Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 27 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Румен Петров при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1922 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по саморъчно изготвена жалба от подсъдимия Д. Д. Д. и жалба на неговия защитник адвокат В. Д. от САК, срещу решение № 367 от 28 октомври 2014 година на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, постановено по внохд № 822 / 2014 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 125 от 13 май 2014 година на Софийския градски съд, 8-ми състав, по нохд № 5598 / 2013 година. В двете касационни жалби са заявени идентични основания за касационна проверка, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, което е довело до неправилното му осъждане по повдигнатото обвинение, защото липсва надлежна доказателствена основа за фактическите изводи на съда. Изложените в подкрепа доводи сочат на ангажирано отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, въпреки формалното позоваване в жалбата на защитника на подсъдимия на основанието по ал. 1, т. 1 на нормата. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Д. Д. участва лично и със защитника си адвокат Д., която поддържа касационната жалба при заявеното отменително основание с доводите, които намира, че го подкрепят, както и отправеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. Д. Д. за това, че на 18. 07. 2013 година, в [населено място], в[жк], е отнел чужда движима вещ – златен синджир с тегло пет грама, 14 карата, на стойност 300.00 лева, от владението на С. В. И., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Зачетено е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража” и по ЗМВР. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия Д.. В производство, инициирано по жалба на защитника на подсъдимия, е извършена въззивна проверка на присъдата и е постановен атакуваният сега по реда на касационното обжалване съдебен акт, с който присъдата е потвърдена изцяло. Касационните жалби на подсъдимия Д. и на защитника му са процесуално допустими, а разгледани по същество, са неоснователни. Жалбата на защитника формално се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, а отправеното искане към касационната инстанция е по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК (за оправдаване на подсъдимия), въпреки че доводите засягат процесуалните правила по доказването. Известно е обаче, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до това дали и доколко направените правни изводи съответстват на приетите за установени факти. Друг е въпросът, че неправилното приложение на закона може да бъде резултат от неправилно формиране на фактите, но тогава очевидно неправилността на оспорения съдебен акт е на друга плоскост и следва да се свърже с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Иначе казано, всяко от отменителните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК има свое съдържание и приложно поле, както ВКС неведнъж е имал поводи да припомни (виж ТР № 51/1964 г. на ОСНК, съответно решения на ВКС в тази насока – Р. № 4/2002 г. на ВКС по н.д. № 614/01 г., І н. о., Р. № 452/2001 г. на ВКС по н.д. № 407/01 г., І н. о. и др.). В случая, за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК не може да се говори с оглед на доводите, представени в негова подкрепа, а претендираното с тях нарушение на правилата на доказване (касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК) не е налице. Може да се каже, че защитната теза на жалбоподателя е изградена изначално върху отричане на участието му в инкриминираното деяние. При условие, че е останала доказателствено незащитима, както констатира това настоящата инстанция, тя с основание е отхвърлена от съдилищата, оправомощени да установяват фактите от предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Анализът и оценката на съдържанието на доказателствените източници, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда и когато мотивите на присъдата са аналитични и убедителни, какъвто е настоящият случай, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата. Проверката, извършена по делото от третата инстанция констатира, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Акцентите в касационните жалби са поставени освен върху оценката за достоверност на показанията на пострадалата И., каквато съдилищата са направили, върху оценката за процесуална годност и достоверност на резултатите от извършеното в досъдебното производство разпознаване на лице и не на последно място – върху оценката на показанията на свидетелите Т. И. и В. В., установяващи (според подсъдимия) негово алиби за времето на извършване на престъплението. ВКС няма как да не отрази констатацията, която прави, че всички тези възражения са били предмет и на въззивната проверка по делото и са получили подробни и убедителни отговори (л. 4-л. 7 от въззивното решение). Изложените в решението съображения няма причини да не бъдат споделени, поради което не се налага да бъдат повтаряни. Известно е, че въпросите за годността на доказателствените източници следва да бъдат решени преди тези за тяхната достоверност. При извършената проверка ВКС намери доводите за процесуална незаконосъобразност на проведеното разпознаване за несъстоятелни и лишени от фактическа основа и правна обосновка. Не намират опора в данните по делото твърденията за незаконосъобразно провеждане на това процесуално-следствено действие. В тази насока са изложени подробни съображения на л. 6-7 от въззивното решение, които са напълно адекватни на данните по делото и на закона. Установено е по делото как е инициирано разпознаването (след насочване на разследващите към подсъдимия от пострадалата чрез подробното му описание и предадени доброволно от нея документи, принадлежащи на подсъдимия – протокол на л. 9-14 от ДП), по какъв начин са привлечени като поемни лица Г. Г. и свид. С. А. (разпит на последния на съдебното следствие, протокол на л. 126 от нох дело), как е организирано разпознаването и провеждането на предварителен и нарочен за това следствено действие разпит на пострадалата И., как и по какви белези пострадалата е разпознала и посочила подсъдимия като извършител и пр. Установените в тази връзка факти сочат на стриктно спазване на изискванията на чл. 170 - 171 от НПК за надлежно извършване на процесуално-следственото действие и не пораждат съмнения относно обективността при провеждането му. Същото не се опорочава и от липсата на защитник на подсъдимия към този момент, доколкото той все още не е имал качеството на обвиняем. По-същественото в случая обаче е това, че по делото напълно липсват данни, сочещи на неблагоприятно повлияване на резултата от разпознаването и неговото обективно отразяване. Липсата на изготвен фотоалбум за следственото действие не променя тази констатация, която се основава на фактите, установени от посочените по-горе гласни доказателствени източници и на останалите доказателства по делото, сочещи подсъдимия като автор на инкриминираното деяние – останалите на местопрестъплението негови документи, справка от [фирма], разпечатка, писмо от МВР НИКК, протокол и пр. На следващо място, възраженията в касационната жалба касаят процесуалната годност и оценката за достоверност на показанията на пострадалата И.. В отговор на идентични оплаквания пред въззивната инстанция, в решението на въззивния съд са изложени подробни съображения (л. 4-5 от решението), които настоящият състав оценява като правилни и законосъобразни. Цялото процесуално поведение на пострадалата И., при отчитане от съда на спецификите на това й именно качество, дава основание за извод за нейната добросъвестност и обективност. Съобщеното от нея за външността и характерните белези на извършителя, съобразено и с начина на идентифицирането на подсъдимия при проведеното разпознаване, не разкрива противоречивост и непоследователност. Що се касае до показанията на свидетелите Т. И. и В. В. (л. 164-165 от нох дело), в чийто дом, според подсъдимия, се е намирал той по време на извършване на престъплението, съдът ги е оценил по действителното им съдържание, като добросъвестни и обективни, без обаче да установяват заявените от подсъдимия обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият състав намира за лишено от фактическа и законова опора твърдението на подсъдимия Д. и неговата защита за липса на надлежна доказателствена основа на фактическите изводи на предходните съдебни инстанции. По делото са събрани всички възможни и необходими за установяване на обективната истина доказателства и те са обсъдени задълбочено, всестранно, обективно и точно от съда, който е изложил конкретни съображения за кредитирането им, като така е обосновал изводите си по основния спорен въпрос по делото – този за авторството на деянието. Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение и поради това недопустимо се иска от жалбоподателя то да бъде ревизирано от ВКС. В рамките на надлежно установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. При индивидуализиране на наложеното на подсъдимия Д. наказание са съобразени всички обстоятелства по чл. 54 от НК, като то е определено при предвидения в закона минимум. Правилно съдът е приел липса на смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като многобройни или изключителни такива и да обосноват приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Така определено, наказанието не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 28 октомври 2014 година на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, постановено по внохд № 822 / 2014 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 125 от 13 май 2014 година на Софийския градски съд, 8-ми състав, по нохд № 5598 / 2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.