Р Е Ш Е Н И Е № 167 София,02.07.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря ИЛИАНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 585 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Г. Ш. срещу решение № 114/ 19.04.2018 г. по внохд № 168/ 18 г. на Пловдивския апелативен съд. Релевирано е касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК и се иска намаляване на наложените на касатора наказания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 11/ 29.01.2018 г. по нохд № 2262/17 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Ш. за виновен в опит за изнасилване по чл. 152 ал.3 т.5 от НК и на основание чл. 58а от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода. Признал го за виновен и за грабеж по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, като на същото основание го осъдил на пет години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание шест години лишаване от свобода, търпимо при първоначален „строг” режим. По подадена от подсъдимия жалба Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието за престъплението по чл. 152 ал.3 т.5 от НК и на общото наказание по чл. 23 от НК от шест на пет години лишаване от свобода. В останалата част потвърдил присъдата. В касационната жалба са изложени доводи за неправилна оценка на обстоятелствата, относими при индивидуализацията на наказанията и за двете престъпления. Твърди се, че по отношение на извършения грабеж съдът не е съобразил ниския интензитет на упражненото насилие и ниската стойност на отнетата вещ, както и факта, че тя е възстановена на пострадалата. Подценено е обстоятелството, че второто престъпление е приключило във фазата на опита, поради което следва да бъде санкционирано значително по-леко- под минимално предвидения размер или към минимума, предвиден в нормата на чл. 152 ал.3 т.5 от НК. Възраженията са неоснователни. Въззивният съд е бил сезиран с идентични по съдържание оплаквания, които са намерили подробен и убедителен отговор в атакуваното решение. Правилно са преценени всички обстоятелства по механизма на извършване на деянията, личността на пострадалата, нанесената й тежка психическа травма, данните за криминалното минало на касатора и склонността му да осъществява престъпления против половата неприкосновеност. Изводите на съда за завишена степен на обществена опасност на подс. Ш. се споделят и от настоящата инстанция. Въззивният съд не е пренебрегнал и правилно е оценил и смекчаващите отговорността на касатора обстоятелства, в това число ниската стойност на отнетата вещ, възстановяването й на пострадалата и приносът на дееца за разкриването на обективната истина по делото. Споделил е като законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че наказанието за извършения грабеж следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността на Ш. обстоятелства, което след редукцията по чл. 58а от НК определил на пет години лишаване от свобода. Анализирал е отново всички значими обстоятелства за определяне на справедлива санкция за опита за изнасилване и е мотивирал решението си за необходимост от намаляване на определеното от първата инстанция наказание. Касационният състав счита, че не са налице факторите, визирани в нормата на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, които да налагат намаляване на определените от решаващия въззивен съд наказания за извършените от касатора престъпления. Те съответстват на обществената опасност на деянията и на дееца, на подбудите, от които той се е ръководил и на целите по чл. 36 от НК. Релевираното касационно основание не е налице, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/ 19.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 168/18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: