Р Е Ш Е Н И Е № 259 София, 23 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети май 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Ст. БУМБАЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 831/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия С. В. Б., както и такава на неговия защитник срещу въззивно решение № 48 от 05.03.2012 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 372/2011 г., с което е била изменена първоинстанционна присъда № 52 от 09.11.2011 г., постановена от Русенския окръжен съд, като е било увеличено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” от пет на шест години. С първоинстанционната присъда № 52/09.11.2011 г., постановена по НОХД № 564/2011 г., подс. С. В. Б. e бил признат за виновен по обвинението по чл. 343 ал.3 пр.1 б.Б пр.1 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК за това, че на 26.06.2011 г. в гр. Русе при управление на л.а. Мерцедес Е 300 ТД с рег. № Р 12 86 АМ нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 , чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. С. П., поради което на осн. чл. 58а от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, като бил определен първоначален строг режим за изтърпяването му в затворническо заведение от закрит тип, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. На осн. чл. 68 от НК е било приведено в изпълнение наказанието, наложено на подс. Б. по НОХД № 2485/2008 г. в размер на шест месеца лишаване от свобода. Той е бил осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от гражданските ищци, както следва - на С. П. С. – в размер на 50 000 лв, ведно със законната лихва от датата на деликта, а на Й. Д. М. – Л. - 100 000 лева, ведно със законната лихва. Протестът съдържа довод за касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК с оглед твърдението на наличие на явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”, който прокурорът независимо от увеличения размер от въззивния съд, намира за занижен и несъответстващ на степента на обществена опасност на подсъдимия и на осъщественото от него престъпление. С протеста се иска отмяна на решението само в частта относно размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ВтАС само в тази част. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез неговия упълномощен защитник на стадия на въззивното производство, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Твърди, че наложените наказания не са съобразени с младата възраст на подсъдимия и критичното му отношение към деянието. Счита, че присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди на Й. Л. не съответства на причинените й неимуществени вреди. С жалбата се иска намаляване на размерите на наказанията и на присъденото на гражданската ищца Л. обезщетение. Саморъчната жалба на подс. Б. също съдържа аргументи за наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК с оглед явната несправедливост на наказанията предвид отказа на съдебните инстанции да индивидуализират наказанията му при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. С нея се иска намаляване на наказанията. Пред касационния съд прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения, като счита за справедливо наказанието лишаване от правоуправление да бъде завишено поне с още една година, тъй като не е съобразено с предходните осъждания на подсъдимия и с многобройните нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред. Жалбите на подсъдимия и на защитата му намира за неоснователни както по отношение на наказанията, така и по отношение на оспорвания от тях размер на гражданския иск на ищцата. Защитата на подс.Б. поддържа жалбата с всички изложени съображения в нея, като поставя акцент върху явната несправедливост на размера на обезщетението на майката на починалия, който е значително завишен с оглед размера на гражданския иск на другия родител. Протестът счита за неоснователен с оглед на това, че почива на сериозно надценяване на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Й. Л. намира и жалбите, и протестът за неоснователни и предлага да бъдат оставени без уважение, тъй като наказанията са наложени в рамките на закона и като такива ги счита за справедливи. Счита, че въззивният съд е изложил съображения за справедливостта на обезщетението, присъденото на неговия доверител, които за съобразени с доказателствата за претърпените от майката неимуществени вреди. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Протестът е основателен. Жалбите са неоснователни. Доводите за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и от право да управлява МПС са правени от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим и пред въззивната инстанция, която законосъобразно ги е оставила без уважение. Всички защитни аргументи в тази насока за били взети предвид и подробно обсъдени, като са били изложени аргументи за това. Индивидуализираното на подс. Б. наказание „лишаване от свобода” в размер на осем години, което по правилата на чл. 58а от НК /поради проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК/ е било редуцирано на пет години и четири месеца, напълно отговаря на критериите за справедливост и на целите на чл. 36 от НК. По делото са били обсъдени в пълнота всички доказателства, имащи значение за определяне на наказанието, и са спазени правилата на Глава пета от НК. Степента на обществена опасност на подс. Б., който към момента на извършване на престъплението вече е бил осъждан за престъпления по транспорта – за причиняване на средна телесна повреда и за управление на МПС в пияно състояние, обстоятелството, че отново е извършил деянието в пияно състояние и то със значителна концентрация на алкохол в кръвта /2,5 промила/, фактът, че в продължение на четири години от момента на придобиване на правоспособност да управлява МПС е бил санкциониран по административен ред четиринадесет пъти за нарушение на правилата за движение по пътищата, неоспоримо е висока. Тези обстоятелства, както и фактите по извършване на престъплението, приети за установени от съдебните инстанции след признаването им от самия подсъдим, насочват на висока степен на опасност на самото деяние. Независимо, че съдебните инстанции са приели, че деянието е осъществено при форма на вината непредпазливост в разновидността й на небрежност, то в самия обвинителен акт са описани действия на другата форма на непредпазливостта – самонадеяност, каквато фактически е налице. Подс. Б. е демонстрирал с поведението си не само незачитане на правилата за движение, но и грубо е пренебрегнал съветите, които пострадалият П. му е давал да намали скоростта, с която се е движил в града, която двукратно е надвишавала допустимата. Вместо това Б. самонадеяно е лъкатушел по пътя, отклонявал е вниманието си от него, с което е рискувал живота не само на пътуващите в автомобила, но и на пешеходците около него /факти, установени в показанията на свидетелите И. Д. и св. Р. А./. Съвкупната оценка на обстоятелствата, включени в кръга на тези, които съдебните инстанции следва да съобразят при определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК, е била законосъобразно извършена и правилно е изведено заключението, че наказанието следва да се индивидуализира към максималния размер на предвиденото в закона. Посочените в жалбата на подс. Б. обстоятелства, свързани с признаването на фактите по извършеното деяние и по този начин демонстрирано съдействие за разкриване на обективната истина, не могат да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието му. Производството пред съда е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК, поради което признанието на фактите по обвинителния акт е предпоставка за провеждането на съкратеното съдебно следствие, което за своя последица съобразно правилото на чл. 373 ал.2 от НПК има намаляването на индивидуализираното наказание с една трета. Това е довело и до налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер на пет години и четири месеца. Признанието на фактите не може да бъде отчетено повторно и с оглед намаляване на наказанието, освен ако подсъдимият не е демонстрирал с поведението си още на досъдебното производство съдействие на органите на разследването. Такова по настоящето дело не се констатира. Привлечен като обвиняем на досъдебното производство, Б. е отказал да дава обяснения /л. 16/. Съжаление за извършеното е изразил едва при предявяване на материалите от разследването, което не би могло да се отчете за съдействие на органите на досъдебното производство / В т. см. ТР № 182009 г./. Не е било подценено и игнорирано и здравословното състояние на подс. Б.. Същият е пострадала при самото ПТП, причинено от него, като е получил травма – счупване на дясна бедрена кост. Заключението на експертизата, депозирана към октомври 2011 г. не сочи тази травма да налага особено болнично лечение или невъзможност на Б. да пребивава в затворническо заведение /л.133/. С оглед на тези обстоятелства ВКС не констатира да е налице основание за намеса в по реда на правомощията на касационния съд в размера на наказанието „лишаване от свобода” в посока на неговото намаляване. Индивидуализираният размер на тази санкция съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК, доколкото на Б. нито освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, нито условното осъждане на предходни престъпления по транспорта са изиграли поправително и възпиращо въздействие. Няма основания за индивидуализация на наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като нито са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък най-лекото наказание, предвидено в закона за престъплението – три години „лишаване от свобода”, се явява несъразмерно тежко за подс. Б.. Наказанието „лишаване от свобода” не е явно несправедливо и поради това по отношение на него не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Не такива са изводите по отношение на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”. От първоинстанционния съд то е било определено в размер на пет години, а впоследствие изменено от въззивната инстанция, като е увеличено на шест години. Това увеличаване въззивният съд е предприел с оглед констатацията, че отмереното наказание „лишаване от право” от първоинстанционния съд е станало в нарушение на чл. 43 ал.3 от НК и е определен размер, който е по-малък от този на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Същевременно този съд е оставил без уважение протеста на окръжната прокуратура с искане за увеличаване на наказанието „лишавано от право да се управлява МПС” до осем години с мотиви, които не намират опора в закона. Въззивният съд е изложил неясни и противоречиви съображения по отношение на тази част на въззивния протест /л.59 от въззивното дело/, тъй като, на първо място, е приел, че увеличеният от него размер на това наказание /шест години/ отговаря на критерия, заложен в чл. 49 ал.2 от НК, а на второ, не е изложил мотиви защо не е увеличил размера му до искания от прокурора с протеста – осем години. Съгласно нормата на чл. 49 ал.2 от НК, налаганото заедно с наказанието „лишаване от свобода” наказание „лишаване от право” / в случая право да се управлява МПС/ може да надминава срока на последното най-много с три години. В случая реално на подс. Б. е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на пет години и четири месеца /след извършената редукция по правилата на чл. 58а от НК, която в случая може да се приложи само спрямо това наказание, но не и по отношение на лишаването от правоуправление/. Следователно основата за изчисляване на допустимия максимален размер на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” ще бъде този наложен размер. Нормата на чл. 49 ал.2 от НК в случая позволява размерът на наказанието „лишаване от право” да надминава този наложен размер най-много с три години, което означава, че наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” може да бъде налагано в размер до осем години и четири месеца. Не е верен изводът на въззивния съд, че такъв размер би бил в нарушение на чл. 49 ал.2 от НК. Като е направил този извод, той е оставил без уважение в тази му част протеста по причини, които сочат на неправилно приложение на закона, довело в крайна сметка до определяне на явно несправедлив размер на това кумулативно наказание. В решението си същевременно въззивният съд е споделил аргументите на въззивния протест /които се повтарят и в касационния/ за високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, които настоящият състав напълно подкрепя. Прилагайки неправилно закона /чл. 49 ал.2 от НК/, въззивният съд е отмерил на подс. Б. наказание лишаване от право да управлява МПС, което надвишава размера на наложеното наказание лишаване от свобода само с осем месеца. Предвид най-вече високата степен на обществена опасност на самия подсъдим /съображения за което бяха изложени по-горе в решението/, този размер на кумулативното наказание не е точната мяра за обществено въздействие върху него, тъй като е занижен и не отговаря на целите най-вече на индивидуалната превенция. При очевидното несъответствие на наказанието лишаване от право да се управлява МПС с обществената опасност на дееца и на деянието и с приетите за установени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, това наказание се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.3 от НПК, поради което протестът се явява основателен. Делото следва да се върне на въззивния съд за правилното приложение на закона и определяне на нов справедлив размер на това наказание в съответствие с протеста на окръжна прокуратура – Русе. Не е основателна жалбата на защитника на подсъдимия по отношение на размера на присъденото обезщетение на гражданската ищца Й. Л.. Очевидно е, че този размер двукратно надвишава размера, присъден на бащата на пострадалия. И двете съдебни инстанции обаче са изложили подробни съображения за причината, поради която са присъдени такива размери на обезщетенията. В мотивите към присъдата си Русенският окръжен съд е обосновал убеждението си, че и на двамата родители на пострадалия намира за справедливо да оцени претърпените болки и страдания в размер на по 100 000 лева, но предвид обстоятелството, че гражданският ищец С. С. е предявил иск само за 50 000 лева, то уваженият размер може да се простира само в рамките на петитума на исковата му молба, за разлика от тази, предявена от майката починалия – Й. Л.. Предвид диспозитивното начало на гражданския иск всеки ищец е в правото си да прецени какъв размер на иска да предяви, а в случаите на неимуществени вреди – как да оцени претърпените от него болки и страдания. Присъдените различни обезщетения на двамата родители не са резултат от различната оценъчна дейност на неимуществените вреди, претърпени от тях, а от различните по размер искови претенции. И по отношение на двамата родители е приложен един и същи критерий за справедливост по правилата на чл. 52 от ЗЗД за отмерването на болките и страданията, претърпени от ненавременната нелепа загуба на техния син. Не почива на доказателствата по делото доводът на защитника, че предвид обстоятелството, че майката на починалия не е живяла с него, а от доста години е пребивавала в Израел, където е създала ново семейство, то тя не би могла да търпи същите по размер болки и страдания от загубата на сина си, каквито са причинени с деликта на бащата, който имал ежедневни контакти с него. Връзката родител-дете и създадените отношения на привързаност и житейска съпричастност не винаги зависят от физическата близост между тях. При създадените съвременни условия на комуникация и безпрепятствено свободно придвижване на хората разстоянията нямат тази значимост на пречка за общуването и реализация на различни форми на полагане на грижи и поддържане на нормални взаимоотношения, характерни за тази родствена връзка. По делото са налице достатъчно доказателства, че гражданската ищца Лайхтер е поддържала връзка със сина си, между тях не е имало признаци на отчуждение, тя се е връщала в България и е общувала с него. След смъртта му незабавно е пристигнала в страната, здравето й рязко се е влошило от преживения стрес, което е наложило спешното й настаняване в психиатрична клиника с последващо лечение. Това състояние и понастоящем не е преодоляно и ще има сериозни последици занапред. С оглед на това присъденото й обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на сина й П. П. в размер на 100 000 лева не е несправедливо и е напълно съответно за моралните вреди, които подс. Б. й е причинил с деянието си. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за намаляване на размера на присъденото обезщетение по гражданския иск на Й. Л., както и за намаление на наложените на подсъдимия наказания. В същото време е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК по отношение на определеното наказание на подсъдимия „лишаване от право да управлява МПС” предвид неговия занижен размер, което налага въззивното решение да бъде отменено само в тази му част и върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание във въззивния съд. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и ал.3 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 48/05.03.2012 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 372/2011 г., само в частта му, с която е изменена първоинстанционна присъда № 52/09.11.2011 г., постановена по НОХД № 564/2011 г. по описа на Русенски окръжен съд, по отношение на наложеното на подс. С. В. Б. наказание „лишаване от право да управлява МПС”. ВРЪЩА делото за разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. ОСЪЖДА подс. С. В. Б. да заплати на гр. ищца Й. Д. М.-.Л. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.