О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 11.08.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2426/2022 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от М. Д. Д. частна жалба срещу определение № 267540 от 22. 04. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 12502/2020 г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, потвърждаващо определение № 153209 от 17. 07. 2020 г. по гр. д. № 81598/2017 г. на СРС, с което е върната искова молба, вх. № 6/02. 01. 2008 г. по описа на СРС, подадена от М. Д. Д. срещу Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата на Република България. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, съобрази следното:
Делото има за предмет предявени от М. Д. Д. срещу Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата на Република България частични искове с правни основания чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконни действия на служители на МВР и Прокуратурата.
За да потвърди определението по чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че по подадената искова молба вх. № № 6/02. 01. 2008 г. по описа на СРС е било образувано гр. д. № 413/2008 г. на СРС, прекратено (поради намаляване на иска, извършено с молба от 01. 04. 2011 г.) и изпратено по подсъдност на СГС, пред който е образувано гр. 10647/2011 т. на СГС, прекратено (поради увеличаване на иска, с молба от 17. 10. 2017 г.) и изпратено по подсъдност на СРС, пред който е образувано гр. д. № 81598/2017 г. на СРС.
С определение № 3485508 от 22. 02. 2018 г. по гр. д. № 81598/2017 г. на СРС, влязло в сила на 22. 11. 2019 г., е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 83 ГПК за освобождаването му от внасяне на държавна такса.
С молба от 14. 03. 2018 г. ищецът е направил изявление за увеличаване размерите на исковите претенции на по 28850 лв. и изпращане на делото по подсъдност отново на СГС, а с молба от 10. 02. 2020 г. е поискал намаляване на исковете на по 1250 лв. и е поискал определяне на дължимата държавна такса.
С разпореждане № 62417/02. 03. 2020 г., съдът му е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 250 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и го е предупредил, че при неизпълнение на даденото указание в посочения срок, съдът ще върне исковата молба.
Разпореждането е получено от ищеца на 15. 06. 2020 г.
На 22. 06. 2020 г. същият е подал молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията с 20 дни, тъй като узнал за разпореждането на 15. 06. 2020 г., тъй като нямали достъп до делото. С разпореждане от 06. 07. 2020 г. молбата по чл. 63 ГПК е оставена без уважение, поради липса на основания за продължаване на срока.
С определение № 153209 от 17. 07. 2020 г. подадената от М. Д. Д. искова молба е върната.
При тези данни въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението по чл. 129, ал. 3 ГПК е неоснователна. Исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК са дадени законосъобразни и ясни указания за отстраняване на нередовностите, същите не са изпълнени, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК.
Прието е че след 10. 02. 2020 г. (намаляването на исковете на по 1154 лв.) няма предприето от ищеца увеличаване на исковите претенции (последното такова е от 14. 03. 2018 г.), но дори и да има, процесуалната последица от увеличаването на иска, изразяваща се в промяна на родовата подсъдност, би настъпила само когато нередовностите на първоначалния иск бъдат отстранени. Молбата на ищеца по чл. 83 ГПК е оставена без уважение с влязло в сила определение, поради което и по аргумент на чл. 129, ал. 6 ГПК, първоинстанционният съд е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но във връзка с него не е формулиран никакъв правен въпрос (материален или процесуален). Изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, част от които се припокриват с изложените в касационната жалба. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК, е недопустимо, тъй като касационен контрол за правилност на въззивното определение би могъл да се осъществи само в случай, че същото бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглежда допълнително посоченото основание – в случая по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК частният жалбоподател не сочи акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, на който обжалваното определение да противоречи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 267540 от 22. 04. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 12502/2020 г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: