Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 706   София, 22.12.2009 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година,в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска                                                              ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                            Здравка Първанова при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2688 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. от гр. Д. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 24.03.2008г. по гр.д. №154/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от Т. Д. Димитров против “БДЖ”ЕАД-Поделение товарни превози-гр. Пловдив искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ. С определение №378/23.09.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл.333,ал.1,т.2 КТ и понятието “трудоустроено лице” по смисъла на тази разпоредба. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че не е имал качеството “трудоустроено лице” към датата на уволнението,а оттам и неправилно е прието,че не се е ползувал с предвидената в чл.333,ал.1,т.2 КТ закрила. Ответникът по касационна жалба “БДА”ЕАД-Поделение товарни превози-гр. Пловдив не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ Т. Д. Т. е предявил срещу “БДЖ”ЕАД-Поделение товарни превози-гр. Пловдив искове за отмяна на уволнение като незаконно,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за претърпени вреди като последица от незаконното уволнение. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е съществувало трудово правоотношение,по силата на което Т. Д. Т. е заемал длъжността “депомайстор” в Локомотивно депо-гр. Димитровград,което е било прекратено със заповед №521/18.12.2006г. на директора на ПТП-Пловдив поради наложено наказание “дисциплинарно уволнение” за тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл.190,ал.1,т.7 КТ/ и за неизпълнение на законните нареждания на работодателя /чл.187,т.7 КТ/. Прието е,че осъществяването на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина е установено по делото и при извършване на уволнението са спазени установените в КТ изисквания. Възражението на Т. Д. ,че към момента на издаване на заповедта е бил трудоустроен и се е ползувал от закрилата по чл.333 КТ,което не е било съобразено от работодателя,е прието за неоснователно. Прието е,че крайната дата на извършеното по реда на КТ трудоустрояване е 13.12.2005г.,след което с решение на ТЕЛК инвалидизацията на Т. Д. е продължена до 01.06.2007г.,но не е налице последващо трудоустрояване. Прието е,че понятията “инвалидизация” и “трудоустрояване” не са еквивалентни нито от гледна точка на техния смисъл,нито от гледна точка на провежданите процедури и правните последици от тях,като съотношението между тях е като между причина и следствие-констатирането на инвалидизирането е необходима, но не и достатъчна предпоставка за извършване на трудоустрояване и е възможно независимо от инвалидността трудоустрояване да не се налага или да не е възможно да се извърши. И доколкото релевантната предпоставка за закрила по чл.333 КТ е наличието на трудоустрояване,е прието,че установеният факт на инвалидност към момента на уволнението не е достатъчен да обуслови задължение за работодателя по чл.333 КТ. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае обхвата на установената в чл.333 КТ предварителна закрила при уволнение в хипотези на констатирана по предвидения от закона ред инвалидност и наличие на предписание за трудоустрояване,но при липса на издадена по реда на чл.317 КТ заповед за трудоустрояване.,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1332/25.07.2006г.,постановено по гр.д. №3120/2003г. по описа на ВКС,ІІІ ГО и решение №107/16.02.2004г.,постановено по гр.д. №1207/2002г. по описа на ВКС,ІІІ ГО е прието,че трудоустроен по смисъла на чл.333,ал.1, т.2 КТ е този работник или служител,за който има предписание за трудоустрояване,дадено от здравните органи,определени с чл.1,ал.1 от Наредбата за трудоустрояване,като без значение за закрилата при уволнение е дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Пловдивския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема следното: Издаденото по реда на Наредбата за трудоустрояване предписание за трудоустрояването на работника или служителя по причина констатирана инвалидизация,която му пречи да полага труд на длъжността,която заема, съгласно разпоредбата на чл.317,ал.2 КТ е задължително за работодателя, който е длъжен да не допуска работника или служителя до работата,за която е установено,че не е подходяща за него и да го премести на друга работа - съгласно чл.317,ал.3 КТ работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. Изискванията на Наредба №5 са императивни и работодателят е длъжен да се съобрази с тях,особено в хипотеза,при която вече е налице предходно предписание за трудоустрояване,което е било изпълнено от работодателя, но поради нормативно установената необходимост от периодично подновяване на предписанията за трудоустрояване с оглед евентуална промяна в здравословното състояние на трудоустроения работник или служител, за определен период от време работникът или служителят е заемал друга длъжност. Доколкото не е установено здравословното състояние на работника или служителя да се е подобрило и да е отпаднала причината, налагаща трудоустрояването му , работодателят е длъжен да се съобрази с адресираното до него предписание. Здравните органи извършват преценка не само на здравословното състояние на работника или служителя,т.е. не само констатират наличие на инвалидизация,но преценяват и доколко работникът или служителят е в състояние да изпълнява занапред работата си по трудово правоотношение,т.е. преценяват не само дали е налице причина за трудоустрояване,но издават и нареждане за предприемане на определени действия,представляващи задължителна за работодателя последица от извършената констатация. Работодателят не разполага с правомощието да преценява дали да изпълни или не издаденото предписание,ако в предприятието има длъжност,подходяща за работника или служителя с оглед препоръките на здравните органи . Качеството на лице,което следва да бъде трудоустроено работникът или служителят придобива от момента на издаване на предписанието,като работодателят може да се освободи от задължението да премести работника на подходяща длъжност само ако такава възможност обективно не съществува. Във всички останали случаи работодателят е длъжен да изпълни предписанието и не може да се освободи от последиците,които законодателят свързва с наличието на издадено по предвидения в закона ред предписание,вкл. и от предвидените в чл.333 КТ. По така изложените съображения настоящият състав приема,че работникът или служителят придобива качеството “трудоустроен” от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за трудоустрояване и от този момент се ползува от установената в чл.333 КТ предварителна закрила при уволнение. С оглед разпоредбата на чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема, че правилна е практиката,обективирана в решение №1332/25.07.2006г., постановено по гр.д. №3120/2003г. по описа на ВКС,ІІІ ГО и решение №107/16.02.2004г.,постановено по гр.д. №1207/2002г. по описа на ВКС,ІІІ ГО. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Към момента на издаване на заповед №521/18.12.2006г. с решение на ТЕЛК инвалидизацията на Т. Д. е продължена до 01.06.2007г., т.е. същият е имал качеството “трудоустроено лице” и работодателят е бил длъжен да поиска съгласно чл.333,ал.1,т.2 КТ разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението. По делото не е установено такова разрешение да е било поискано. Липсата на разрешение от Инспекцията по труда обуславя незаконосъобразност на издадената на 18.12.2006г. заповед, поради което следва да се приеме,че са налице предвидените в чл.344,ал.1, т.1 и т.2 КТ предпоставки. В частта,с която предявените от Т. Д. искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са отхвърлени постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно по реда на чл.293,ал.2 ГПК и вместо това в тази част спорът бъде решен по същество като заповед №521/18.12.2006г. следва да бъде отменена и уволненият работник бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “депомайстор” в Локомотивно депо-гр. Димитровград. Предявената по реда на чл.344,ал.1,т.3 КТ претенция за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от незаконното уволнение е неоснователна,тъй като по делото не е установено уволненият работник да е останал без работа през посочения в чл.225,ал.1 КТ период-не е представено доказателство да е бил регистриран като безработен в Бюрото по труда,нито от намиращата се в негово държане трудова книжка е извършена констатация,че за период от 6 месеца след извършеното със заповед №521/18.12.2006г. уволнение не е работил по друго трудово правоотношение. По тези съображения в частта,с която така предявеният иск е отхвърлен, постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на Т. Д. Т. следва да бъде присъдена сумата 100лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 24.03.2008г. по гр.д. № 154/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от Т. Д. Т. против “БДЖ”ЕАД-Поделение товарни превози-гр. Пловдив искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ и чл.344,ал.1,т.2 КТ и Т. Д. Т. е осъден да заплати на БДЖ”ЕАД 250лв. разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Т. Д. Т. и ОТМЕНЯ заповед №521/18.12.2006г. на директора на ПТП-Пловдив при “БДЖ”ЕАД,с която трудовото правоотношение на Т. Д. Т. е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Д. Т. на заеманата преди уволнението длъжност “депомайстор” в Локомотивно депо-филиал Димитровград към “БДЖ”ЕАД-Поделение товарни превози-гр. Пловдив. ОСЪЖДА “БДЖ”ЕАД-Поделение товарни превози-гр. Пловдив на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на Т. Д. Т. сумата 100лв./сто лева/,представляваща направените по делото разноски. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд,постановено на 24.03.2008г. по гр.д. №154/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. против “БДЖ”ЕАД-Поделение товарни превози-гр. Пловдив иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ за заплащане на сумата 2500лв. като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за период от 6 месеца след уволнението, извършено със заповед №521/18.12.2006г. Председател:   Членове: