О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 148 гр. София, 07.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ разгледа постъпила частна жалба по т.д. № 2658/2021 година. Производството е по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от К. К. Б. срещу определение № 37 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6610/2017 г. по описа на Апелативен съд София, с което е допуснато обезпечение в полза на КТБ / н/.Частният касатор Б., в качеството си на трето за спора лице, поддържа, че недвижим имот- Ѕ ид.ч. от апартамент №1,находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] върху който е наложена възбрана с това определение бил нейна изключителна собственост, поради това, че гражданският й брак с Г. П. Х. бил прекратен на 02.07.2014 г., а въз основа на договор за доброволна делба от 11.07.2014 г. тя била получила имота в своя изключителна собственост. С определение № 91 от 04.03.2022г., постановено по делото, частната жалба е оставена без движение, с изрични и подробни указания да се посочи момента на узнаване за постановения и обжалван съдебен акт, като се удостовери кога е наложена възбраната и съответно вписването й по имотната партида на жалбоподателката, като бъдат представени доказателства относно конкретно посочени в определението обстоятелства. Разпоредено е в тази връзка да й бъде издадено и съдебно удостоверение. С молба от 21.03.2027г. К. Б. е отказала да изпълни тези указания, не е конкретизирала датата на узнаване на атакуваното определение, постановено на 05.01.2018г. / т.е. преди четири години/. Поддържала е, че след като тя не е страна в производството и не следва да бъде уведомявана, то и безсрочно може да подава частни жалби срещу актовете на съда, без да има задължения да установява правото си на обжалване. Както изрично е посочено в определението, с което производството е оставено без движение, съобразно разясненията в т.6 от ТР ОСГТК № 6/2013 г., Б. е легитимирана да обжалва налагането на обезпечителната мярка- възбрана върху неин собствен имот. Това свое право, обаче, същата следва да упражни в предвидения срок по чл.396, ал.1 ГПК. Съобразно формираната съдебна практика / вж. определение № 220/17.05.2021 г. по ч.т.д. № 788/2021 г. на II т.о., определение № 520/23.12.2020 г. по ч.т.д. № 1427/2020 г. на II т.о., потвърдено с определение № 176/21.04.2021 г. по ч.т.д. № 687/2021 г. на I т.о.и др/., началния момент на този срок е узнаване от третото за спора лице за вписаната възбрана върху имота /арг. от чл.436, ал.1, изр.2 вр. с чл.435, ал.4 ГПК във вр. с чл.396, ал.2 ГПК/. Това разбиране, което настоящият състав споделя е възприето, поради това, че по действащия процесуален ред не се регламентира възможност съдебен акт да не може да бъде стабилизиран, поради възможността трето за процеса лице да атакува този акт безсрочно и безсрочно да възобновява висящността на производство в което не е страна. Както бе посочено вече в разглежданата хипотеза за третото лице се установява процесуална възможност по изключение от правилото, че жалби могат да подават само страните в процеса. Следователно, то не разполага с повече права от страните, поради което следва да упражни тази възможност в определени рамки, а не безусловно и при спазване изискването за подаване на частната жалба в конкретно определен процесуален срок, тъй като именно това е режимът на упражняване на право на инстанционен контрол, при който началния момент на срока следва да бъде винаги изрично установен. При съмнение, че не е спазен срока / в случая поради продължителния период от време от постановяване на обжалваното определение/, съдът е длъжен да даде възможност страната да установи правото си на жалба, като й даде указания да отстрани нередовността, чрез установяване на началния момент на този срок. Преценката за спазването му е в дискреция на сезирания съд, но за да бъде извършена данни относно този начален момент следва да бъдат сочени още в жалбата. Тази преценка е свързана с редовността на сезирането и се извършва от всеки сезиран съд с оглед това, че неспазването на преклузивен срок / каквито са сроковете за обжалване на съдебните актове/ има за правна последица постановяване на недопустим съдебен акт. В случая, на частния касатор К. Б. е призната законовата възможност да обжалва определение, постановено по повод процес, в който тя не участва. Същата не е посочила началния момент на узнаване на обжалвания съдебен акт, поради което й е дадена възможност да реализира това свое право, като посочи данни относно редовността на сезирането на съда - като установи датата на вписване на възбрана на основание обжалваното определение, както и момента на узнаване от нея за така осъщественото вписване. Същата не е изпълнила тези указания, в рамките на законоопределения срок, и не е привела частната си жалба в съответствие с изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262,ал.2, т.1 ГПК за редовност на същата. Неизпълнението, обуславя приложимост на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и частната жалба следва да бъде върната . По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ВРЪЩА частната жалба на К. К. Б. срещу определение № 37 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6610/2017 г. по описа на Апелативен съд София. Разпореждането подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :