Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 25.04. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 807 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 923 от 07.12.2012г. по касационна жалба на Л. А. С., починала на 21.06.2012г. заместена от наследниците си Я. Н. С. и А. Н. Ш. е допуснато касационно обжалване на решение № 3048 от 04.05.2012г. по гр.д.№ 13 100 /2011г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 13.06.2011г. по гр.д.№ 12665/2007г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение молбата на същата за допълване на решение № 1-40-116 от 27.10.2010г. постановено по същото дело, като съдът се произнесе по иска за установяване неистинност на документ – споразумение от 12.01.2007г. в частта относно авторството на подписа на Л. С.. В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като оспорването на официален документ е приравнено на предявяване на инцидентен установителен иск в това производство и по него съдът следва да се произнесе с диспозитив, за да се формира сила на пресъдено нещо. Ответниците по касация Д. И. Д., Р. Ц. Арсенов и А. Б. А. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по надлежно открито производство по оспорване на документ, ако не се е произнесъл с отделно определение, С основното решение по делото, което е влязло в сила е уважен установителния иск за собственост на Л. С. против Д. И. Д. за ½ ид.ч. от апартамент, находащ се в [населено място], кв. Л. на основание саморъчно завещание, оставено в нейна полза от В. Г. Б., а против ответниците Р. Ц. Арсенов и А. Б. А. е уважен иск по чл. 108 от ЗС за същата идеална част. В хода на производството е било представено споразумение между ищцата Л. С. и ответницата Д. И. Д. от 12.01.2007г., с което Л. С. е заявила, че се отказва от саморъчното завещание в нейна полза, за което получава сумата 49 000 лв. Ищцата е оспорила автентичността на подписа си върху това споразумение с молба от 06.01.2009г. и е открито производство по оспорване с определение от същата дата. Във връзка с това са събирани доказателства. Първата СГрЕ и двете тройни СГрЕ са дали заключение, че под споразумението не е положен подписа на С., а допълнителната единична експертиза, която е използвала като сравнителен материал само пенсионния картон е дала заключение, че подписа е положен от С.. Същото вещо лице Ч. при участието си в трайната експертиза е заявила, че при анализи на целия сравнителен материал приема, че подписа не е положен от С.. Свидетелят П. Р., подписал споразумението като свидетел е заявил, че е присъствал при даването на парите от Д. на Л. и полагането на подписа. С влязлото в сила решение, съдът е приел, че това споразумение е неотносимо към спора, тъй като не съставлява отказ от завет и от право на собственост. Съдът не се е произнесъл по това оспорване с отделно определение, или с диспозитива на решението. Ищцата е поискала допълване на решението, като съдът се произнесе с отделен диспозитив по това оспорване, но съдът е оставил без уважение молбата, тъй като не е бил предявен инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документа. Въззивната инстанция е възприела този довод и е оставила в сила решението. По въпроса, по който е допуснато обжалване - следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по надлежно открито производство по оспорване на документ, ако не се е произнесъл с отделно определение, отношение има приетото в т.9 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г., че пред въззивната инстанция не може за първи път да се предявява инцидентен установителен иск, защото по него следва да има произнасяне в две инстанции, но е допустимо да се оспори документ и да се развие производство по чл. 154 ГПК отм, т.е. приема се, че при това оспорване дори да има произнасяне с диспозитива на решението, или в отделно определение, не се формира сила на пресъдено нещо, защото изводите на съда се отнасят само до доказателствената стойност на документа и годността му да бъде използван като доказателствено средство в производството. С Р № 135/03.06.2010г. по гр.д.№ 820/2009г. ІV гр.о.по чл. 290 ГПК е прието, че произнасянето в диспозитива на решението по оспорването на частен документ не е недопустимо, но в тази част решението има характера на определение и се отнася за доказателствената стойност на документа. В опр. № 5321.06.1984г. по гр.д.№ 508/1984г. е прието, че актът, с който съдът се произнася по оспорването на официален документ има характера на произнасяне по иск по чл. 97, ал.3 от ГПК /отм/ и формира сила на присъдено нещо както решението по чл. 97, ал.3 от ГПК със същия предмет. Производството по чл. 154 и сл. ГПК /отм/ всъщност е производство чл. 97, ал.3 ГПК/отм/ в течение на друго дело и от процесуална страна има значение на решение по инцидентен установотелен иск. С Р № 507 от 13.11.2009г. по гр.д.№ 1477/2008г., постановено по отменения ГПК е прието, че оспорването по чл. 154 ГПК /отм/ е равнозначно на предявяване на иск за установяване автентичността и, или истиността на документ и съдът дължи произнасяне по него. С Решение от 27.06.2006г. по гр.д.№ 12/2006г. на ОС-Велико Търново е прието, че произнасянето по оспорването на официален документ е приравнено на произнасяне по инцидентен установителен иск за неистинност на официален документ и по него не може въззивната инстанция да се произнася за първи път. В мотивите на ТР № 5/2012г. от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на въпроса за допустимостта на иска по чл. 124, ал.3 ГПК се прие, че установяване неистинстта, или потвърждаване на истиността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо, защото оспорването на документ по съществото си е предявяване на инцидентен установителен иск. С възивното решение е прието, че съдът не дължи произнасяне по оспорването на документа с диспозитива на решението. Този извод е в противоречие с нормата на чл. 194, ал.2 ГПК и приетото с ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се отмени. Щом оспорването истинността на документ по чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на пресъдено нещо, съдът следва да се произнесе по този иск независимо от произнасянето по основния иск. По подадената молба за допълване следва да се произнесе РС, тъй като се иска допълване на неговото решение. С допълнителното решение той е оставил „без уважение” молбата, въпреки, че е приел, че няма предпоставка за допустимост на допълнително решение, защото няма иск по който не се е произнесъл. Този съдебен акт следва също да се отмени. Така по молбата няма произнасяне по същество, поради което делото следва да се върне на РС за произнасяне. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3048 от 04.05.2012г. по гр.д.№ 13 100 /2011г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила решение от 13.06.2011г. по гр.д.№ 12665/2007г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата за допълване на решение № 1-40-116 от 27.10.2010г. постановено по същото дело, ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по оспорването от Л. А. С., починала на 21.06.2012г. заместена от наследниците си Я. Н. С. и А. Н. Ш. истинността на документ – споразумение от 12.01.2007г. в частта относно авторството на подписа на Л. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: