Р Е Ш Е Н И Е № 345 София,05.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1551 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Х., С. Х.,В. Ю. Х.,К. С. Х., Е. К. П. и по самостоятелна касационна жалба на Д. С. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№3933/2006г. С определение №329/29.03.2011г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса дали пристрояването може да обуслови извод,че сградата не съществува във вида,в който е била отчуждена,както и по въпроса по приложението на чл.97 ЗС в хипотеза на възстановяване на собствеността с оглед даденото в т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване за значението на извършените след отчуждаването на сградите преустройства и по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед изложената в обжалваното решение теза,че предприятието, разположено на терена,по своята същност представлява съвкупност от недвижими имоти /цехове/ и съоръжения,разположени вътре в тях,които са свързани с общ производствен цикъл и именно като такава съвкупност притежава значително по-висока стойност,отколкото механичното събиране на стойността на отделните цехове като недвижим имот,което пък послужило за мотив да се приеме,че съществуващите във вида,в който са били отчуждени цехове не са самостоятелни,макар и да могат физически да бъдат отделени. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че старата сграда №1 е била разрушена изцяло и изградена отново след 1956г.,като този извод противоречи на събраните по делото доказателства. Поддържат също така, че неправилно съдът е приел,че сграда №2 и сграда №6 не са самостоятелни,а принадлежност към главната вещ,въпреки че е установено и прието от съда,че съществуват във вида,в който са били отчуждени и физически могат да бъдат отделени като самостоятелни постройки. Излагат и съображения,че неправилно е прието,че застрояването е пречка да бъде възстановена собствеността върху терена като не е отчетено становището на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза от 03.11.2009г. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен респ. делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд ако се установи,че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа,че в заповедта на кмета на СО обектите не са индивидуализирани,както и че същите не създават права,като по делото не е установено отчужденият имот да е съществувал реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. Поддържа също така,че бившите собственици на ТИАД”С.” са били обезщетени при национализирането на имота,поради което не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС,предявени от Г. В. Х.,С. Х.,В. У. Х. Ш.,К. С. Х. Ш., О. Х.,Д. С. А.,М. Б., М. Л.,К. К. С.,Е. К. П. срещу [фирма] за предаване владението на дворно място с площ 9500кв.м.,съставляващо част от имот с пл.№* от кад.план на [населено място],м.”С. г.-4км.” И част от УПИ *,отреден за “Л.-Р” и озеленяване,кв.* по регулационния план на [населено място], м.”К. Б.-4км.”,находящ се в [населено място], [улица],очертан с пресечен контур на приложение №3 от приетото в с.з. на 28.02.2004г. заключение на в.л.П.,заедно с построените в него три сгради и фабричен комин с разгъната застроена площ 1960кв.м.,а именно: масивна едноетажна фабрична сграда със застроена площ от 1150кв.м.,масивна сграда на два етажа със застроена площ от 280кв.м. и масивна едноетажна сграда със застроена площ от 60кв.м. Прието е,че предявилите иска лица са правоприемници на акционерите в Т. и. а. д. “С.” като притежаваният от дружеството недвижим имот е отчужден по силата на ЗНЧИМП заедно с пет фабрични помещения,застроени на 4732кв.м. Въз основа на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи,копие от кад.лист №503 за имот с пл.№*,изработен през 1975г. и показанията на свидетелите К. и Т. е прието,че върху имота са изградени през 1959г.,1969г.,1975г.,1986г. и 1989г. деветнадесет постройки,които в своята съвкупност представляват текстилно предприятие с предишно наименование завод “Л. Д.”,а сега “Л.-Р”. От приетите пред СРС техническа експертиза от 01.12.2004г.,допълнително заключение от 18.05.2005г.,информационен меморандум на [фирма] от м.май,2004г. и от приетата пред СГС тричленна техническа експертиза от 03.05.2007г. е прието,че от сега съществуващите 19 сгради три имат връзка със съществуващите към момента на национализацията постройки-№1,№2 и №6,оцветени в червено по приложение №2 към допълнителното заключение от 18.02.2005г. и по скицата на тричленната експертиза от 03.05.2007г. Прието е,че сграда №1 е различна и не съответствува на старата национализирана постройка,тъй като според допълнителното заключение от 18.02.2005г. не представлява самостоятелен обект,а е изградена отново след 1956г. ,което се потвърждава и от аерофотоснимката от 1954г. Към същата е извършено пристрояване през 1956г. и 1969г. по одобрени архитектурни проекти,а при извършената през 1986г. реконструкция и модернизация на цех “Е. М.” старата сграда е била изцяло разрушена,което следва и от констатациите на съдебната инженерно-техническа експертиза от 22.01.2009г.-при сравнение на посочените в експертизата кубатури сграда №1 е с увеличена повече от два пъти кубатура-през 1939г. е била 1028куб.м.,а през 1975г.-2414куб.м. и следователно не съществува реално във вида,в който е била отчуждена. Прието е,че постройка №2 /”А. цех”/ по признанието в информационния меморандум на [фирма] от м.май,2004г. е изградена още през 1946г.,но тя е функционално свързана със сграда №1 и според особеното мнение към тричленната експертиза от 28.11.2007г. на в.л.Р. и показанията на св.Т. в нея е извършен основен ремонт и реконструкция,състоящи се в заздравяване на основите и нова бетонова рампа по цялата дължина на сградата,частично нови ограждащи и разпределителни зидове,основен ремонт на покривната конструкция и покривно покритие. За сграда №6 е прието,че е старо котелно помещение,което е амортизирано и не се използва. Прието е,че тези две постройки /сграда №2 и сграда №6/ макар и запазени във вида,в който са съществували към момента на национализацията,не са самостоятелна вещ,а принадлежност към главна вещ по смисъла на чл.97 ЗС. Прието е,че предприятието,разположено на терена,по своята същност представлява съвкупност от недвижими имоти /цехови/ и съоръжения,разположени вътре в тях,които са свързани в общ производствен цикъл. Именно като съвкупност предприятието притежава значително по-висока стойност,отколкото механичното събиране на стойността на отделните цехове като недвижими имоти. За това цех “А.” и котелно помещение не са самостоятелни сгради, независимо, че фактически могат да бъдат отделени,поради което е прието, че дружеството е придобило собствеността,а предявилите иска лица имат само правото на обезщетение по реда на чл.2 ЗОСОИ. Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ досежно обекта,правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на този закон и по-специално до тълкуването на понятието “съществуват реално до размерите,в които са отчуждени” с оглед указанията,дадени в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС. В т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС е прието,че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти,доколкото те съществуват като обекти на собственост,а не и да се възстанови предишното им състояние,вид или предназначение и следователно необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице,да съществуват реално като обекти на собственост до размерите,в които са били отчуждени,а извършените промени в тях,свързани с функционалното им предназначение,са без правно значение за действието на реституцията. Според дадените от ОСГК на ВС указания,ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване,в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част,която е съществувала към момента на одържавяване,а за останалата част в зависимост от положението си спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата,респ. на някое от другите лица по чл.1,ал.1 или чл.2 ,ал.2 ЗВСОНИ,които стопанисват имота при влизане на закона в сила,или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл.97 ЗС. Вътрешните преустройства обаче,колкото и да са значителни по обем,не водят до създаване на нов обект на собственост,поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността. Ако пък размерите на отчуждения имот вследствие погиване,разрушаване или други причини са намалени,собствеността се възстановява за това,което се е запазило от него,стига то да представлява самостоятелен обект на собственост. От съществено значение следователно е дали към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ съществуват основите и ограждащите стени на отчуждения обект,както и дали вследствие от извършено пристрояване и надстрояване същият не е реално присъединен към новоизграден обект по правилото на чл.97 ЗС и дали в последния случай отделянето на съществуващата преди отчуждаването част от обекта може да бъде извършено без съществено повреждане на новоизградения обект. Извършената след отчуждаването реконструкция и модернизация, състояща се в укрепване на основите,частични нови ограждащи и разпределителни зидове и основен ремонт не води до възникване на нов обект на право на собственост, различен от отчуждения,ако ограждащите стени са запазени,тъй като продължителното използуване на една производствена сграда води до необходимост от извършване на ремонтни работи с цел нейното запазване,а необходимите ремонтни работи,които се дължат на продължителна употреба и амортизация на сградата,следва да бъдат извършвани от лицето,което използува вещта и не я променят по начин старата вещ вече да се счита погинала. Ако след национализацията на терена са изградени нови постройки, свързани с производствената дейност на предприятието,което към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ представлява комплекс от производствени сгради,инкорпориращ в себе си както съществуващите към момента на национализацията постройки,така и изградените впоследствие,това обстоятелство само по себе си не съставлява пречка правото на собственост върху съществуващите към момента на национализацията сгради да бъде възстановено. Ако след национализацията е извършено пристрояване на старата сграда,в резултат от което сградата е увеличила разгънатата си застроена площ и кубатура,не може да се приеме,че по смисъла на чл.97 ЗС е налице присъединяване на старата сграда към новопостроената й част,тъй като старата сграда не е инкорпорирана в нова,а е само пристроена,т.е. увеличава се обема на вече съществуващата постройка. Инкорпориране,т.е. присъединяване по смисъла на чл.97 ЗС е налице ако старата сграда е по такъв начин функционално свързана с новопостроена самостоятелна сграда, че отделянето й не би могло да се извърши без съществено повреждане на новосъздадения обект. Ако е налице само пристрояване, но не и построяване на нова самостоятелна сграда и последващо присъединяване на старата сграда към новопостроената, съществувалата към момента на национализацията част може да бъде отделена и правото на собственост възстановено,при което обаче следва да бъде отчетено и обстоятелството дали подобно отделяне е възможно с оглед съществуващия към настоящия момент производствен процес като се прецени доколко е възможно отделяне на съществувалата към момента на национализацията част без това да създаде непреодолими пречки за последващото функциониране на предприятието. С оглед изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно. На първо място следва да се отбележи,че доводите на ответника по касационна жалба,че наследниците на акционерите на ТИАД”С.” са били обезщетени при отчуждаването на предприятието и нямат правото на възстановяване на собствеността поради тази причина. Действително в представен по делото списък /лист 54 от гр.д.№21785/2003г. по описа на СРС/ е посочено,че на бившите собственици на ТИАД”С.” следва да бъдат издадени съкратени свидетелства за обезщетяване по ЗНЧИМП,но доколкото по делото не е установено въз основа на тези свидетелства бившите акционери да са получили парично или имотно обезщетение,не може да се приеме,че е налице пречка за възстановяване на собствеността. Не може да се приеме също така,че част от акционерите са получили парично обезщетение по силата на Спогодбата между НРБ и Република Ч. за обезщетения за национализираните и отчуждени чехословашки имущества според законите от 24 декември 1947г. и 8 март 1948г. На първо място по причина,че част от акционерите на ТИАД”С.” са български граждани и нямат право на обезщетяване по спогодбата. Освен това в писмо №91-00-321/14.07.1998г. на Министерство на промишлеността изрично е посочено,че комисията по въвод във владение към министерството е преценила,че бившите собственици от чешки произход не са обезщетявани съгласно договореностите в българо-чехословашките междудържавни документи от 06.05.1949г. При наличието на такива доказателства по делото в тежест на оспорващата страна е да докаже по категоричен начин,че бившите акционери са получили съответното парично или имотно обезщетение за национализираното имущество. И след като такива доказателства по делото не са били представени,правилно въпросът за наличието на тази предпоставка не е бил обсъждан от съдилищата като обуславящ неоснователността на предявения иск. Изводите на въззивния съд за липсата на предпоставки за възстановяване правото на собственост върху сгради №1,2 и 6 обаче е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След като по делото е установено по категоричен начин,че сграда №2 и сграда №6 съществуват реално до размерите,в които са отчуждени, вкл. и по признание,съдържащо се в информационния меморандум на [фирма] от м.май,2004г.,неправилно въззивният съд е приел,че по отношение на тези сгради не са налице предвидените в ЗВСОНИ предпоставки за възстановяване на собствеността. Извършеният основен ремонт и реконструкция,състоящи се в заздравяване на основите и нова бетонова рампа по цялата дължина на сградата,частично нови ограждащи и разпределителни зидове и основен ремонт на покривната конструкция и покривно покритие,както вече беше отбелязано,не обосновава извод за създаване на нова вещ,различна от съществувалата преди ремонта,след като са запазени основите,носещите стени и по-голямата част от ограждащите зидове. Неправилно е прието също така,че тези две постройки представляват принадлежност към главна вещ по смисъла на чл.97 ЗС. При извършената по реда на ЗНЧИМП национализация сгради №2 и 6 са съществували,като в сграда №6 не са правени никакви подобрения и тя съществува във вида,в който е съществувала и към 1947г./съдебно-техническа експертиза от 03.05.2007г. на в.л.П.,Р. и С.; съдебна инженерно-техническа експертиза на в.л.Б.,М. и Д. от 22.01.2009г. и от 04.11.2009г.,съдебно-техническа експертиза на в.л.П. от 18.02.2005г.-сграда №6 е старо котелно и представлява самостоятелна сграда,която обаче е значително амортизирана/. По отношение на сграда №6,за която становището на всички експерти е,че съществува във вида,в който е била отчуждена и представлява самостоятелен обект,не би могло да се приеме,че е присъединена към друга вещ само по причина,че се намира в терена на търговското дружество, в който същото извършва своята производствена дейност, особено като се има предвид,че тази сграда е значително амортизирана и практически към настоящия момент не се използва. Сграда №2 е с еднакъв контур по кад.план от преди 1950г. и понастоящем с изключение на пристроената рампа /съдебна инженерно-техническа експертиза на в.л.Б.,М. и Д. от 04.11.2009г./. Сградата е самостоятелна,с предназначение апретура и функционално свързана със старата част от сграда №1 /съдебно-техническа експертиза на в.л.П. от 18.02.2005г. и обяснения на в.л.,дадени в с.з. на 11.04.2005г./. Така установеното функционално свързване обаче не би могло да обоснове извод за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността,тъй като се отнася до постройки,които са съществували преди национализацията. Сграда №1 е с променен контур в сравнение със съществувалата преди национализацията сграда,но причината за промяната в контурите е премахването на части от сградата,построяване на нова сграда до сграда №1,като издадената част в източната фасада е намалена по площ,направено е допълнително пристрояване към източната фасада,към южната фасада и площадка между тях.Двете части на сградата /стара и нова/ обаче са със самостоятелни входове и могат по презумпция да бъдат ползвани самостоятелно /съдебна инженерно-техническа експертиза на в.л.Б., М. и Д. от 04.11.2009г./. И тъй като по делото не е установено по категоричен начин съществувалата към момента на национализацията сграда да е била съборена,доколкото в периода от 1930г. до 1960г. за строежа на цеховете е използван един и същи метод-метода на “шадова конструкция” /обяснения на в.л.С. в о.з. на 13.06.2005г. и съдебно-техническа експертиза от 03.06.2005г./ като е установено само извършване на последващи пристроявания, неправилно е прието в обжалваното решение,че сградата не съществува във вида,в който е била отчуждена. Действително по делото не съществува графично изображение на старата сграда с буквени обозначения,което да може да послужи за нейното индивидуализиране чрез отделяне от новопостроените части, но при наличието на данни,че тази част може да бъде ползвана самостоятелно въззивният съд е следвало да назначи експертиза,която да даде заключение за най-целесъобразния начин на отделяне на старата сграда. Изводът на въззивния съд,че сграда №1 не съответствува на старата национализирана постройка противоречи на материалния закон,като съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,възприемайки без да изложи съображения едно от становищата на експертите и без да назначи извършването на допълнителни проучвания за възможността старата сграда да бъде отделена,както вече беше отбелязано. Поради това според настоящия състав обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд с указания за назначаване на съдебно-техническа експертиза с цел установяване на най-целесъобразния начин,по който следва да стане отделянето на старата сграда №1 и свързаната с нея сграда №2 от пристроените след национализацията части, както и за определяне на прилежащите площи към сгради №1,2 и 6, евентуално за изготвяне на проект за обособяването на самостоятелен имот от частта,върху която са построени тези сгради,който да бъде съгласуван по реда на ЗУТ с техническата служба на съответната община. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение,ІІ-“Д” състав, постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№ 3933/2006г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Председател: Членове: