2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 128 София, 13.03. 2012 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело № 535/2011 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от Мюсюлманското изповедание [населено място], действащо чрез Мюсюлманското настоятелство [населено място] против определението на Смолянския окръжен съд № 421 от 25.08.2011г. по гр.д.№ 376/2011г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Ответникът [фирма] изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска. Останалите ответници не са подали отговор на частната жалба. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното определение е потвърдено определението на Златоградския районен съд № 547/07.06.2011 г. по гр.д.. № 36/2007 г. , с което е прекратено производството по делото поради нередовност на исковата молба и неотстраняване на недостатъците й в срок. В. съд е приел, че районният съд е процедирал законосъобразно като е върнал исковата молба. С молбата вх. № 1039/16.05.2011 г. , подадена след оставяне на исковата молба без движение , ищецът е изпълнени една част от указанията на съда, като е посочил, че процесният имот – УПИ VІІ-1333 е част от имота по представения от ищеца нотариален акт, но не са изпълнени указанията да се въведат фактически твърдения по какъв начин всеки от ответниците оспорва правото на собственост на ищците и да се конкретизира с отделен за всеки ответник петитум процесния имот. Това не е сторено и с другите молби за отстраняване нередовностите на исковата молба, която се състои според указанията на районния съд в липса на посочване и конкретизиране за всеки от ответниците – каква площ от процесния имот е закупил и съответно каква площ от процесния имот е завладял, като тази площ е следвало да се обозначи не само като квадратура, но и с точното й местоположение вътре в имота. Ако евентуално се постанови едно положително решение, не е допустимо в неговия диспозитив да се посочи само, че се осъжда определен ответник да предаде владението на площ от процесния имот в посочен размер, защото то не би могло да се изпълни поради неяснота от коя част от процесния имот съдебният изпълнител ще отстрани посочения ответник и за коя част с посочената площ ще въведе във владение ищците. По тези съображения въззивният съд е било необходимо за всеки ответник да се посочи не само каква площ се претендира, но и къде тя се намира в процесния имот. В изложението за допускане на касационното обжалване се твърди наличие на противоречива практика по въпроса какво трябва да бъде съдържанието на указанията на съда за отстраняване нередовност на искова молба и кога са налице предпоставките за оставяне на исковата молба без движение. С оглед цитираните решения на ВКС № № 160 от 18.02.2010г. по гр.д.№ 839/2009г. ,ІІІ г.о., решение № 434 от 13.05.2010г. на ВКС по гр.д.№ 700/2009г. и др. е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и частната касационна жалба следва да се допусне за разглеждане по същество. Първоначално е бил предявен иск с правно основание чл.108 ЗС Мюсюлманското изповедание [населено място] чрез Мюсюлманското настоятелство [населено място] и против [община] за предаване владението на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ-1333 кв.55 по плана на [населено място]. Твърденията в исковата молба са били, че ищецът е собственик на бивш имот пл.№ 298, за който е издаден нот.акт № 8/1972г. на Златоградския районен съдия като към този момент имотът е представлявал мюсюлмански гробища. При това съдържание на исковата молба, тя е отговаряла на всички необходими реквизити на чл. 98 ГПК /отм./ , който е бил приложимият закон за разглеждане на спора на основание §2 ал.1 от действащия ГПК,Обн. Д.В. бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г. В обстоятелствената част е посочен титулът за собственост на ищеца и същият е представен по делото, както и нарушението на собствеността – владение на имота от ответника-несобственик. Впоследствие с молба № 789 от 28.05.2007г. /лист 33/ и молба от /лист 133/ ищците са поискали да бъдат привлечени нови ответници на основание чл.117 ГПК /отм./ [фирма] , [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] [населено място] и Т. А. Г. са били конституирани в съдебното заседание на 09.05.2011г. /лист 459 /на които е бил продаден имота от първоначалния ответник [община]. Привличането на нов ответник в процеса е форма за последващо обективно съединяване на искове , като искът срещу новия ответник трябва да произтича от същото основание или да бъде със същия петитум. В настоящия случай към момента на привличането на новите ответници, при липса на друго казано в молбата от 28.05.2007г., следва да се приеме, че и срещу тях ищците изтъкват като основание на своето право на собственост придобивна давност, както и че поддържат , че имотът, така както е посочен в първоначалната искова молба се владее без правно основание, което се извлича и от втората част на молбата, в която е поискано да бъде допуснато обезпечение на иска като се наложат обезпечителни мерки „възбрана”, както и „спиране на каквито е и да било действия за застрояване на имота”. Следователно исковата молба и след изменението на иска чрез привличане на новите ответници е отговаряла на всички изисквания на чл.98 ГПК /отм./ Съдът обаче е счел, че исковата молба отново е нередовна като е изискал неколкократно ищците да посочват точните години на периода на владение, както и върху какви части от имотите по представения нотариален акт е осъществявано владението, указания изпълнени от ищците с молба от 12.10.2010г. /лист 323/ , в която е индивидуализиран имотът с площ и граници, а с молба от 24.11.2010г. /л.355/ е конкретизиран срока на владението – от 1211г. до 2006г. и е посочено, че мястото се е ползвало от мюсюлманското вероизповедание за оброчно място, молитвена дейност и гробище. Вместо да премине към разглеждане на спора по същество , съдът отново е оставил исковата молба без движение с определение в съдебното заседание на 09.05. 2011г. и е дал указания на ищците да посочат конкретно каква част от претендирания имот претендират от всеки един от ответниците и е прекратил производството по делото именно поради неизпълнение на това указание. Съобразно практиката на ВКС в цитираните по-горе решения, за да бъде прекратено производството по делото на основание чл.100 ал.2 ГПК /отм./, е необходимо съдът да е дал ясни, конкретни и изпълними указания в какво точно се състои нередовността на исковата молба и как следва да се отстрани. Както сам е констатирал въззивният съд, в договорите, с които ответниците са закупили части от процесния имот от [община], закупените части освен с площ са обозначени и като „терен” със съответна номерация, което предполага, че към тръжната документация и при сключване на договорите е имало скица /съответна смеха/ за разделяне на терена. Следователно указанията на съда, така както са дадени с обща формулировка – да се уточни на каква реална част от УПИ VІІ-133 кв.55 от ПУП на [населено място] се претендира предаване на владението от всеки от ответниците , не са достатъчни, за да ориентират ищеца какво точно се изисква от него, и са трудно изпълними, от което следва, че делото е било прекратено в нарушение на процесуалните правила. Ето защо определенията следва да се отменят и делото да се върне на районния съд за разглеждане на спора по същество. Съдът следва да назначи вещо лице, което след справка в техническата служба на общината, да изготви скица, в която да онагледи графично каква реална част от имота е продадена с всеки отделен договор и едва тогава да изиска от ищеца да уточни претенцията си срещу всеки от ответниците. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Смолянския окръжен съд № 421 от 25.08.2011г. по гр.д.№ 376/2011г. и потвърденото определение на Златоградския районен съд № 547/07.06.2011 г. по гр.д.. № 36/2007 г. за прекратяване на производството по делото и ВРЪЩА делото на Златоградския районен съд за разглеждане на спора по същество по реда на отменения ГПК съгласно § 2 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредба на ГПК от 2007г. в сила от 01.03.2008г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: