5 Р Е Ш Е Н И Е № 278 гр. София, 22.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1784 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. А. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. Г., против въззивното решение № 575 от 10 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 719 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 98 от 21 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 95 по описа на районния съд в гр. Панагюрище за 2013 г. в частта му, с която е определен режим на лични отношения на детето И. Г. Г. с бащата Г. И. Г. от [населено място], и е определен нов такъв – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя, и един месец през лятото, и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдената занапред и за минал период издръжка за детето. Касационното обжалване е допуснато с определение № 595 от 29 април 2014 г. поради значението за точното прилагане на закона и развитието на правото на въпроса за процесуалното задължение на съда да изслуша лично родителите при спор за определяне на режим на лични контакти между родител и дете на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59 СК, и поради разрешаването в противоречие с практиката на ВКС на въпроса при определяне на размера на месечната издръжка има ли значение обстоятелството на кого от двамата родители е възложена пряката грижа по отглеждане и възпитание на детето. По втория въпрос основанието за допускане на касационното обжалване е намерено в разрешението, дадено от ВКС в решение № 280 по гр.д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о. С решението си въззивният съд приема да разпредели издръжката поравно между родителите, независимо от поемането на непосредственото отглеждане на детето от майката. Родителите не са изслушани от съда във връзка с определяне на режима на лични контакти с детето. В отговор на първия от правните въпроси съставът на касационния съд приема следното: Съгласно чл. 59 СК, съдът изслушва родителите и при определяне на режима на лични отношения между децата и родителите. В случаите, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение относно личните отношения с детето, при разрешаването на спора от съда по реда на чл. 127 СК също е необходимо родителите да бъдат изслушани. При това изслушване съдът преценява личните качества на родителите и възможностите им да осъществяват ролята си спрямо детето и в негов интерес. Това тълкуване е в унисон и с постановките на ППВС № 1/1974 г., т. І (имащи предвид брачния процес, но също относими и по действащата правна уредба при спор между родителите по личните отношения с децата), според които изслушването на родителите има за цел да се чуят съображенията им за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. По втория правен въпрос следва да се приеме, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на ППВС № 5/1970 г. Това тълкуване, преутвърдено и в обвързващата съдебна практика, намерила израз в решение № 280 по гр.д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о., се възприема напълно и от настоящия съдебен състав. Касационната жалба е основателна. Страните по спора са родители на детето И., родена на 2 декември 2008 г. Предвид липсата на изслушване на двамата родители по въпроса за определяне режима на лични отношения с детето и необходимостта да се съобразят мотивите им с оглед осигуряване пълната защита на интересите му, допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отстрани чрез връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд в тази му част. По предявените искове за определяне на издръжка за детето за минал период и занапред, се установява следното: Предявен е иск за присъждане на дължима месечна издръжка за малолетното дете от момента на фактическата раздяла между родителите (1 юни 2012 г.) до предявяването на иска (23 ноември 2012 г.), или като дължима за минало време се сочи сумата от 1153,33 лева, както и иск за издръжка след посочената дата, с претендиран размер от 200 лева месечно. Детето към момента е на пет години и десет месеца. Майката притежава жилище. Страните заявяват, че получават месечен доход от около 1000 лева. Майката поема месечната такса за посещаваната от детето детска градина и за изучаване на чужд език. Бащата няма установени по делото задължения за издръжка към други лица. Майката полага за процесния период и ще полага занапред непосредствените грижи по отглеждането на детето. За периода по претенцията за заплащане на издръжка за минало време детето е било 3,5-4 годишно, като нуждите му от издръжка за този период се определят месечно на 190 лева. Приетият размер за дела на бащата за този период от 90 лева е неправилно определен, като предвид възлагането върху майката на непосредствени грижи за отглеждането на детето и посрещането на ежедневни непредвидени разходи, за бащата следва да се определи месечен размер на задължението за издръжка от 105 лева, или за процесния период остават дължими 76,5 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Предвид възрастта на детето и периода на бързо развитие на детския организъм, растящата необходимост от пълноценна храна, осигуряването на нужните пособия за посрещане на любопитството му към света и знанието, за детето месечно са необходими 230 лева. Предвид по-горе посочените обстоятелства, както и съобразно твърдения от бащата доход и липсата на задължения към други лица, следва да се приеме, че на него следва да бъде възложено задължението да заплаща месечно издръжка от 140 лева, а остатъкът до пълния размер на издръжката да се поема от майката, или определената от въззивния съд издръжка от 100 лева следва да се увеличи месечно с 40 лева. Ответникът Г. дължи и заплащане на държавна такса общо в размер на 60,12 лева. На касаторката С. следва да се присъдят сторените за касационното производство разноски в общ размер на 230 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 575 от 10 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 719 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 98 от 21 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 95 по описа на районния съд в гр. Панагюрище за 2013 г. в частта му, с която е определен режим на лични отношения на детето И. Г. Г. с бащата Г. И. Г. от [населено място]. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Пазарджик в тази му част. ОТМЕНЯ въззивното решение № 575 от 10 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 719 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 98 от 21 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 95 по описа на районния съд в гр. Панагюрище за 2013 г. в частта му за отхвърляне на иска за присъждане занапред и за минал период издръжка за детето И. Г. Г., за сумата над 100 лева до 140 лева по първия иск, съответно за сумата 90 лева до 105 лева месечно по втория иск, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 6, да заплаща на дъщеря си И. Г. Г., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Г. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 3, месечна издръжка от 40,00 (четиридесет) лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 6, да заплати на дъщеря си И. Г. Г., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Г. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 3, сумата от 76,50 (седемдесет и шест цяло и петдесет стотни) лева за периода 1 юни 2012 г. – 23 ноември 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. В частта на въззивното решение по предявените искове за издръжка над присъдените суми до предявения размер от по 200 лева месечно ОСТАВЯ въззивното решение в сила. ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. , ет. , ап. , да заплати на Г. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , сумата от 230,00 (двеста и тридесет) лева разноски за касационното производство. ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. , ет. , ап. , да заплати по сметка на ВКС сумата от 60,12 (шестдесет цяло и дванадесет стотни) лева държавна такса по предявените искове за издръжка. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: