3 Р Е Ш Е Н И Е № 290 СОФИЯ, 29.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5432/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от М. Н. П. и Д. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 1792 от 25.04.2012 г. по гр.д. № 7316/2011 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1918 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 1806/2012 г. на Варненския окръжен съд. Молителите твърдят, че след влизане на решението в сила са открили нови писмени доказателства, които са от значение за изхода на делото, но не са им били известни при решаването му и с които не са могли да се снабдят своевременно. Позовават се на Заповед № 726 от 25.04. 1988 г. на Председателя на ИК на Г. - В., писмо изх. № АБ- 9400/ М- 20/11.06.1985 г. на началника на отдел “Архитектура и благоустройство” при ОНС- В., писмо изх. № Т.-08-01_9/13.05.1988 г. , които представят. Ответниците по молбата за отмяна Х. Д. Т. и Н. Т. Т. в писмен отговор изразяват становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение № 1792 от 25.04.2012 г. по гр.д. № 7316/2011 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Н. П. и Д. П. П. против Х. Д. Т. и Н. Т. Т. иск с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението на реална част от 9 кв.м от имот, находящ се в [населено място], район “Приморски”, СО “Т.”, м. ”У. А.”, целият с площ 955 кв.м, с идентификатор № 10135.2520.1909, която реална част е повдигната в син цвят на скица№ 4732 от 28.02.2011 г./ л.9 от първоинстанционното дело/, а по скица № 3 на в.л. Р. П. - заключена между точки F-G-L- H- J- K- I, повдигната в зелен цвят, както и да премахнат изградената незаконна ограда между имоти с идентификатори № 10135.2520.1909 и 10135.2520.1831. Прието е, че между имотите на страните има денивелация от около 1.20-1.50 м, поради което между тях е била изградена подпорна стена. Тя е отразена в КП от 1969 г. и нейната дължина обхваща не само двата процесни имота, но и имотите на запад и на изток от тях. Подпорната стена е отразена и в КП от 1987 г, върху който е отразена и промяната чрез прокарания път през имота на ищците за достъп до имоти № 1831 и 1832. Тази стена с по- голямата си част попада в имота на ищците, като площта на навлизане е приблизително 5.45 кв.м. Върху подпорната стена ответниците са изградили бетонова шапка, върху която са поставили метални колове и са опънали мрежа. Прието е, че тази ограда е била изградена най - късно през 1988 г., поради което е намерено за основателно възражението на ответниците за придобиване на владяната от тях част по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но обективно не са могли бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или новооткрити или новосъздадени документи относно такива факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, въпреки положената от страната грижа. Представените с молбата за отмяна по настоящото дело писмени доказателства не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Със Заповед № 726 от 25.04. 1988 г. на Председателя на ИК на Г. – В. е констатирано, че лицето С. С. С. е извършил нарушение, като е построил стопанска постройка в имота на М. П. в м.” Дългата поляна”, с размери 8.00/3.80 м. , и на нарушителя е даден тридневен срок от връчване на заповедта да премахне незаконния строеж. В качеството си на собственик на имота, в който е било извършено незаконното строителство и по чиято молба е била извършена проверката и издадена заповедта, молителят М. П. е знаел за този факт по време на висящността на делото и не е имало пречки да се снабди своевременно и да представи тази заповед, която е отпреди предявяване на иска, ако е считал, че същата е от значение за определяне на местоположението на оградата между неговия имот и този на ответника през 1985-1988 г., а оттук – за доказване на твърдението, че по- късно оградата е била преместена по начина, по който се сочи в исковата молба. По изложените съображения не е налице основанието на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. П. и Д. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 1918 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 1806/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1792 от 25.04.2012 г. по гр.д. № 7316/2011 г. на Варненския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :