Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр.София, 08.10.2018г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 983/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на П. И. М. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1058/16.02.2017 г. по гр.д. № 12263/2016 г. по описа на Софийски градски съд. В молбата се твърди, че страната била лишена от участие в първоинстанционното производство – процесуалният й представител адв. М. М. я уведомил по телефона, че заседанието ще бъде отложено, защото депозирал молба, че здравословни причини не му позволяват да се яви по делото. По тази причина страната не се явила лично и била изненадана, когато получила решението на Софийски районен съд. Съдът постановил решение без да се произнесе по искането на процесуалния представител за назначаване на съдебно оценителна експертиза; назначил съдебно-техническа, каквато не била поискана. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма], София изразява становище, че молбата е неоснователна и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач на ответника [фирма], София, чрез юрисконсулт В. Р. изразява становище в открито съдебно заседание, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1 т. 5, и намира следното: Молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Не е налице хипотезата, на която се основава молителят. Производството по чл. 303 ГПК е извънреден способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение, а не средство за поправка на собственото бездействие на страната за защита по пътя на редовния инстанционен контрол. На нарушение на процесуалните правила, допуснати от първостепенния съд, страната не може да се позовава в молбата си по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ако е имала възможност, но не е обжалвала първоинстанционното решение, нито да търси отмяна на въззивното решение, ако не е въвела съответното оплакване в предмета на въззивното производство. Това е така, защото въззивната инстанция е втора по ред инстанция по същество. Ако страната е била нередовно призована или по друга причина е имало пречка да се даде ход на делото в открито съдебно заседание, но въпреки това, районният съд е разгледал делото, въззивният съд по оплакване на страната и нарочно искане за извършване на пропуснатите поради това процесуални действия, ще даде възможност тя да ги извърши във въззивното производство. Ако поради това нарушение страната не е посочила и представила доказателства, има възможност да попълни материалите във въззивното производство, като още във въззивната жалба, съответно отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК направи доказателствените си искания, като представи писмените. Недопустимо е по пътя на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в редовния инстанционен контрол. Ако въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл по доказателствените искания или е отказал да ги уважи, то евентуално въззивното решение ще е неправилно, но не може да бъде отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради твърдение за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, щом във въззивното производство правото на участие на страната не е било нарушено. Друг е въпросът, че в случая, във въззивната жалба на П. М., няма оплакване за допуснато нарушение от районния съд на чл. 142, ал. 2 ГПК, нито искане за назначаване на експертиза или събиране на други доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Нещо повече, в първоинстанционното производство съдът е допуснал експертиза още в първото открито съдебно заседание по делото, при участие на процесуалния представител на страната, който не е възразил срещу вида на същата и компетентността на вещото лице. По-късно е представил доказателства за внесен депозит по така допуснатата експертиза и няма друго искане за нова експертиза или за замяна на съдебния експерт. За пълнота на изложението следва да се посочи още и това, че в производството пред първата инстанция няма представени и доказателства за наличие на основанията по чл. 142, ал. 2 ГПК относно адвокат М., а няма и твърдения, че страната е препятствана да се яви лично, поради което независимо от здравословния проблем на адвоката, няма пречки да се гледа делото. Законът изисква едновременно и за страната, и за процесуалния й представител да са налице уважителни причини, препятстващи явяването им. По изложените съображения, молбата за отмяна на посоченото отменително основание следва да бъде оставена без уважение. Молителят следва да заплати на [фирма], София съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, подадена от П. И. М. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1058/16.02.2017 г. по гр.д. № 12263/2016 г. по описа на Софийски градски съд. ОСЪЖДА П. И. М. с ЕГН [ЕГН] от Б., Софийска област,[жк][жилищен адрес] ап. 5, да заплати на [фирма], София сумата в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: