а не на допуснати от страната процесуална небрежност или от съда процесуални нарушения. Новите обстоятелства и доказателства трябва да са такива, че ако бяха съобразени, биха се отразили на изводите на съда по спора. „Нови обстоятелства” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК са юридически или доказателствени факти от значение за спора. Те трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, но да не са били известни на страната към този момент, а са открити впоследствие, без това да се дължи на процесуалната й небрежност - чрез отмяната не може да бъдат включвани непредставени по делото доказателства и невъведени защитни средства, което страната е пропуснала да стори своевременно. Твърдяните нови обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да бъдат новооткрити или новосъздадени. „Нови писмени доказателства” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК са новооткрити или новосъздадени документи относно факти от значение за спора, които са били известни на страната, тя ги е заявила по делото в инстанционното производство, но обективно не е могла да се снабди до тогава с писмените доказателства за тях. Писмените доказателства трябва пряко да установяват новооткритите обстоятелствата, а не само да бъдат индиция за съществуването им, тъй като отмяната по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е недопустимо да се основава на данни, събрани чрез други доказателствени средства /свидетелски показания, експертизи/. Твърдяните в настоящото производство от молителите като нови обстоятелства и писмени доказателства не отговарят на предвидените в закона условия за това. Договорът за възлагане и спогодбата са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, били са известни на молителите, защото те са страни по тях и техни автори, и са могли да ги представят по делото своевременно, което те са пропуснали да сторят поради процесуална небрежност, тъй като не са били лишени от възможност да участват в делото поради нарушаване на правилата за това, както вече бе посочено по-горе. А определението от 13.01.2016г. на С.-Петербургския градски съд, с което е изменено решението на Красногвардейския районен съд от 25.03.2015г. за делба на придобито от Л. Д. и А. Д. имущество , както и определението от 14.12.2016г., са сред приетите в инстанционното производство доказателства /намират се в преписката по делото съответно на л.348 и на л.288/, с оглед на което те не са нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и са взети предвид от съда при постановяване на атакуваното в настоящото производство решение. Останалите релевирани от молителите съображения представляват оплаквания за процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност, които не са сред изрично и лимитативно определените в закона /чл.303 ал.1 ГПК/ основания за отмяна на съдебни решения по реда на извънредното отменително производство. По изложените съображения молбите за отмяна следва да бъдат оставени без уважение. С оглед този извод на ответницата по молбите следва да бъдат присъдени в тежест на молителите 600лв. разноски за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на А. Н. Д. и Ю. М. К., и двамата граждани на Руската федерация, регистрирани на адрес [населено място] – П., „П. п....“, д...., к.2, кв...., за отмяна на решението на Бургаския окръжен съд, граждански състав, № 171/22.05.2018г. по гр.д. № 168/2018г. ОСЪЖДА А. Н. Д. и Ю. М. К., и двамата граждани на Руската федерация, регистрирани на адрес [населено място] – П., „П. п“, д..., к.2, кв...., да заплатят на Л. Б. Д., гражданка на Руската федерация, [населено място], шоссе Р., дом...., корп..., кв..., 600лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: