5 Р Е Ш Е Н И Е №231 [населено място], 31.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1610 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 14.06.2010г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав постановено по гр.д. № 1220/2010г., с което е оставено в сила решение от 18.05.2009г. на Софийски районен съд по гр.д. № 2960/2006г. за отхвърляне на предявените от Е. К. Й., Ц. Д. А., Б. Д. Й. /тримата като правоприемници на починалия в хода на делото ищец Д. Г. Й./, В. Г. К., Х. Г. К., Р. П. Н. и З. П. П. против А. Х. Х., Д. В. Т., А. С. И., Ю. К. Б., В. К. И.-П., М. Г. С. и А. П. П. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са възстановени собственици по ЗСПЗЗ на следните недвижими имоти: УПИ * с площ * кв.м., УПИ * с площ * кв.м., УПИ * с площ * кв.м., УПИ * с площ * кв.м. и УПИ * с площ * кв.м. всички от кв.* по регулационния план на С., местн. „М. д.-Іч.” и за осъждане на ответниците да им предадат владението на тези имоти както следва: А. Х. Х. на УПИ * с площ * кв.м.; Д. В. Т. на УПИ * с площ * кв.м.; А. С. И., Ю. К. Б. и В. К. И.-П. на УПИ * с площ * кв.м.; М. Г. С. на УПИ * с площ * кв.м и А. П. П. на УПИ * с площ * кв.м. С определение № 394 от 15.04.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно с Т. № 1/1997г. по въпроса за конститутивното действие на решението на Поземлената комисия по чл. 18ж, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални или съществуващи граници, както с Решение № 365 от 15.10.2010г. по гр.д. № 1493/2009г. на ІІг.о. и Решение № 329 от 27.04.2010г. по гр.д. № 927/2009г. на І г.о. по въпроса за допустимите възражения на ответник по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция. Жалбоподателите Е. К. Й., Ц. Д. А., Б. Д. Й., В. Г. К. и Х. Г. К. намират обжалваното решение за неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Съдът в нарушение на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ не е отдал значение на извлечението от емлячния регистър като доказателство за собствеността и е отрекъл конститутивното действие на решението на О. „В.” за възстановяване на собствеността, което има значение на титул за собственост. Подадената от З. П. П. касационна жалба е била върната от Софийски градски съд и разпореждането за връщане не е било обжалвано. Ответникът Д. В. Т. в писмения си отговор оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответниците В. К. И.-П., А. С. И. и Ю. Б. в писмен отговор и с представена писмена защита от пълномощника им също оспорват жалбата. Предявяват искане за присъждане на направените разноски. Ответницата М. Г. С. взема становище, че обжалваното решение е правилно, а жалбата - неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците са наследници на Г. П. Н., починал 1948г. С решение на ПК-В. № 5093 от 13.12.1994г. на наследниците е възстановена собствеността в стари реални граници върху ливада от * кв.м., а по скица от * кв.м., от които * кв.м. в регулация, представляващи: парцел * с площ * кв.м., парцел * от * кв.м., парцел * от * кв.м., парцел * от * кв.м. и * кв.м. в неизпълнени мероприятия по регулация, както и * кв.м. извън регулация, находяща се в местността „Б. р.”, имот № *, кад.л. 722 по кадастралния план на С. от 1950г. Собствеността е установена с извлечение от емлячния регистър. Не се спори между страните, че ответниците упражняват фактическа власт върху съответните урегулирани поземлени имоти /УПИ/, така както е уточнено от ищците. Ответниците са навели възражения, свързани с предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота и по-конкретно такива за недоказано право на собственост на наследодателя на ищците. Те претендират свое право на собственост върху съответните поземлени имоти, като правата на част от тях са възникнали преди обобществяването на земята, а други черпят правата си от сделки с ТКЗС, сключени през 1966г. Предявили са и възражения за придобиване на имотите по давност. Приетите технически експертизи са установили, че старият имот пл.№ *, притежаван от наследодателя, попада върху части от сега съществуващите УПИ в кв. * по действащия регулационен план на местността „М. д. - І част” като конкретно е установена площта, за която е налице припокриване с всеки от имотите. За да отхвърли ревандикационната претенция съдът е приел, че ищците не са доказали правата си на възстановени собственици върху имота, притежаван от наследодателя им, тъй като в рамките на косвения съдебен контрол за законосъобразност на решението на административния орган за възстановяване на собствеността, не са установили, че наследодателят е бил собственик на имота преди кооперирането. Единствената индиция за правото на собственост е извлечение от емлячния регистър, въз основа на което е постановено решението на поземлената комисия, но при заявеното от ответниците оспорване на правото на наследодателя ищците следва да докажат способът за придобиване на имота от наследодателя си, което не е сторено от тях и има за последица отхвърляне на претенцията им. По основанието за допускане на касационно обжалване. В Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК се приема, че решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал.1 и по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се индивидуализира обекта на собственост. А според Т. № 6/2006г. в рамките на исково производство по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, с които се възстановява право на собственост. Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. В случая, при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл.18а и чл.18б ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т.н. В този смисъл е Решение № 407 от 13.07.2010г. по гр.д. № 289/2009г. на І г.о. Ищецът, който основава правата си на земеделска реституция, е длъжен да докаже, че праводателят му е бил собственик на имота преди обобществяването, само ако ответникът оспорва иска като предявява свои права върху същия имот към същия момент. В обратната хипотеза, когато ответникът черпи правата си от юридически факт, възникнал след обобществяването /сделка с ТКЗС, предоставяне на право на ползване и др./, той няма интерес да твърди, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на кооперирането, а следва да докаже, че неговите права са противопоставими на правото на реституция. В този смисъл са решенията, послужили като основание за допускане на касационно обжалване: Решение № 365 от 15.10.2010г. по гр.д. № 1493/2009г. на ІІг.о. и Решение № 329 от 27.04.2010г. по гр.д. № 927/2009г. на І г.о., които се споделят от настоящия състав. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Обжалваното решение е неправилно. В. съд формално е изтъкнал конститутивното действие на решението на органа на поземлената собственост, но е поставил в тежест на ищците доказването на придобивния способ, по силата на който наследодателят им е притежавал имота преди колективизацията, като се е мотивирал с извършването на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на решението за възстановяване на собствеността в рамките на предявения иск по чл. 108 ЗС. Съдът обаче изобщо не е посочил какви са възраженията на всеки от ответниците, съответно претендираните от тях права. По този начин, отхвърляйки иска поради недоказване правото на собственост на наследодателя, без изобщо да вземе предвид характера на наведените от ответниците възражения, съдът е излязъл извън рамките на косвения съдебен контрол и на практика е отрекъл конститутивното действие на решението на поземлената комисия. В случая е необходимо, предвид дадените по-горе разяснения относно допустимите възражения на ответниците и съответно доказателствената тежест на ищците, да се извърши разграничение за всеки един от урегулираните поземлени имоти какви възражения противопоставят ответниците, които го владеят и съответно какво задължение за доказване тежи върху ищците. Видно е, при преглед на доказателствата, че относно част от имотите ответниците претендират права преди реституцията, а за друга част противопоставените на ищците права се основават на сделка, сключена с ТКЗС. Тъй като във въззивното, а и в първоинстанционното решение изобщо не се посочени /още по-малко обсъдени/ възраженията на ответниците, а спорът е разрешен единствено с оглед вменената доказателствена тежест на ищците да установят придобивното основание на наследодателя си, то е необходимо извършване на нови процесуални действия, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да разгледа исковете за всеки един от отделните имоти с оглед заявеното от съответните ответници оспорване и наведените от тях възражения. След изясняване на претендираните от ответниците права съдът следва да прецени дали е налице спор за собственост към минал момент, в който случай ищците дължат пълно и главно доказване на правото на собственост на наследодателя си или спорът е за собствеността към настоящия момент, в която хипотеза правото на собственост на ищците следва да се счита за доказано с решението на органа на поземлена реституция, придружено от скица на имота. В зависимост от това, съдът следва да се произнесе и по останалите предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 14.06.2010г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав постановено по гр.д. № 1220/2010г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: