О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 565   гр. София, 13.07.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                         ЧЛЕНОВЕ:  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                        БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 557 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Н. А. Т. и А. А. Д. и двете от гр. В. срещу определение № 689 от 26.12.2010 г. , постановено от Варненски окръжен съд, ГО,VІІІ с-в по ч.гр.д. №277/2010 , с което е потвърдено определение №17 671 от 19.11.2009 г., постановено по гр.д. № 10641/2009 на ВРС, 17 с-в за прекратяване на производството по иска на двете частни жалбоподателки срещу „Т”А. за установяване неистинността на документ-заповед № 327/14.10.1970 г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна- иск с правно основание чл. 124 ал.4, пр.1 от ГПК. Частните жалбоподатели навеждат оплаквания за неправилност на въззивното определение. Молят същото да се отмени, заедно с потвърденото с него определение на първата инстанция. Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 4 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определението на първата инстанция, с което е прекратено производството по иска с правно основание чл. 124 ал.4, пр.1 от ГПК, въззивният съд е приел, че тъй като ищците са упражнили правото си да оспорят по реда на чл.154 от ГПК/отм./ автентичността на подписа на лицето издало същата заповед , предмет на така предявения иск, в рамките на друг висящ исков процес, то липсва правен интерес от предявяването на отделен иск със същия предмет. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до това, допустим ли е иск за оспорване истинността да документ, при положение, че ищецът като страна по висящ спор по основното материално право, обусловено от истинността на документа е упражнило правото си на оспорване на истинността му в рамките на този процес. Този въпрос, с оглед новата правна уредба в ГПК / в сила от 01.03.2008 г./, възприета с чл.303 ал.1 т.2 от същия , в която евентуално уважаващо иска по чл.124 ал.4 от ГПК съдебно решение представлява основание за отмяна на съдебното решение по обусловения от истинността на съответния документ правен спор и при липсата на съдебна практика по него се явява едновременно и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. налице са и двете предпоставки за допускане до касация на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, поради което и такава следва да бъде допусната. Новата правна уредба на института на отмяната на влезли в сила съдебни решения, в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК въздига уважаващото иска по чл.124 ал.4 от ГПК съдебно решение в основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по обусловения от истинността на съответния документ правен спор. Срокът за подаване на молбата за отмяна е тримесечен от влизане в сила на решението по иска за установяване неистинността на документ. Следователно, за разлика от правната уредба по отменения ГПК /чл. 97 ал.3 /, искът по чл.124 ал.4 от сегадействащия процесуален кодекс може да се предявява, не само в рамките на висящ процес по спора по обусловеното от истинността на документа материално право, но и след приключването му. Във всички случаи, обаче, ако същият документ е оспорен в срока по чл.154 от ГПК /отм./ , респ. по чл.193 от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ и е открито производство по проверка на истинността на оспорения документ, което производство е висящо, то висящността му е процесуална пречка за предявяване на иска по чл.124 ал.4 от ГПК. Това е така, доколкото само пропускът на страната да упражни правото на оспорване на документа в законовия срок, в рамките на висящия исков процес по спорното материално право, формира правният интерес от иска по чл.124 ал.4 от ГПК . В противен случай, в хипотезата, когато в рамките на основния спор, съдът е бил надлежно сезиран с въпроса за истинността на документа, то той дължи и съответното произнасяне по него в рамките на този процес, което пък изключва правото на страната да води отделен иск със същия предмет, т.е. иска по ч.124 ал.4 от ГПК. От така изложеното следва, че не е налице правен интерес от така предявения иск за оспорване истинността/ автентичността на подписа/ на заповед № 327/14.10.1970 г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна, при положение, че страната-ищец по него е упражнила това право по реда на чл.154 от ГПК/отм./ и е налице открито производство по проверка истинността на документа, поради което и обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ПОТВЪРЖДАВА определение № 689 от 26.12.2010 г. , постановено от Варненски окръжен съд, ГО,VІІІ с-в по ч.гр.д. №277/2010 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.