8 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 27.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1886/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Българска агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 513 от 01.03.2019 г. по т.д. № 859/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което след отмяна на решение № 1796 от 26.09.2017 г., допълнено с определение № 7423 от 11.12.2017 г. в частта за разноските, постановени по т.д. № 5058/2015 г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, касаторът е осъден да заплати на „Банка Пиреос България” АД, на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, сумата 540 000 евро – застрахователно обезщетение, дължимо по рамкова полица № ДОП[ЕИК]/06.04.2011 г., изменена с допълнително споразумение № 1/26.04.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.07.2015 г. и разноски по делото в размер на 77 650 лева. С определение № 337 от 19.05.2020 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.второ и трето от ГПК. Касационният жалбоподател релевира оплаквания за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт. В жалбата се сочи, че въззивният съд, в нарушение на диспозитивното начало в процеса, се е произнесъл на непредявено основание и е уважил иска, приемайки за настъпило друго застрахователно събитие, а не твърдяното в исковата молба. Касаторът се позовава и на допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване на спорната клауза от Общите условия – чл.5 „Покрити рискове”, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, че застрахователят се е задължил да плати обезщетение за вреди от неизпълнението на изискуеми, поради неплатежоспособност, и безспорни вземания, т.е. установени с включването им в списъка на приетите вземания. Твърди, че този неправилен извод е обосновал противоречащ на материалния закон извод за началния момент, от който започва да тече 3-годишната давност по чл.197 КЗ. Сочи се, че ако началото на давностния срок е от влизане в сила на определението на съда по несъстоятелност за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания – 18.07.2012 г. г., то този момент е извън срока за покритие по полицата, което означава и вътрешно противоречие в мотивите на САС. По съображения, изложени в жалбата и поддържани в публичното съдебно заседание на 30.09.2020 г., се иска касиране на атакувания съдебен акт. В депозиран по делото писмен отговор от ответника по касационната жалба – „Банка Пиреос България” АД, чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за правилност на въззивното решение. Сочи се, че апелативният съд правилно е тълкувал волята на страните относно покрития риск и застрахователното събитие, изразена в чл.5 ОУ, т.к. и двата покрити риска /а не само процесният/ включват повече от един елемент. Покритият риск – неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност предполага освен надлежно съдебно решение за обявяване в несъстоятелност още и включване на застрахованите вземания в списъка на приетите вземания, което сочи, че двата елемента са ясно очертани.Твърди се, че приемането на вземането е предпоставка за възникване на вземането за застрахователно обезщетение и преди осъществяването на тази предпоставка не може да започне да тече погасителната давност. Доводите за допустимост и правилност на атакуваното решение се поддържат от процесуалния пълномощник на „Юробанк България” АД, конституиран на мястото „Банка Пиреос България” АД /определение от з.з. на 20.12.2019 г./, в публичното съдебно заседание на 30.09.2020 г., подробно развити в писмена защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Производството пред Софийски градски съд е образувано по подадена „Банка Пиреос България” АД искова молба срещу „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения, че: в периода на застрахователното покритие по договор за застраховане на кредити и финансирания, сключен на 06.04.2011 г., а именно: от 00:00 часа на 01.04.2011 г. до 24:00 часа на 30.04.2012 г., е настъпило застрахователно събитие по см. на чл.5, ал.2, вр. с чл.7, ал.3 от Общите условия – на 13.03.2012 г. е влязло е в сила решение на Окръжен съд-Търговище по т.д. № 103/2011 г. за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Мюлер България Експорт” ЕООД и обявяването му в несъстоятелност; в клаузата на чл.5, ал.2 ОУ е предвидено, че възникването на вземането при това застрахователно събитие е под отлагателно условие – включването на застрахованото вземане в списъка на приетите вземания, а това условие се е сбъднало на 18.07.2012 г. - при постановяване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания, в който ищцовата банка е включена с вземане по застрахователния договор за кредит в общ размер от 2 770 959.20 лв., от която 2 683 840 лв. – главница; независимо от отправената застрахователна претенция с писмо от 26.03.2012 г., с предоставяне на цялата изискана от застрахователя информация, претендираното застрахователно обезщетение в размер на 540 000 евро, не е заплатено. За да отхвърли исковата претенция, Софийският градски съд е счел за основателно правопогасяващото възражение на ответника, като в мотивите към решението е отразено, че при изтекъл давностен срок е безпредметно обсъждането доколко съществува самото претендирано вземане. По спорния въпрос – от кога тече погасителната давност при несъвпадане на датата на настъпване на застрахователното събитие /влизане в сила на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност/ и датата на изискуемост на вземането за застрахователно обезщетение /включване на неплатените задължения по договора за кредит в списъка на приетите вземания/ СГС е приел, че при застраховките, за разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие – чл.197, ал.1 КЗ /отм./. Посочената специална нормативна уредба на давността при застраховките, изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Изведен е извод, че погасителната давност по чл.197, ал.1 КЗ /отм./ е започнала да тече от обявяване на „Мюлер България Експорт” ЕООД в несъстоятелност и затова към момента на депозиране на исковата молба - 20.07.2015 г., специалната 3-годишна погасителна давност е изтекла, поради което исковата претенция е отхвърлена. Софийският апелативен съд, сезиран с въззивна жалба на „Банка Пиреос България” АД, след преценка на доказателствата по делото, свързани с правоотношението по договор за кредит от 02.06.2010 г., с кредитополучател „Емил Илиев” ЕООД /с настояща фирма „Мюлер България Експорт” ЕООД/ и във връзка със застрахователното правоотношение, както и данните по делото относно производството по несъстоятелност на кредитополучателя, е извел изводи за: Наличието на възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка за застраховане на финансовия риск на кредитора от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключен договор за банков кредит, като по време на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – неизпълнение на изискуеми задължения по договора за кредит, дължащо се на обявена неплатежоспособност на длъжника, което неизпълнение е безспорно установено с включването му в списъка на приетите вземания, при отправена застрахователна претенция. Въззивният съд е отхвърлил релевираните от ответника възражения за: липса на застрахователен интерес, подзастраховане, необявяване на съществени за застрахователния риск обстоятелства, в каквато насока е изложил подробни фактически и правни съображения. Изведен е извод за наличие на предпоставките на чл.208 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователното обезщетение в размер на неизплатената главница по банковия кредит, но не повече от 90% от кредитния лимит, т.е. 540 000 евро, каквато е и цената на иска. С оглед приетата основателност на иска, съдът е разгледал надлежно въведеното в процеса правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Приел е, че с чл.5, т.2 от Общите условия за застраховка на кредити и финансиране, застрахователят се е задължил да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при неизплащане на изискуема и безспорна сума по кредита, дължащо се на неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение, при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника. Според апелативния съд, не само при буквално тълкуване, но и при тълкуване съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, е ясно, че волята на страните е, че покритият по застраховката риск е неизпълнението на изискуеми, поради неплатежоспособност, и безспорни вземания, т.е. установени с включването им в списъка на приетите вземания, а не влизане в сила на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Въззивният съд е изтъкнал, че давността по отношение задълженията на застрахователя е тригодишна и възниква от датата на настъпване на застрахователното събитие – неизпълнението на изискуеми, поради неплатежоспособност /влязло в сила на 13.03.2012 г. решение/ и безспорни, т.е. установени с включването им в одобрения от съда по несъстоятелността, на 18.07.2012 г., списък на приетите вземания на кредиторите. Крайният извод на САС е, че подаденият на 20.07.2015 г. /понеделник/ иск не е погасен по давност, поради което претенцията е уважена изцяло, като е отменено първоинстанционното отхвърлително решение. Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото, приема, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо. В т.9 от ППВС № 1/1985 г. е дадено задължително за съдилищата разяснение относно част от основанията, водещи до постановяване на недопустимо решение: когато то не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – например, липса на право на иск или ненадлежното му упражняване; когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание и др., както и за правомощията на втората инстанция при различни хипотези на недопустимо произнасяне. Посоченото ППВС е приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., предвид аналогичната на чл.209, ал.1 ГПК /отм./ разпоредба на чл.270 ал.3 ГПК. По приложение на последната разпоредба е налице както задължителна за съдилищата практика – ТР № 1/12013 г. на ОСГТК на ВКС, така и практика, постановена по реда на чл.290 ГПК. Приема се, че основания за процесуална недопустимост на съдебен акт могат да са налице при произнасяне по недопустим иск, при допуснати нарушения, свързани с диспозитивното начало в гражданския процес и др. Като недопустимо следва да се квалифицира решение, когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. За определяне на действителното основание на спорното материално право са от значение изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и заявеното искане. Излизането извън пределите на търсената защита /по форма и съдържание/, обуславя недопустимост на съдебния акт. В случая, видно от обстоятелствената част на исковата молба е, че твърденията на ищеца се свеждат до: настъпване на 13.03.2012 г. на застрахователно събитие по см. на чл.5, ал.2, вр. с чл.7, ал.3 от ОУ, в рамките на застрахователното покритие, а именно – влизане в сила на постановено на 02.03.2012 г. по т.д. № 103/2011 г. на Окръжен съд – Търговище решение за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Мюлер България Експорт” ЕООД и обявяването му в несъстоятелност. Независимо от отправената до застрахователя претенция за застрахователно обезщетение в размер на 540 000 евро, съгласно писмо от 26.03.2012 г., плащане не е извършено. Ищецът твърди още, че клаузата на чл.5, ал.2 ОУ предвижда, че възникването на вземането при това застрахователно събитие е под отлагателно условие – включване на застрахованото вземане в списъка на приетите вземания и това условие не се е сбъднало към 13.03.2012 г., а на 18.07.2012 г. – с постановяване на определение от ОС-Търговище за одобряване на списъка на приетите вземания. Посочените обстоятелства са поддържани и в хода по същество пред първата инстанция, вкл. и в приложената по делото писмена защита. В изпълнение на дадени от апелативния съд указания за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на конкретизация за размера на дължимите суми по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие и за това - как е формирана исковата сума от 540 000 евро, от ищцовата банка е постъпила молба с вх.№ 5610 от 26.03.2018 г., в която е заявено, че датата на застрахователното събитие е 13.03.2012 г. – датата на влизане в сила на решението, с което за „Мюлер България Експорт” ЕООД е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност. В молбата подробно са посочени вземанията по процесния кредитен договор към датата на откриване на производството по несъстоятелност, т.е. към датата на настъпване на застрахователното събитие, включени в списъка на приетите вземания, одобрен от Окръжен съд - Търговище с определение от 18.07.2012 г. по т.д. № 103/2011 г. Относно значението на приемането на вземанията като отлагателно условие по отношение на възникване на вземането за застрахователно обезщетение, е препратено към изложеното в исковата молба и към доводите във въззивната жалба. След преценка на фактическите твърдения на ищеца, формиращи основанието на исковата претенция и обективираната във въззивното решение правна воля на съда относно предвидения в чл.5, т.2 от ОУ застрахователен риск и относно застрахователното събитие, следва да се изведе извод, че САС, приемайки, че: „покрития по застраховката риск е неизпълнението на изискуеми, поради неплатежоспособност, и безспорни, т.е. установени с включването им в списъка на приетите вземания на кредитора вземания, а не с влизане в сила на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност”, а застрахователното събитие е неизпълнението на изискуеми, поради неплатежоспособност /влязло в сила на 13.03.2012 г. решение/, и безспорни, т.е. установени с включването им в одобрения от съда по несъстоятелността на 18.07.2012 г. списък на приетите вземания, се е произнесъл на непредявено основание – извън твърденията на ищеца за застрахователния риск и за настъпило на 13.03.2012 г. застрахователно събитие – влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Мюлер България Експорт” ЕООД. Началото на давностния срок по чл.197 КЗ /отм./ е преценявано от датата на постановяване на определението на ОС-Търговище по чл. 692 ТЗ, с извод че при предявяване на 20.07.2015 г. на иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, искът не е погасен по давност. От друга страна, приемайки, че отразеното в мотивите застрахователно събитие е настъпило на 18.07.2012 г., САС недопустимо се е произнесъл извън срока на покритие – 30.04.2012 г./изрично отразен на стр.2 от мотивите към решението/. Предвид горното и на основание чл. 293 ал.4 ГПК, вр. с чл.270, ал.3 ГПК обжалваното въззивно решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, на основание чл.294, ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 513 от 01.03.2019 г. по т.д. № 859/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, тринадесети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: