15
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50117
[населено място], 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 113 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Мастер Проджект“ ЕООД и „Тодем“ ООД срещу решение № 168/03.08.2020 г. по в.т.д. № 142/2020 г. на Апелативен съд Варна.
„Мастер Проджект“ ЕООД обжалва решение № 168/03.08.2020 г. в частта, с която е потвърдено решение № 921/24.10.2019 г., поправено с решение № 7/06.01.2020 г. по т. д. № 1059/2017 г. на Окръжен съд Варна, за отхвърляне на предявените от дружеството срещу „Тодем“ ООД искове. Заявява становище, че в тази част решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения за погрешно извършени от двете долни инстанции аритметични операции, ощетяващи касатора със сумата 9 942,11 лв. Заявява становище, че въззивният съд е следвало да допусне съдебно-счетоводна експертиза, което в нарушение на процесуалните правила не е сторил. Обосновава неправилността на решението с разминаване между заключенията на вещите лица, изготвени в хода на обезпечителното производство по реда на чл. 207 и сл. от ГПК, и приетите в хода на съдебния процес експертизи, касаещи обема на извършените дейности, теглото на доставените елементи, процента на монтиране на същите и качеството на монтажа. Посочва, че въззивният съд неправилно в нарушение на чл. 20 ЗЗД е тълкувал клаузи от подписания между страните договор за СМР, като превратно е приел, че касаторът е във виновна забава при изпълнение на монтажа. В действителност ответното дружество виновно не е изпълнило договора за СМР и не е оказало съдействие, поради което не е имало право да го развали.
Ответникът по касация „Тодем“ ООД оспорва жалбата като неоснователна. Заявява становище, че липсват основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Счита, че изложените от касатора доводи за порочност на решението поради липса на осъдителен диспозитив и неназначаване на експертиза за изчистване на математическите неточности са неоснователни. Излага подробни съображения относно законосъобразността на решението, доколкото правните проблеми, засягащи заключенията на вещите лица, забавата на касатора при изпълнението на договора за СМР, неговото разваляне и претърпените от „Тодем“ ООД вреди са решени правилно от въззивния съд. Претендира въззивното решение да бъде потвърдено в обжалваната от „Мастер Проджект“ ЕООД част и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
Касаторът „Тодем“ ООД обжалва решение № 168/03.08.2020 г. по в. т. д. № 142/2020 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която след отмяна на решение № 921/24.10.2019 г. по т.д. № 1059/2017 г. на Окръжен съд Варна в полза на ,,Мастер Проджект“ ЕООД е присъдена сума в размер на още 2 307, 01 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Тодем“ ООД да заплати на ,,Мастер Проджект“ ЕООД сумата 42 782 лв., ведно със законната лихва. Счита, че решението в тези части следва да се отмени поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Посочва, че съдът е допуснал двойно признаване на дължимост на една и съща претенция – веднъж като част от дължимата сума за извършване на СМР и веднъж като част от дължимата сума за доставка на необходимите материали за тези СМР. Прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на извода за неоснователност на възражението за прихващане в размер на 45 137, 28 лв., изразяващо се в необсъждане на приетите по делото доказателства и необоснованост.
Ответникът по касация „Мастер Проджект“ ЕООД оспорва касационната жалба с доводи за нейната недопустимост по т. 1 от изложението, тъй като съдът не е изложил конкретни доводи кои дейности са уважени и кои не са. Неоснователно жалбоподателят мотивира своето оплакване със заключението на вещите лица. То не може да замести липсващия диспозитив и волята на съда, която остава неясна. Твърдението, че съдът не е обсъдил приетите за относими доказателства не отговаря на фактите. Това, че те не са кредитирани не значи, че не са обсъдени. Претендира потвърждаване на въззивното решение в обжалваната от „Тодем“ ООД част и разноски за касационната инстанция
В открито съдебно заседание процесуалният представител на „Мастер проджект“ ЕООД поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
Исковото производство е било образувано по предявени от „Мастер Проджект“ ЕООД срещу „Тодем“ ООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 90 601, 21 лв. с ДДС, от които 85 826, 81 лв. с ДДС цена на извършени 95% СМР по развален договор № 010/03.08.2016 г., 4 440 лв. с ДДС за осъществен ултразвуков контрол, договорен с анекс № 01/08.09.2016 г., и 334, 40 лв. цена на 16 бр. шпилки, ведно със законната лихва. Заявените от ищеца за защита материални права произтичат от сключен между него и ответника договор с предмет доставка, изработка и монтаж на метална конструкция и анкерни устройства за възстановяване на съществуващи конструкции - ленти за недопал на „Солвей Соди“ АД, [населено място], намиращи се на площадка в двора на дружеството главен възложител. За договорените СМР ответникът е заплатил авансова сума в общ размер на 164 253, 76 лв. В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът като възложител е допуснал забава в сроковете за плащане на уговорените аванси, както и, че не е оказал съдействие за приемане на изпълнената работа. Ответникът е противопоставил възражения, че ищецът е извършил възложената работа със забава и не е спазвал условията за безопасност на труд на територията на „Солвей Соди“ АД, поради което ответникът е развалил договора. При евентуалност е направил и възражение за съдебно прихващане със сума в размер на 87 610, 92 лв. без ДДС, формирана както следва: 949, 52 лв. – неустойка за забавено изпълнение на СМР; 7 184, 97 лв. за товарене, транспорт, разтоварване на метална конструкция в периода 08.2016 г. – 12.2016 г., която е била възложена на трето лице „Мастер Юнити“ ООД; 6 629, 52 лв. разходи за отстраняване на забележки по акт, подписан между „Тодем“ ООД и „Солвей Соди“ АД; 27 709, 63 лв. – разлика между цена за монтаж на метална конструкция от кота +16.95 до кота +19.35, платена на третото лице „Мастер Юнити“ ООД, и дължима на ищцовото дружество; и 45 137, 28 лв. – разлика между цената за демонтаж на метална конструкция кота +19.35 до кота +16.95 и от кота +16.95 до кота 0, платена на „Мастер Юнити“ ООД, и дължимата към „Мастер Проджект“ ЕООД.
За безспорно между страните първоинстанционният съд е приел, че ищецът е получил уведомление за прекратяване на договора и е преустановил извършването на дейностите, както и, че ответникът е заплатил аванс в общ размер на 164 253, 76 лв. с ДДС за доставка и монтаж на стоманена конструкция, както и за извършен радиографичен контрол. За безспорно между страните е счел обстоятелството, че ищецът е изпълнил договора до кота +16.95, а не до кота +19.35, както е уговорено, като работата е започнала на 10.10.2016 г. и е продължила до 16.02.2017 г., а в двадесетдневен период след 05.01.2017 г. поради лоши метеорологични условия договорът не е бил изпълняван.
По спорните въпроси съдът е преценил, че възложителят се е възползвал от предвидената в чл. 262, ал. 2 ЗЗД възможност да развали договора с последиците от това поради установена значителна забава в изпълнението и наличие на организационни проблеми. Счел е, че от приетите по делото експертизи не се установява изпълнението до кота +16.95 да е с недостатъци, съответно да не може да се използва по предназначение, а са извършвани незначителни доработки и напасвания. Кредитирал е изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи и е приел, че ищецът е извършил уговорената доставка в обем 100%, представляващ 85 210 кг конструктивни елементи и 993, 30 кг крепежни елементи, а монтажът е извършил в обем 78, 97%, представляващ 67 289, 89 кг конструктивни елементи. Анализирал е разликите в заключенията на вещите лица, работили по експертизата, възложена в производство по чл. 207 ГПК, и тези, изслушани в рамките на исковото производство, като е възприел вторите поради реално извършеното замерване на конструктивните елементи в съответствие с уговорките в договора. Счел е за неоснователна претенцията за плащане на 16 бр. шпилки, като е преценил, че стойността им влиза в цената на цялата конструкция съгласно постигнатите договорки. Като краен извод е преценил основателност на заявените претенции в общ размер на 73 415, 40 лв.
Във връзка с противопоставените от ответника възражения съдът е констатирал забава на ищеца, резултат от лоша организация поради недостатъчна преценка на съществуващата площадка, пропускателния режим в завода, необходимата подходяща техника, както и броя работници, натоварени с извършване на работата. Кредитирайки заключението на вещите лица от втората съдебно-техническа експертиза, съдът е преценил, че последният, изпратен от ищцовото дружество график, е сочел краен срок на монтажа - 23.11.2016 г. Приел е наличие на забава от 64 дни с приспадане дните на престой на завода – деветнадесет. Върху цената, дължима за монтаж на немонтирани към 23.11.2016 г. 49 732 кг метална конструкция, съдът е начислил неустойка за забава в размер на 0, 05% на ден и е приел, че се дължи такава в размер на 734, 16 лв. Претенцията на ответника за прихващане с дължимата от ищеца сума 7 184, 97 лв. е счел за неоснователна, доколкото според уговорките в договора задължението за товарене и разтоварване е в тежест на възложителя. Вземането за сумата от 6 629, 52 лв. е счел за основателно, позовавайки се на интерпретирания от вещите лица двустранно подписан протокол между ответника и „Солвей Соди“ АД с дата 16.02.2017 г. За неоснователна е приел претенцията в размер на 45 137, 28 лв. – цена за демонтаж, тъй като извършването на такъв от трето лице не е бил доказан по делото. Искането за плащане на сума в размер на 27 709, 63 лв. е преценил за основателно, тъй като поради допусната забава от ищеца ответникът е превъзложил работата на трето лице и е заплатил възнаграждение в по-висок размер.
С определение № 229/26.04.2022 г. е допуснато касационно обжалване за проверка на въззивното решение поради неговата очевидна неправилност, която се изразява в наличие на аритметични грешки при изчисление на дължимото на ищеца възнаграждение по договора, породени от сборуване на суми с начислен ДДС и суми без начислен ДДС. Касационна проверка е допусната и с цел установяване съответствието на въззивното решение с решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г. на II т.о., решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на IV гр.о., решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на IV гр. отделение, както и решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на IV гр.о. и решение № 210 от 09.02.2018 г. по т. д. № 1115/2017 г. на I т.о., ВКС по въпроса: Притежава ли материална доказателствена сила частен свидетелстващ документ спрямо трето лице, неучаствало в съставянето му? Как следва да процедира съдът, за да приеме за осъществени по смисъла на чл. 235, ал. 2 ГПК релевантни за спора факти?
По жалбата на „Мастер Проджект“ ЕООД:
По първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, практиката /решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г. на II т.о., решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на IV г.о., решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на IV г. о., ВКС/ приема, че за разлика от официалния документ посочената в частния автентичен документ дата според изричната разпоредба на чл. 181, ал. 1 ГПК има доказателствена сила само между страните, които са го подписали, но не и спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива достоверност само в изрично изброените от законодателя хипотези – от деня, в който документът е официално заверен, от деня на смъртта на лицето издател, или от деня на настъпила фактическа невъзможност за издателя да го подпише, както и от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. С решение № 235/2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за точния смисъл на понятието „трето лице“, употребено в разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК. Прието е, че трето лице е това, което черпи права от лицето, подписало документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа, т.е. независимо дали е страна в процеса, черпи права от някой от издателите на документа. Частният документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и, ако бъдат оспорени удостоверените в него факти, последните подлежат на доказване по общите правила.
Отговор на втория въпрос е даден в цитираната от касатора практика /решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на IV г.о. и решение № 210 от 09.02.2018 г. по т. д. № 1115/2017 г. на I т.о., ВКС/, формирана по реда на чл. 290 ГПК и доразвиваща задължителните постановки на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС. С нея се приема, че въззивният съд е съд по същество на спора и изгражда вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред. Само след цялостна преценка на доказателствения материал поотделно и в съвкупност съдът, като приложи последиците от тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили правните последици от недоказаните юридически факти, като задължи страната, която иска да се ползва от тях, да понесе неблагоприятния ефект от това. Изводите на съда относно приетите за осъществени правнорелевантни факти и субсумирането им под съответната правна норма следва да бъдат обективирани в мотивите на постановеното от него решение.
Настоящият състав изцяло споделя дадените разрешения. Отнесени към казуса те поставят под съмнение правилността на изведеното от въззивния съд разрешение, че възражението за прихващане на „Тодем“ ООД за сумата 6 629, 52 лв., която е била платена на трето за спора лице за отстраняване на забележки по изработеното от ищцовото дружество, както и сумата от 734, 16 лв. неустойка за забава по чл. 6.2 от договора са дължими.
Установено е по делото с помощта на експертни заключения, че ищецът е доставил цялото възложено количество метална конструкция и крепежни елементи, а именно в обем на 85 640 кг, като за извършване на цялата възложена работа са били необходими 85 120 кг. Уговорената единична цена е в размер на 1, 94 лв. или за извършената доставка на 85 640 кг сумата възлиза на 166 141, 60 лв. без ДДС, а за необходимото за изработка на конструкцията количество 85 120 кг /с 430 кг по-малко от доставеното/ цената е в размер на 165 307, 40 лв. без ДДС. Отделно вещите лица са посочили, че към изработените елементи следва да се прибави и доставено количество от 993, 30 кг крепежни елементи на цена 1 927 без ДДС. Изслушаните в хода на първоинстанционното производство заключения сочат монтиране на 67 289, 89 кг метална конструкция на цена 30 953, 35 лв. без ДДС. Сборът от сумите за цялото доставено количество конструкция и крепежни елементи, както и монтираното количество възлиза на 199 021, 95 без ДДС или 238 826, 34 лв. с ДДС съобразно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза – стр. 1118 от делото на Окръжен съд Варна. От тази сума следва да бъде приспаднат платения от възложителя аванс в размер на 159 813, 76 лв. /заключение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза л. 418 от делото на Окръжен съд Варна/ съответно се получава дължима сума в размер на 79 021, 58 лв. Към нея следва да се прибави сумата от 4 440 лв. с ДДС, дължима по сключения между страните анекс за осъществяване на радиографичен ултразвук /50% от стойността му/ и 334 лв. с ДДС за 16 броя шпилки. Общият размер на дължимото по сключените между страните договор и анекс възлиза на 83 786, 58 лв. с ДДС.
Въпреки, че въззивният съд е формирал решаващи изводи за дължимост на цялото доставено количество метална конструкция, крепежни елементи, шпилки, монтиране на част от конструкцията, както и 50% от стойността на цената по сключния между страните анекс, в мотивите на решението си съдът е допуснал аритметични грешки, които следва да бъдат отстранени в настоящото производство. Те не могат да бъдат отстранени в производство по чл. 247 ГПК /в този смисъл решение № 285/2018 г. по гр. д. № 5261/2016 г., IV г.о. на ВКС/. Ето защо, основателни се явяват оплакванията на касатора ищец за неправилно аритметично формиране на дължимия размер на търсеното възнаграждение по реда на чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за прихващане по делото е бил приет като писмено доказателство акт, подписан между „Тодем“ ООД и „Солвей Соди“ АД, с който се установяват недостатъци на изработеното от „Мастер Проджект“ ЕООД на стойност 6 629, 52 лв. Документът е бил оспорен от ищеца, който не е участвал в съставянето му. В експертните си заключения вещите лица изрично са посочили, че този протокол не отговаря на изискванията на нормативната база, действаща в материята на строителството /Наредба № 3/31.07.2003 г./. Съдът в настоящия му състав констатира, че не е била спазена процедурата, разписана в чл. 5, ал. 2 и 3 от цитираната наредба, която предвижда, че за съставянето на съответните актове и протоколи строителят или заинтересуваната страна /участник в строителството/ отправя писмена покана до другите страни. Ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, актът или протоколът се подписва от явилите се страни, като в него се отбелязва номерът и датата на поканата. Неявилата се страна се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице. По делото не са били събрани доказателства, които да свидетелстват за осъществяване на удостоверените с този частен документ факти. Нещо повече, приетите в хода на производството експертни заключения са мотивирали въззивния съд да приеме, че извършената от ищеца частична работа не страда от недостатъци – стр. 4 от решението на Апелативен съд Варна:„….от анализа на изготвените и приети в първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи и показанията на свидетелите може да се направи извод, че изработеното, доставено и монтирано до кота +16, 95 съответства на уговореното и изискванията за качество, поради което независимо от липсата на подписан акт образец 19 съдът намира, че са налице предпоставките за приемане на работата и същата е била приета с конклудентни действия“. По делото липсват събрани доказателства и, че точно на тази цена, посочена от ответника, са отстранени твърдените да са констатирани с подписания между „Тодем“ ООД и „Солвей Соди“ АД протокол недостатъци. Предвид отговора на първия правен въпрос, необоснован се явява изводът на въззивния съд, че е основателно противопоставеното от ответника „Тодем“ ООД възражение за прихващане с вземане в размер на 6 629, 52 лв. за отстраняване на недостатъци в изработеното от „Мастер Проджект“ ЕООД до кота +16, 95 – касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК.
Необоснован е и изводът на въззивния съд за забава на ищеца при монтирането на 49 732 кг арматура към 23.11.2016 г. От приетите по делото заключения на вещите лица, работили по съдебно-техническите експертизи, се установява, че за предприетите от възложителя „Тодем“ ООД строително-монтажни работи няма одобрен инвестиционен проект, няма съставена документация за обекта – липсва протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строеж, проектът по част конструктивна не е подписан от технически контрол, липсва линеен график и поради. Тези липси препятстват установяване на фактите кой от двамата изпълнители /ищецът или третото лице, наето в по-късен момент от възложителя/ кога, къде и какво точно е монтирал, съответно препятстват преценката какъв процент от възложената работа е бил изпълнен от ищеца през различните етапи от действие на договора. Изводите на вещите лица, макар да са намерили място в мотивите на първоинстанционното решение, са били неглижирани, съответно срещу тях са били релевирани оплаквания от „Мастер Проджект“ ЕООД /стр.26 от жалбата/, но въззивният съд не ги е анализирал, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК. В чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на терторията е регламентирано, че възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството и носи отговорност за осигуряване на необходимите документи във връзка с оценка на инвестиционния проект, за сключване на договор за строителен надзор, както и участва при съставянето на съответните документи за достигане на различни етапи от възложения строеж по смисъла на §5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закон за устройство на територията. Като попадащо под легалното определение на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ следва да се прецени и възложеното от „Тодем“ ООД на „Мастер Проджект“ ЕООД монтиране на метална конструкция и анкерни устройства за обект „Възстановяване на съществуваща конструкция „ленти за недопал“ на „Солвей Соди“ АД, [населено място]“. При установено по делото неизпълнение на задълженията във връзка със започване на строителството, както от възложителя „Тодем“ ООД, така и от изпълнителя „Мастер Проджект“ ЕООД, и несъставяне на актове, с които да се констатира достигането на съответните етапи от възложената работа, което препятства установяване на факта какъв обем работа е бил изпълняван в рамките на уговорения между страните по делото срок, то напълно необосновано въззивната инстанция е приела за свои мотивите на първоинстанционния съд, че към падежната дата 23.11.2016 г. изпълнителят е бил в забава да монтира металната конструкция в нейната цялост като немонтираната част е била в обем 49 732 кг. Единствено ясно установеният по делото факт е, че към 16.02.2017 г. - датата, на която е прекратен договорът, изпълнителят е бил в неизпълнение да монтира 17 920, 11 кг. от конструкцията. Съответно тази стойност следва да залегне в изчислението на неустойката – 17 920, 11 кг х 0, 46 лв. х 0, 05% х 64 дни /според уговореното в чл. 6.2. от договора/. При тези изчисления стойността на неустойката се явява в размер на 263, 78 лв.
Оплакванията в касационната жалба срещу размера на възнаграждението за извършване на възложената от „Тодем“ ООД на третото лице „Мастер Юнити“ ООД работа по довършване на металната конструкция до кота +19, 35 са неоснователни. Действително, платената цена е по-висока, но след анализ на установеното от вещите лица въззивният съд е достигнал до правилен извод, че тя е справедлива, тъй като монтажът е включвал най-трудния участък, който се намира непосредствено под работещата лента, от която непрекъснато се сипе пясък. Отделно съдът е взел в предвид, че с оглед допуснатата от ищеца забава обектът е следвало да бъде завършен в много кратки срокове, т.е. възложителят е бил поставен в невъзможност да търси най-добрата цена. Отделно, вещите лица са установили, че предложената от ищеца цена е била нереално ниска, съответно предложеният срок за изпълнение - невъзможен с оглед наличната работна ръка и необходимостта работниците да пътуват разстоянието от Пловдив до Девня, както и спецификата на работната площадка. При изчисляване на конкретния размер по това перо обаче отново е допусната аритметична неточност. Установено е по делото, че немонтираната част от металната конструкция е в размер на 17 920, 11 кг. /85 210 кг – 67 289, 89 кг/. При цена от 0, 46 лв. за монтаж на килограм се получава стойност от 8 243, 25 лв. без ДДС. Ответникът твърди, че е платил на третото лице „Мастер Юнити“ ООД сума в размер на 35 636, 01 лв. /4 155, 64 кг х 1, 18 лв. и 13 077, 92 кг х 2, 35 лв./, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /лист 421 от делото на ОС Варна/. Съответно разликата между платеното в повече е на стойност 27 392, 76 лв. без ДДС, а не както е посочил въззивният съд 27 709, 27 лв. без ДДС. Срещу невключване на ДДС в цената ответникът не е заявил възражение, поради което не може да се влошава положението на ищеца касатор.
Основателни са оплакванията в касационната жалба и срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Варна за уважаване на противопоставеното от ответника възражение за прихващане при кумулиране на обезщетение за вреди на основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 2 ЗЗД с обезщетение по чл. 92 ЗЗД съобразно уговорката в чл. 6.2. от договора за изработка. Въззивният съд е постановил своето решение в отклонение от практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 230/2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на II т.о., решение № 68/2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на I т.о., решение № 138/2013 г. по т. д. № 1141/2010 г., в които е прието, че неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които, без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и не ограничава възможността на кредитора да търси обезщетение в размер над уговорената неустойка, ако е претърпял вреди, които не се покриват от последната поради по-големия си обем. Този извод произтича пряко от правилото на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Законодателят е уредил отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение в разпоредбите на чл. 82 ЗЗД – това са претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случай, че те са в размер, надхвърлящ размера на уговорената неустойка, е допустимо съдът да присъди както уговорената неустойка, така и обезщетение за действително претърпените вреди като от тях приспадане размера на неустойката. Недопустимо е кумулирането на неустойка и обезщетение за едно и също неизпълнение. В процесната хипотеза възложителят претендира неустойка за забавено изпълнение за периода 23.11.2016 г. – 16.02.2017 г. за немонтираното количество метални елементи от кота +16, 95 до кота +19, 35 и в същото време вреди, причинени от неизпълнението поради необходимостта от превъзлагане на неизпълнената работа на трето лице. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД е в размер по-голям от претендираната неустойка, поради което следва да бъде присъдено само то, а именно в размер на 27 392, 76 лв.
Неоснователни са останалите възражения, релевирани от касатора „Мастер Проджект“ ЕООД в депозираната жалба.
В решението си въззивният съд е потвърдил изводите, до които е стигнал първоистнационният съд, за да приеме, че следва да бъдат ценени експертните заключения, приети в рамките на исковото производство, тъй като те са съобразени с уговорките на страните в договора, а именно, че металните елементи следва да бъдат доставени не по линейни метри и спецификация, а по тегловни килограми. В тази връзка експертите са извършили кантарно замерване на металните елементи. Въззивният съд е възприел резултата от обсъждането на двете групи експертни заключения /тези, приети в производството по чл. 207 ГПК, и изготвените в рамките на исковото производство/ и е споделил мотивите на окръжния съд, че правилното тълкуване на договора изисква да бъдат кредитирани заключенията на втората група експерти. В този смисъл въззивният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на процесуалните правила.
От събрания по делото доказателствен материал и в частност изслушаните и приети експертни заключения на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е направил обоснован извод, че не е налице забава в плащанията на авансите от страна на възложителя, дори платеният аванс е в по-голям размер от реално доставеното и монтирано количество конструктивни елементи. Следователно напълно голословни се явяват възраженията в касационната жалба, че поради забава на възложителя изпълнителят не е извършил в срок работата, с която е бил натоварен. В съответствие със събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертни заключения са изводите на въззивния съд, че причинената от ищеца забава всъщност е в резултат на допусната по негова вина лоша организация на работния процес и надценяване на възможностите да се извършат възложените СМР в договорените срокове – както беше посочено по-горе, те са били нереално кратки.
Имплицитно в претенцията на ищеца се съдържа признание, че договорните отношения между него и ответника са прекратени по окончателен начин, поради което напълно безпредметно е обсъждането на релевираните възражения относно липсата на мотиви във въззивното решение, касаещи разваляне на договора и дали това разваляне е извършено правомерно при положение, че ищецът не предлага в хода на процеса реално изпълнение, съответно не твърди, че ответникът има интерес от такова изпълнение. Съдът обосновано е достигнал до извод, че договорната връзка между страните е прекратена поради виновно неизпълнение от страна на „Мастер Проджект“ ЕООД на възложената работа в нейната цялост и в договорения срок.
По жалбата на „Тодем“ ООД:
Основателно е оплакването на ответника за частично завишен размер на едно от перата, които влизат в сбора на ищцовата претенция. Въззивният съд е допуснал очевидна неправилност в решението си, калкулирайки дължими суми без ДДС и такива с ДДС, а именно цената на 993, 30 кг крепежни елементи, която без ДДС е в размер на 1 927 лв., а не както съдът е посочил на стр. 4, абзац 3, че тя е в размер на 2 383, 92 лв., към която сума е прибавил още веднъж ДДС. Тази грешка обаче не рефлектира върху крайния изход на спора.
В останалата част касационната жалба на „Тодем“ ООД е неоснователна, тъй като твърдяното вземане в размер на 45 137, 28 лв. е останало недоказано в процеса. Независимо, че дружеството е представило писмени доказателства /фактури, издадени от „Мастер Юнити“ ООД/, то относно тяхната доказателствена сила важи казаното по-горе относно двустранно подписания между „Тодем“ ООД и „Соди Девня“ АД протокол. Ищецът не е обвързан от удостовереното в тези частни документи и при липса на други доказателства за реално извършен демонтаж изводите на въззивната инстанция за недължимост на тази сума се явяват обосновани от установените по делото факти. Оплакването срещу присъждане на сума в размер 334 лв. за 16 бр. шпилки е изцяло произволно, доколкото в подписания между страните договор и Приложение № 1 към него ясно е посочено, че шпилките не се явяват част от металната конструкция и крепежни елементи.
Изложеното налага извод за основателност на ищцовата претенция в размер на 83 786, 58 лв. с ДДС, като вземането се явява частично погасено със сумата от 27 392, 76 лв. по релевираното от ответника възражение за прихващане. Предявеният иск следва да бъде уважен до размер на 56 393, 82 лв., съответно в частта за отхвърляне на претенцията над 47 730, 42 лв. /45 098, 01 лв.+334, 40 лв.+2 307, 01 лв./ решението на въззивния съд е необходимо да бъде отменено.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски за трите съдебни инстанции съразмерно с уважената част от предявения иск и изхода на спора. За първа инстанция те са в размер на 12 038, 98 лв., за втора инстанция – 4 856, 38 лв. и за настоящата – 1 480, 24 лв., или общо в размер на 18 375, 60 лв. От тях следва да бъдат присъдени разноски в размер на 11 480, 08 лв.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 168/03.08.2020 г. по в. т. д. № 142/2020 г. в частта, с която е потвърдено решение № 921/24.10.2019 г., поправено с решение № 7/06.01.2020 г. по т. д. № 1059/2017 г. на Окръжен съд Варна за отхвърляне на предявения от „Мастер Проджект“ ЕООД срещу „Тодем“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за горницатата над 47 730, 42 лв. до 56 393, 82 лв., ведно със законната лихва, включително в частта за разноските, вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД „Тодем“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Мастер Проджект“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 8 663, 40 лв. - разлика между присъдената по в. т. д. № 142/2020 г. на Апелативен съд Варна сума в размер на 47 730, 42 лв. лв. и дължимата по договор № 010/03.08.2016 г. в размер на 56 393, 82 лв., ведно със законната върху тези сума от 11.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Тодем“ ООД, ЕИК [ЕИК], да заплати на „Мастер Проджект“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 11 480, 08 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.