Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  178   гр. София, 08 юни  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети април.................... две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова............……………………………………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова.......…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 146 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители Й. М. и М. М. против въззивно решение № 245/30.12.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 289/2008 г. с изтъкнати доводи за несправедливост на намалените обезщетения за неимуществени вреди и претенция за тяхното увеличаване до пълните предявени размери. В с. з. пред ВКС, редовно призовани, гражданските ищци и техния повереник, както и подсъдимият и неговия защитник, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 16/24.10.2008 г., постановена по НОХД № 60/2008 г., Габровският окръжен съд е признал подсъдимия В. Г. К. за виновен в това, че 03.11.2007 г., около 23.40 ч., в с. Ш., общ. Севлиево, при управление на л. а. „Опел Вектра” с ДК № Е* в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1. 90 промила, нарушил правилата за движение по чл. 5 ал. 2. , т. 3, чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1, както и чл. 73 ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. М. В. , поради което и на основание чл. 343 ал. 3, пр. 1, б “б”, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 46, б. “а” от ЗИН. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 години. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци Й. М. и М. М. , родители на пострадалата, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2007 г., като е отхвърлил претенциите за разликата до предявените размери от по 150 000 лв. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от подсъдимия – в наказателно и гражданско осъдителната й част, както и от гражданските ищци и частни обвинители – в отхвърлителната част за гражданските искове, чието увеличавано е претендирано до предявените размери. С въззивното решение Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е уважил частично жалбата на подсъдимия и е намалил присъдените в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лв. на 80 000 лв. В останалата част е потвърдил присъдата.   Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията на гражданските ищци за несправедливост на обезщетенията поради намаляването им от въззивния съд до размера от 80 000 лв, са неоснователни. За да намали размерите на присъдените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, въззивният съд правилно е съобразил, че уважаването им на по 100 000 лв. надхвърля разумното тълкуване на чл. 52. от ЗЗД и актуалната съдебна практика. Както е отразено, със сигурност мъката и страданията на родителите от загубата на дъщеря им не би могла да бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за възмездяването им. С определянето на суми от порядъка на 80 000 лв. е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципа за справедливост по чл. 52. от ЗЗД. В такива параметри е ориентирана съдебната практика при подобни случаи, в които не се наблюдава принос на пострадалото лице . Затова ВКС намира, че липсва необходимост от по-голямо увеличаване. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 245/30.12.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 289/2008 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.