О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 27 София, 01.02.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4910/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 във връзка с чл. 396, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Р. Б., гражданин на Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в качеството му на управител на Етажна собственост в „Ж., състояща се от секции А, В и С”, построена върху УПИ ІІ- 101 по плана на [населено място], общ. Каварна, подадена чрез адв. В. Д., против определение № 575 от 17.08.2016 г. по в.ч.гр.д. № 771/2014 г. на Окръжен съд-Добрич. С него е отменено определение № 397 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 744/2013 г. на Районен съд-Каварна и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на предявения от [фирма] иск по чл. 40, ал.3 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост, взети на 04.10.2013 г., като е постановено спиране на изпълнението на тези решения. В частната касационна жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното определение, като се поддържа, че определенията по чл. 40, ал.3 ЗУЕС, с които се спира, съотв. отказва спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС, не подлежат на инстанционен контрол, тъй като не попадат в обхвата на чл. 274, ал.1 ГПК-не са преграждащи развитието на делото, нито законът предвижда изрично тяхната обжалваемост. На следващо място са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по въпроса подлежат ли на обжалване определенията по чл. 40, ал.3 ЗУЕС, като се твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. В писмен отговор на касационната жалба ответната страна [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателя правен въпрос. Същият е разрешен по задължителен за всички съдилища начин в т.3 от ТР № 5/ 2014 г. от 24.06.2016 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, както и че определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Това тълкувателно решение преодолява противоречието в съдебната практика, включително и в практиката на ВКС, относно обжалваемостта на определенията по чл. 40, ал.3 ЗУЕС, поради което предхождащите го съдебни актове, на които се позовава жалбоподателя, не могат да обоснован достъп до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК. Следва да се посочи също, че в рамките на настоящия спор по чл. 40, ал.1 ЗУЕС за отмяната на решенията на ОС на етажната собственост, взети на 04.10.2013 г., касационната инстанция вече се е произнесла по въпроса подлежат ли определенията по чл. 40, ал.3 ЗУЕС на инстанционен контрол, като с определение № 143 от 06.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1946/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., е отменено предходното определение на Окръжен съд - Добрич, с което жалбата на [фирма] срещу постановеното от Районен съд- Каварна определение по чл. 40, ал.3 ЗУЕС е била оставена без разглеждане. Прието е, че частната жалба е допустима по съображения, изведени от т.3 от ТР № 5/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и подлежи на разглеждане от въззивната инстанция по същество. При постановяване на определението, предмет на настоящата частна касационна жалба, въззивната инстанция се е съобразила с тези задължителни указания, както и с разрешението, дадено в т.3 от ТР № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС. По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 575 от 17.08.2016 г. по в.ч.гр.д. № 771/2014 г. на Окръжен съд-Добрич. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: