6 Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 11 юни 2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ..……………...….…. НАДЯ ЦЕКОВА ……...……… и с участието на прокурор ………………...........….....ВЕЛИНОВА.............……………………… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 619/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на подсъдимия Р. М. С. срещу решение № 70 от 09.03.2015 година по ВНОХД № 17/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. В касационната жалба на подсъдимия С. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, като са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване както на въззивното решение, така и на потвърдената с него първоинстанционна присъда на Пернишки окръжен съд по НОХД № 211/2014 г. Според жалбоподателя в диспозитива на присъдата е признат за виновен в това, че е в периода от 15.08.2013 г. до 22.08.2013 г. е извършил деяния при условията на продължавано престъпление, но при тяхното описание е отразено само едно деяние, извършено на 15.08.2013 г., без да е взето становище по отношение на деянието от 22.08.2013 г., независимо че в мотивите към присъдата последното е обсъждано. Същият порок е пренесен и в решението на САС от 09.03.2015 г. Посоченият недостатък на съдебните актове подсъдимият С. квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на неговите процесуални права, защото е пречка да разбере за какво престъпление е осъден. С оглед на оплакването си, подсъдимият моли атакуваното решение на САС да бъде отменено и той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият С. нередовно призован, не се явява. Същият е търсен на всички известни по делото адреси и не е намерен, поради което ход на делото бе даден на основание чл.353 ал.3 изр.2 от НПК. Неговият служебно назначен защитник не поддържа жалбата, като счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и не са налице други касационни основания за отмяна на атакуваното въззивно решение. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Счита, че липсата на описание на второто деяние в диспозитива на присъдата не нарушава процесуалните права на подсъдимия, поради което, макар и процесуално нарушение, не е съществено и не следва да доведе до отмяна на съдебните актове. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 29 от 20.11.2014 г., постановена по НОХД № 211/2014 г., Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимия Р. М. С. за виновен в това, че за времето от 15.08.2013 г. до 22.08.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, на публично място разпространил високорисково наркотично вещество /хероин/, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК/, както следва: 1. На 15.08.2013 г. в [населено място], на публично място /в района на ОДЗ, находящо се на [улица]/, без надлежно разрешително разпространил /продал на О. П. П. за сумата от 45 лв./ високо рисково наркотично вещество – 3 дози хероин: 1 доза хероин със съдържание на активно вещество диацетилморфин в 8,85 % и нетно тегло 0,1502 грама, на стойност 7,51 лв.; 1 доза хероин със съдържание на активно вещество диацетилморфин в 8,85 % и нетно тегло 0,1480 грама, на стойност 7,40 лв.; и 1 доза хероин неизследвана, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК/, поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 и т.4 вр.ал.1 изр.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.26 ал.1 от НК бил осъден на осем години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в полза на държавата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определил първоначален „строг“ режим за изпърпяване на наказанието, което да стане във затвор. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 от НК съдът определил на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъдата по настоящото дело и това с присъда № 1241/15.11.2013 г. по НОХД № 713/2013 г. по описа на РС Перник в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“, а именно 8 години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.3 от НК към определеното общо най-тежко наказание 8 години „лишаване от свобода“, съдът е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 20 000 /двадеасет хиляди/ лева в полза на държавата. На основание чл.59 ал.1 от НК ОС Перник е приспаднал от определеното общо най-тежко наказание 8 години „лишаване от свобода“ изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено с присъда № 1241/15.11.2013 г. по НОХД № 713/2013 г. по описа на РС Перник в размер на 7 месеца и 23 дни. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 17/2015 г. по описа на САС, НО, 7 състав, като с решение № 70 от 09.03.2015 г. на основание чл.334 т.3 и т.6 вр.чл.338 от НПК въззивният съд изменил присъдата на ОС Перник, като оправдал подсъдимия С. за това престъплението да е извършено във връзка с чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, а в останалата част потвърдил присъдата на окръжния съд. Решението на САС е било съобщено по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на подсъдимия С. на 27.03.2015 г., като видно от пощенското клеймо на приложения плик, неговата касационна жалба е подадена на 07.04.2015 г. поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Р. С. е основателна. Възражението, отправено срещу въззивното решение касае допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на подсъдимия поради неяснотата за какво точно е осъден. До този резултат се е стигнало след като с решението си САС е възпроизвел съдържанието на диспозитива на присъдата на ОС Перник без да констатира пропуска, в него решаващият съд да даде отговор на всички въпроси по чл.301 относно престъплението – предмет на делото. Поради това оплакването на касатора е насочено не само срещу решението на въззивния съд, но и срещу проверената чрез него присъда на първата инстанция. Касационната инстанция извърши внимателна проверка на атакуваните съдебни актове, при която констатира следното: Срещу подсъдимия Р. М. С. било повдигнато обвинение пред съд от ОП Перник с обвинителен акт, за това че за времето от 15.08.2013 г. до 22.08.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, на публично място разпространил високорисково наркотично вещество /хероин/, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК/, както следва: 1. На 15.08.2013 г. в [населено място], на публично място /в района на ОДЗ, находящо се на [улица]/, без надлежно разрешително разпространил /продал на О. П. П. за сумата от 45 лв./ високо рисково наркотично вещество – 3 дози хероин: 1 доза хероин със съдържание на активно вещество диацетилморфин в 8,85 % и нетно тегло 0,1502 грама, на стойност 7,51 лв.; 1 доза хероин със съдържание на активно вещество диацетилморфин в 8,85 % и нетно тегло 0,1480 грама, на стойност 7,40 лв.; и 1 доза хероин неизследвана, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК/; 2. На 22.08.2013 г. в [населено място], на публично място /в района на ОДЗ, находящо се на [улица]/, без надлежно разрешително разпространил /продал на С. Х. С. за сумата от 15 лв./ високо рисково наркотично вещество – 1 доза с хероин със съдържание на активно вещество диацетилморфин в 5,63 % и нетно тегло 0,1512 грама, на стойност 7,56 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК/ - престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 и т.4 вр.ал.1 изр.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.26 ал.1 от НК. Внимателният прочит на така повдигнатото обвинение налага извод, че още на досъдебното производство е допуснато процесуално нарушение при конкретизиране на състава на престъплението, в извършване на което С. е обвинен. Видно е, че се касае за продължавано престъпление, включващо две отделни деяния, които са индивидуализирани по време, място, начин на извършване. В същото време обаче както разследващият орган, така и прокурорът са пропуснали обстоятелството, че продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК е едно престъпление независимо от броя изпълнителни деяния, които включва. В този смисъл цялостното продължавано престъпление се характеризира не само с периода на извършването му, но и с единния предмет на престъплението. Такъв не е посочен нито при привличане на С. в качеството на обвиняем, нито в обвинителния акт, с който му е повдигнато обвинението пред съд. Наред с това, в инкриминираното наркотично вещество по първото деяние от продължаваното престъпление – това, извършено на 15.08.2013 г. е включена „1 доза хероин неизследвана“. Тази формулировка не позволява да се разбере на базата на какво органите на досъдебното производство са приели, че става дума изобщо за наркотично вещество, че то е хероин и как да бъде индивидуализирано по количество, състав и стойност. Посочените пороци не са отстранени нито от съдията-докладчик, нито в хода на първоинстанционното производство. Нещо повече, те са пренесени в присъдата на окръжния съд, а в нея е допуснато и ново, също така съществено процесуално нарушение. Видно от диспозитива на присъдата на ОС Перник, при изписване на продължаваното престъпление съдът е включил единствено първото от двете инкриминирани деяния – това, извършено на 15.08.2013 г. Досежно второто деяние – това, извършено на 22.08.2013 г. липсва както осъдителен, така и оправдателен диспозитив, което не дава възможност да се разбере действителната воля на решаващия съд относно това деяние и като цяло – приема ли наличие на продължавано престъпление или не, след като постановява осъждане само за едно деяние. В същото време в мотивите към обсъжданата присъда са изложени съображения и за второто деяние, което води до противоречие между тях и диспозитива, и като краен резултат – до неяснота за какво престъпление следва да се счита осъден подсъдимият. Допуснатото нарушение от първоинстанционния съд при изготвяне на присъдата не само накърнява правото на защита на касатора, но води и до неяснота относно процесуалните възможности от него да се търси наказателна отговорност за второто деяние – би ли могло да се води ново разследване по отношение на него и как би бил решен проблема със забраната ne bis in idem, след като веднъж по отношение на фактологията, очертаваща това деяние се е водило наказателно производство. Нарушението на окръжния съд не е било отстранено от втората инстанция, в чието решение по ВНОХД № 17/2015 г. на л.1 и 2 диспозитивът на присъдата на ОС Перник е възпроизведен без какъвто и да било коментар. Предвид изхода на делото пред въззивния съд, порокът на първоинстанционния съдебен акт остава неотстранен. Ефектът на този порок се изразява в неяснота за волята на съдебните инстанции по отношение на действителния състав на престъпление, за което подсъдимия следва да се счита осъден. Няма спор нито в доктрината, нито в практиката на съдилищата, че съдебните актове трябва недвусмислено, конкретно и без вътрешни противоречия да уточняват и индивидуализират престъплението, за което деецът подлежи на наказателна отговорност, по време, място, начин на извършване, фактически състав, правна квалификация, включително и по отношение на периода на продължаваното престъпление, деянията, които то включва, съставите на престъпления, които те осъществяват, сходството в обстановката, при която са извършени, обективната и субективна връзка между тях, както и съвкупния престъпен резултат. Постигането на това изискване е възможно само като се съблюдава единството между отделните части на присъдата като вид съдебен акт, очертани в разпоредбата на чл.305 от НПК. Недопускането на противоречия между мотиви и диспозитив е изключително важно предвид значението, което всяка една от тези части на присъдата има. Мотивите изясняват волята на решаващия съд досежно приетите за установени обстоятелства, доказателствените материали, на които се основава това решение и правните съображения за него. В същото време диспозитивът съдържа отговорът на съда по въпросите, регламентирани в чл.301 от НПК, без наличието на които не е възможно постановяване на законосъобразна присъда. В конкретния случай е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата на ОС Перник, тъй като независимо от изложените в мотивите съображения по отношение и на двете деяния в продължаваното престъпление, диспозитивът на съдебния акт не съдържа отговор на въпросите по чл.301 от НПК по отношение на престъплението, за което подсъдимият следва да отговаря, тъй като не обхваща в цялост инкриминираните деяния, включени в продължаваното престъпление. Констатираното от касационния съд процесуално нарушение при изготвяне и постановяване на първоинстанционната присъда, неотстранено при въззивното производство, а пренесено и във въззивния съдебен акт, е от категорията на съществените и представлява касационно основание по чл.348 ал.3, т.1 вр.ал.1 т.2 от НПК, като по необходимост предпоставя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По естеството си допуснатото процесуално нарушение може да бъде отстранено чрез провеждане на ново първоинстанционно производство, защото противоречието между мотиви и диспозитив, довело до неяснота относно престъплението, за което жалбоподателят следва да се счита осъден е заложено в първоинстанционната присъда. По изложените дотук съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 70 от 09.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 17/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, седми състав и присъда № 29 от 20.11.2014 г. по НОХД № 211/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.