Р Е Ш Е Н И Е № 602 София, 28 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2870/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец В. Д., срещу въззивна присъда № 19 от 20.09.2011г., постановена по внчхд № 272/11г. по описа на ОС-Перник. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които подробно са развити в допълнението към нея. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че постановената оправдателна присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде оставена в сила. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.Представя писмена защита. Адвокат В., защитник на подсъдимия намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, тъй като правилно подзащитният му е бил оправдан. Подсъдимият М., моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 689 от 18.10.2010г., постановена по нчхд №520/10г., Районен съд-Перник е признал подсъдимия М. Н. М. за виновен в това, че на 18.11.2009г. в [населено място] е разгласил позорни обстоятелства по отношение на В. Д., като клеветата е нанесена публично, чрез писмена жалба до Областния управител на [населено място], по повод изпълнение на службата му като кмет и кметски наместник, поради което и на основание чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.147, ал.1 от НК и чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 500лева. Подсъдимият е оправдан за част от инкриминираните клеветнически твърдения. Подсъдимият М. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. сумата от 800лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски и държавната такса. С въззивна присъда № 19 от 20.09.2011г., постановена по внчхд № 272/11г., Окръжен съд-Перник е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда с изключение на оправдателния диспозитив и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия М. Н. М. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.147, ал.1 от НК. Изцяло е отхвърлен гражданският иск.В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оплакванията в жалбата са за допуснати нарушения на материалния закон, както и процесуални такива. В допълнението към жалбата, касаторът развива аргументи в подкрепа на сочените от него касационни основания, но по естеството си част от тази аргументация сочи на необоснованост на акта.Необосноваността не е касационно основние, поради което тези аргументи не следва да бъдат предмет на обсъждане. В рамките на събрания от първата инстанция доказателствен материал, въззивният съд е прецизирал фактическата обстановка. Вярно установените факти са резултат от правилен , макар и не много задълбочен анализ на доказателствената маса. При оценката на доказателствата и доказателствените източници, окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила. В интерпретацията на доказателствата, съдът се е концентрирал върху тези, които са относими към предмета на доказване, очертан от тъжители в частната тъжба.Независимо, че свидетелите Д. и И. твърдят, че над подписите не е имало текст, техните показания са в кореспонденция с останалите гласни доказателства по отношение на разясненото им от подсъдимия, а именно, че събира подписи във връзка с разрешаване на проблемите с водоснабдяването на [населено място]. В текста към тази подписка, написан от подсъдимия не се съдържат клеветнически твърдения.Твърдението, че подписалите не са доволни от работата на частния тъжител не е клеветническо по своя характер.Същественото в случая е, че не са събрани доказателства, които да установяват участието на подсъдимия в написването и подаването на инкриминираната жалба от инициативен комитет до Областния управител на [населено място]. Интерпретацията на обясненията на подсъдимия, която се прави в жалбата не отговаря на действителното им съдържание. В обясненията си подсъдимият говори за изпратено до него писмо от Областния управител, което той пазел, но от това не може да се направи категоричен извод, че той е изпратил жалбата, както се твърди от касатора, тъй като не могат да бъдат изключени и други причини, поради които отговорът на Областния управител е изпратен до подсъдимия. По делото няма събрани доказателства за това, кой и по какъв начин е депозирал жалбата и подписката в Областната управа на [населено място]. От изразеното от защитата и подсъдимия становище в хода на съдебните прения, както и в различни писмени възражения, не могат да бъде правени изводи за доказаност на обвинението, тъй като това не са източници за събиране на доказателства. Обвинението следва да бъде доказано само с доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, чрез използване на предвидените доказателствени средства и способи за доказване. Правилно съдът не е възприел за основателно възражението на повереника на частния тъжител, че след като списъкът с подписите, положени под самостоятелен текст относно несъгласието с методите на работа на кметския наместник Д., е бил депозиран заедно с процесната жалба до Областния управител, то те са едно цяло. Липсата на преки доказателства или достатъчно косвени такива, които да установят по несъмнен начин, че с действията си подсъдимият е осъществил инкриминираното му престъпление са обусловили постановяването на оправдателна присъда. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че жалбата на частния тъжител и граждански ищец е неоснователна, поради което атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19 от 20.09.2011г., постановено по внчхд № 272/11г. по описа на Окръжен съд –Перник. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: