Ключови фрази
Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * задочно осъден

Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
София, 26 юни 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Калин Софиянски
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 570 по описа за 2018 година.

Производството е по реда на чл.423, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения С. К. Х. за възобновяване на нохд № 374/16 г. на Районния съд-Провадия. Възразява се, че за съдебното производство по делото Х. не е бил призоваван, бил е в Германия и не е взел лично участие при разглеждане на делото от съда. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адв.И., поддържат искането.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основание за възобновяване на делото.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С посочената присъда Х. е осъден на основание чл.343в, ал.2 и чл.54 от НК на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 500 лева. Присъдата влязла в сила на 12.07.2018 г. при условията на чл.412, ал.1, т.3 от НПК.
В досъдебното производство искателят е взел лично участие при предявяване на обвинението и разпита му в качеството на обвиняем (л.30,31).
Подсъдимият Х. получил преписи от обвинителния акт и разпореждането на съда; бил уведомен за правото му на отговор, в който да изложи възраженията си спрямо обвинителния акт и направи нови искания; да се яви със защитник; че делото му може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК и призован за първото по делото съдебно заседание на 16.11.2016 г. (л.10).
С разпореждане от 15.11.2016 г.(л.14) разглеждането на делото е отсрочено за 26.11.2016г., по повод молба от упълномощения по делото защитник на подсъдимия – адв.С., с която съдът е уведомен, че е налице обективна невъзможност за подсъдимия да се яви в съдебното заседание на 16.11.2016 г., като са посочени причините за това.
Призовката за съдебното заседание на 26.11.2016 г. е връчена на подсъдимия, чрез неговия баща, поел ангажимент да му я предаде (л.18).
В същото съдебно заседание подс.Х. се явил лично и не се съгласил да се даде ход на делото, предвид неявяването на неговия защитник – адв.С.. ПРС отложил делото за 18.01.2017 г., за която дата явилият се подсъдим бил уведомен .
В съдебното заседание на 18.01.2017 г. редовно призован, подсъдимият не се явил и не посочил уважителни причини за това. ПРС изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „Подписка” в „Задържане под стража”, разпоредил обявяването за общо държавно издирване и отложил делото за 01.03.2017 г.
В съдебното заседание на 01.03.2017 г. подсъдимият не се явил, нередовно призован. С телеграма от 23.02.2017 г. той бил обявен за ОДИ (л.29), а местното издирване не дало резултат по установяване местонахождението му в страната, като било установено, по данни на близки, че се намира в Гърция и адресът му там не е известен (л.30). В същото съдебно заседание се явил адв.К.К., упълномощен от подсъдимия с пълномощно на л.31, на което липсва дата на изготвянето му. Адв.К. поискал отлагане на делото и поел ангажимент да осигури подсъдимия за следващото съдебно заседание – на 20.03.2017 г.
На 20.03.2017 г.подсъдимият не се явил, а адв.К. заявил, че той не му се е обаждал и предоставил на съда да вземе мерки.
За следващото съдебно заседание на 24.04.2017 г. подсъдимият Х. на 29.03.2017 г. лично получил призовката от ПРС (л.38) и въпреки това не се явил (л.39), без да посочи уважителни причини за това.
За следващото съдебно заседание на 07.06.2017 г. подсъдимият Х. бил редовно призован (л.43), но не се явил и не посочил уважителни причини за това.
В съдебното заседание на 26.06.2017 г. подсъдимият редовно призован (л.50), не се явил, не посочил уважителни причини за това. Съдът изяснил, че към този момент той не е установен в арестите и затворите на страната (л.61, 64); че на 12.11.2016 г. в 20.29 часа е излязъл от РБългария през ГКПП Русе Дунав мост(л.62). При условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК, ПРС дал ход на делото, разгледал го и постановил посочената по-горе присъда.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.
Съгласно чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
Изложеното по-горе дава основание за следните изводи: в досъдебното производство подсъдимият е участвал лично; получил е преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията, в това число и за насрочване разглеждането на делото; уведомен е за правото му да ползва адвокатска защита, както и, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК; призоваван е надлежно било лично, било по реда на чл.180, ал.2 от НПК, при спазване на изискването по чл.180, ал.6 от НПК; два пъти лично се е явил в съдебни заседания по делото и неколкократно не е направил същото, като не е посочил уважителни причини за това; местното и общодържавното издирване не са дали положителен резултат, като местонахождението му не е било установено в страната; липсват данни за такова в чужбина. При тези констатации очевидно е, че след предявяване на обвинението в досъдебното производство, в хода на съдебното разглеждане на делото, за което надлежно е бил уведомен, подсъдимият Х. сам се е отказал да вземе участие в него. Фактически той се е укрил от съда. Ето защо няма как да се приеме, че тъкмо последният е ограничил правото му на лично участие в съдебното производство по делото. Последното е резултат на негово решение. Процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК е била изпълнена, но подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без да посочи уважителни причини за това.
Водим от горното и на основание чл.424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. Х. за възобновяване на нохд № 374/16 г. на Районен съд-Провадия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: