Р Е Ш Е Н И Е
№ 60221
Гр. София, 19 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП К.СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 807/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор в Апелативна прокуратура – София срещу нова въззивна присъда № 7/29.03.2021 г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение 7-ми състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1169/2020 г.
В касационния протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило на осн. чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания. Прокурорът намира, че фактите по делото, които въззивният съд е приел за установени и на които е основал оправдателната присъда срещу подсъдимата са възприети чрез превратен анализ и оценка на доказателствената съвкупност, което е довело и до неправилни изводи по правото. Счита, че обвинението е пълно и ясно, и съдържа всички необходими препращащи разпоредби от приложимите подзаконови нормативни актове, необходими за формулировката на инкриминираните деяния, поради което правото на подсъдимата да разбере обвинението и възможността й за адекватна защита не са били нарушени. Прокурорът излага детайлни съображения в противовес на становището на въззивния съд за характеристиката на инкриминираните печатни произведения като културни ценности и счита, че апелативният съд не е формирал ясна позиция по кредитирането или не на експертните становища от назначената в хода на проведеното въззивно съдебно следствие допълнителна комплексна художествена и оценителна експертиза за тяхната културна и историческа стойност. В допълнението се оспорват изводите на съда спрямо един от предметите на престъплението, екземпляр от „книга“, като се твърди, че съдът е игнорирал доказателствата по делото за антикварната му стойност като произведение на изкуството, както и поведението на подсъдимата по недвусмисленото му предлагане за продажба, установено по несъмнен начин от множество гласни доказателства и чрез веществените доказателствени средства,/ВДС/събрани с помощта на специални разузнавателни средства /СРС/. В същата насока са изложени доводи и по повод инкриминираното издание на /книга/, като съдът е игнорирал експертните изводи за съдържанието на печатното произведение и в тази връзка на значението му за българската история. Превратна интерпретация на доказателствата се твърди и спрямо печатното произведение–/име/ и/име/, две книги в обща подвързия, като съдът е оценил неправилно гласните доказателства от разпита на служителя под прикритие с ид. № 96 за действията на подсъдимата по предлагането им за продажба и е направил неверни фактически изводи в обратна посока. Излагат се доводи за погрешно интерпретирани доказателства и по отношение на археологически обект, мраморен ъглов фрагмент, за начина на внасянето му в страната, чрез съдействие от български консулски служители, за което по делото липсват доказателства, което е довело до неправилни правни изводи за годността му като предмет на престъпление, подлежащ на идентификация.
Нарушението на материалния закон се аргументира с неправилен подход по отношение на вещите с църковно-богословско предназначение, които неоснователно са изключени от обхвата на движимите ценности, подлежащи на идентификация по реда на Наредба № 3/2009 г., като позоваването на разпоредбата на чл.97, ал.6 от Закона за културното наследство /ЗКН/ като относима към произведения на изобразителното изкуство се намира в противоречие със съдържанието на същата норма. Приложението на чл.9, ал.2 от НК за едно от инкриминираните печатни произведения се оспорва, поради липса на изискуемите законови предпоставки – явно незначителна обществена опасност на деянието, което е в противоречие със значимостта на същите произведения за историческото наследство на българската държава. Отделно доказателствата за личността на подсъдимата и съвместната й работа с Е. се счита, че опровергават извода на съда за ниската й лична обществена опасност, което също се явява пречка за приложението на чл.9, ал.2 от НК спрямо извършеното от нея престъпление.
Срещу протеста на прокурора от САС е постъпило писмено възражение от упълномощените защитници на подсъдимата П., адв. В.В. и адв. Д.В., в което се излагат подробни доводи за неоснователността на касационния протест и се моли за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Защитниците считат, че допълнението към протеста съдържа доводи за необоснованост на въззивната присъда, което не е предмет на касационна проверка, поради които е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство.
На първо място се твърди недопустимост на касационния протест по съображения за неспазване на 7-дневния срок по чл.351, ал.5, т.1 от НПК за привеждането му в съответствие с изискванията на закона по ал.1 и 3 от същия, който въззивният съд е предоставил на прокурора, считано от изготвяне на мотивите към присъдата. Допуснатото от САС възстановяване на този срок с определение от 13.08.2021 г. се сочи, че не преклудира правомощията на ВКС да извърши собствена проверка на неговата правилност и да прецени дали са спазени законовите изисквания за възстановяването на пропуснатия от прокурора срок. Защитата на подсъдимата счита, че определението на САС по чл.186, ал.6 от НПК е незаконосъобразно и в противоречие с принципа за равенство на страните, с оглед основанията за възстановяването на пропуснатия срок, които съдът е приел – годишен отпуск на изготвилия допълнението прокурор и служебен ангажимент по ревизия на ОП – Благоевград, като становището му е в противоречие с разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗСВ, съгласно която страна по протеста е прокуратурата на РБ, а не конкретен прокурор. Неправилно се намира позоваването от страна на съда на нормата на чл.144, ал.1 от ЗСВ относно разследващите функции на прокурора, която касае досъдебното производство и не намира приложение в съдебната фаза на процеса. В заключение се сочи, че въззивният съд неоправдано е толерирал бездействието на прокурора от САС, който е разполагал с допълнително време за изпълнение на указанията за допълване на протеста след приключване на служебните си задължения, поради което определението на съда е неправилно и протестът на прокурора е подаден извън законовия срок за обжалване на присъдата, следователно е недопустим и не подлежи на разглеждане от ВКС, в която връзка се прави искане за връщането му на САС, който да го върне на подалия го прокурор.
По съществото на протеста се възразява с доводи за липса на обективна съставомерност на деянието по чл.278а, ал.1 от НК, предвид негодността на инкриминираните печатни произведения като негов предмет. Екземплярът от изданието на „книга“ с автор И. В. се твърди, че не попада в кръга от вещи, подлежащи на идентификация по смисъла на Наредба №Н-3/2009 г., поради новата редакция на чл.97, ал.5 от ЗКН, който е по-благоприятен закон и следва да бъде приложен. Алтернативно, в случай на обратна преценка на обективната страна на престъплението се твърди липса на субективен елемент, с оглед действията на подсъдимата, които не представляват предлагане за продажба.
По отношение на произведението /име/, 1874 г. и печатните произведения в обща подвързия се сочи, че не е налице елемент от обективната страна на престъплението, а именно - предлагане за тяхната продажба. Като негодни предмети на престъпление по чл.278а, ал.1 от НК се оценяват и фигура от А./мраморен ъглов фрагмент/, 2 бр. рипиди и напрестолен кръст, които не подлежат на идентификация като културни ценности, тъй като по естеството си представляват произведения на изобразителното изкуство. Аналогични съображения се излагат и по отношение на инкриминираните потир и икона на/име/.
Възражението на защитата съдържа допълнителни подробни съображения срещу основателността на протеста - въззивният съд не се е съобразил с Решение на Конституционния съд № 7/29.09.2009 г. по к.д. № 11/2009 г.; по делото е налице провокация към престъпление, по обвинението за предлагане за отчуждаване и отчуждаване на вещи на служител под прикритие № 96; подсъдимата не е осъществила престъпленията, за които е предадена на съд от обективна и субективна страна, поради това, че вещите, които са инкриминирани като техен предмет не представляват годен обект на престъплението, отделно тя не е извършила действия по тяхното предлагане и отчуждаване. Възражението съдържа и подробен отговор на доводите от допълнението към протеста в насока неправилността на присъдата на въззивния съд.
В заключение се поддържа искането за прекратяване на касационното производство и за връщане на протеста на САС, който да го върне на прокурора или за оставяне в сила на въззивната оправдателна присъда.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира протеста за частично основателен, по отношение на две от инкриминираните деяния, предлагане за продажба на /произведение/ синодална и конволют на изданията на Т. Б. и по приетата от съда явна незначителност на деянието от 14.03.2012 г., относно предлагането за отчуждаване на посочената /произведение/ от подсъдимата. Преценката на съда за приложението на чл.9, ал.2 от НК се счита за неправилна, чрез погрешна оценка на значението на обстоятелствата по делото за обществената опасност на деянията и на подсъдимата като деец. Прокурорът счита, че деянията са извършени виновно и следва да бъдат санкционирани при условията на чл.55 от НК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата П. се представлява от упълномощените защитници.
Адв. В. поддържа доводите от възражението за недопустимост на касационния протест, поради подаването му извън срока по чл.351, ал.5 от НПК и за връщането му на апелативния съд, който да го върне на прокурора. По съществото на обвиненията поддържа доводите от същото възражение, като акцентира върху липсата на годен предмет на престъпление по чл.278а, ал.1 от НК – с оглед изключването от обхвата на нормата на подлежащите на идентификация печатни произведения, изготвени след 1805 г. и невъзможността да се преценява основанието по чл.7 от ЗКН, поради липса на такова обвинение. Както и върху неустановеното изпълнително деяние по повод /произведение/и конволюта от издания, първото от които не отговаря и на изискванията за стойност, за да подлежи на идентификация като културна ценност.
Археологическите обекти, предмет на второто обвинение твърди, че също не представляват годен предмет на престъпление, тъй като са внесени от чужда държава със съответни документи за произход.
Защитникът на подсъдимата, адв. В. моли да се остави протеста на прокурора без разглеждане като недопустим по съображенията, изложени в писменото възражение срещу него. По приложението на материалния закон сочи, че прокуратурата се дистанцира от обсъждане на законодателството, регламентиращо културните ценности като предмет на инкриминираните престъпления, както и че посочените от обвинението вещи не попадат в тази категория.
Подсъдимата П. в лична защита изразява усещане за несправедливост от омаловажаването на личността на наследодателя й, и на желанието й да издаде книга в негова памет. В последната си дума пред ВКС заявява, че иска да бъде оправдана.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационния протест на прокурора и доводите на страните в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Настоящото производство пред ВКС е второ по ред, след като с Решение № 110/15.10.2020 г. на ВКС, 1-во НО по н.д. 453/2020 г. е отменено първото въззивно решение на САС № 51/16.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № С-043/2018 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда на Градския съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.
С първоинстанционната присъда на СГС, НО, 14 състав №7/16.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № С-31/2015 г. подсъдимата А. К. П. е призната за виновна в това, че в периода от 01.01.2012 г. до 06.11.2012 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление предлагала за отчуждаване и отчуждила движими културни ценности, / подробно описани в присъдата / които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба №3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра за движими културни ценности, поради което и на осн. чл.278а, ал.1, пр.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 8 000 / осем хиляди / лв. На осн. чл.278а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
Със същата присъда подсъдимата П. е призната за виновна в това, че по същото време и място направила опит да повреди своя културна ценност - колекция, подробно описана в обвинителния акт, като отчуждила и предложила за отчуждаване културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и 2 от Закона за културното наследство / ЗКН / , поради което и на осн. чл.278б, ал.1, пр.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година.
На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата П. е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването, на което е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 8 000 лв.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимата направените разноски по делото.
С решение № 51/ 16.04.2020 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 3 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 043/2018 г., присъдата на СГС, №7/16.10.2017 г. по н.о.х.д. № С-31/2015 г. е била потвърдена изцяло.
С решение № 110/15.10.2020 г. на ВКС, 1-во НО, постановено по н.д. № 453/2020 г. въззивното решение на САС № 51/ 16.04.2020 г. по н.о.х.д. № С-31/2015 г. е било отменено в частта относно престъплението по чл.278б, ал.1, пр.2 , вр. чл.18, ал.1 от НК и относно приложението на чл.23, ал.1 от НК и наказателното производство в тази му част е било прекратено поради изтекла давност. В останалата част въззивното решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото е била постановена нова въззивна присъда №7/29.03.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1169/2020 г. по описа на САС, НО, 7 състав, с която е отменена присъдата на СГС, №7/16.10.2017 г. по н.о.х.д. № С-31/2015 г. в частта относно престъплението по чл.278а, ал.1 от НК и относно приложението на чл.278а, ал.6 от НК и вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимата П. е призната за невиновна и на осн. чл.304 от НПК оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. по чл.278а, ал.1, пр.1 и 2 от НК.
Настоящото касационно производство има за предмет проверка на новата въззивна присъда на САС, постановена при второто разглеждане на делото от въззивен съд срещу която е подаден касационен протест.
Касационният протест на прокурора е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява основателен.
Приоритетен отговор следва да получи искането за прекратяване на касационното производство, на основание оплакването на защитата за нередовност на касационния протест, по който е образувано настоящото дело пред ВКС, поради подаването му извън законовия срок по чл.350 от НПК и неправилното му възстановяване от САС. Искането не може да бъде уважено, тъй като проверката на определението на въззивния съд, с което се възстановява пропуснат срок за обжалване не подлежи на касационен контрол, включително и по отношение допустимостта на подадения касационен протест. В пределите на касационната проверка се включват само определенията на въззивния съд, с които е оставено без уважение искане за възстановяване на срока за обжалване на съдебен акт по смисъла на чл. 346, т.4 от НПК, в случаите, в които по този начин се прегражда пътя на наказателното производство.
Доводите на защитата, че в правомощията на ВКС се включва самостоятелна проверка за допустимост на касационния протест са принципно правилни, но в случая се иска проверка на определението на САС по чл.186, ал.6 от НПК, с което е възстановен срока за допълване на протеста, а не на редовността на самия протест.Задължителната съдебна практика, /ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС/ е възприела тълкуването, че инстанцията /касационна или въззивна/, пред която подлежи на обжалване съдебен акт на по-долен по степен съд има самостоятелни правомощия да проверява допустимостта на жалбите и протестите, с които е сезирана.Това правомощие не следва да се тълкува разширително и до проверка на определението за възстановяване на пропуснат срок, за което е предвидена самостоятелна процедура, уредена в чл.186 от НПК, която САС е спазил при постановяването на своето определение и което се ползва със стабилитет. С оглед изложеното относно пределите на касационната проверка по допустимостта на протеста искането на защитата за прекратяване на касационното производство не може да бъде уважено и протестът следва да се разгледа по същество.
Релевираните с протеста касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като проверката на материалния закон е допустима само при правилно формирано вътрешно убеждение на контролираната инстанция по правно значимите факти. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е отнесено до обвинението в частта относно предлагането за продажба на печатните произведения – издание от /книга/ и /книга/ и две /произведение/, конволют от издания, като се твърди неправилна интерпретация на доказателствените материали от значение за правно значимите по тях факти, показания на свидетелката М. от досъдебното производство и ВДС, събрани чрез използване на СРС, съдържащи записи на разговори между същата свидетелка и подсъдимата по повод тяхната продажба, и показанията на свидетел с № 96. Както и до обвинението за предлагане за продажба на мраморен ъглов фрагмент, като доказателствата за произхода на вещта и начина й на внасяне в страната са тълкувани превратно, което е довело до неверни фактически изводи по това обвинение. В контекста на изводите за ниската лична обществена опасност на подсъдимата се излагат и доводи за доказателствена необезпеченост на установените факти за дейността на Е. преди неговата смърт по отчуждаване на колекцията му от книги чрез продажбата им на Конгресната Библиотека на /държава/.
ВКС намира, че доводите от протеста за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи на САС са основателни. Доказателствената дейност на въззивния съд не отговаря на стандарта по чл.14, ал.1 от НПК за комплексен и цялостен подход при оценката на доказателствената съвкупност и на изискването на чл.107, ал.5 от НПК за внимателна преценка на съдържанието на доказателствените източници.
Предметът на престъплението по чл.278а, ал.1 от НК е културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред. Нормата е с бланкетна диспозиция и изисква фактическият й състав да бъде запълнен с приложимите норми от ЗКН и актовете по неговото прилагане. Оценката на дадена вещ като културна ценност е правна дейност, но предвид спецификата на този вид вещи като част от културното наследство на страната, задължително включва специални знания от вещи лица, специалисти в съответната област, без които правната оценка на съда не може да бъде извършена. В този смисъл основателно е възражението от протеста, че при формиране на изводите си представляват ли инкриминираните вещи подлежащи на идентификация и регистрация културни ценности по смисъла на ЗКН, апелативният съд не е преценил в тяхната цялост всички доказателствени материали по делото, както и експертните заключения и устните разяснения на вещите лица при изслушването им, и не ги е оценил съобразно действителното им съдържание и смисъл, поради което съществени изводи по фактите на обвинението са останали без надлежна доказателствена опора.
Възражението от протеста за доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на САС за чуждия произход на инкриминирания мраморен ъглов фрагмент и внасянето му в страната с валиден документ за произход е основателно. В принципен план легалният износ на културни ценности от страните членки на ЕС изисква същите да бъдат придружени с документ за произход, издаден от съответната държава. Видно от ПЗР на ЗКН в същия са въведени разпоредбите на Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и на Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ, L 159/1 от 28 май 2014 г.). От прочита на цитираните документи се установява, че едно от изискванията при легален внос на културни ценности с произход от друга държава е вещта да е придружена от сертификат/ лицензия за износ /, който се издава от съответния национален упълномощен компетентен орган, който държавите членки са посочили на Комисията в съответствие с изискванията на тези актове.По делото не са налице доказателства за издаване на сертификат за произход на инкриминирания мраморен ъглов фрагмент, както и подсъдимата не твърди в обясненията си, че такъв й е бил издаден от компетентен орган на италианската държава за целите на вноса на тази вещ на територията на Р България, поради което изводите на въззивния съд в обратна насока не почиват на вярна интерпертация на относимите към този пункт от обвинението доказателства. Основателно е възражението от протеста за доказателствена необезпеченост на извода на САС, че ъгловият фрагмент е внесен в страната с документ за произход и е придобит от подсъдимата по наследство от Г. Е., поради което не подлежи на идентификация в Р България.
В противовес на този извод е наличието по делото на отправени молби за международна правна помощ от италианските прокурорски органи, с цел установяване на произхода на мраморния фрагмент /заедно с потира и ригидите/ по образувано срещу подсъдимата П. наказателно производство в /държава/ с предмет същите вещи, относно изнасянето им от италианската държава без надлежно разрешение и без сертификат за техния произход. По отправените молби за правна помощ от прокуратурата на /държава/ се иска съдействие за връщане на незаконно изнесени от подсъдимата вещи, в това число и на инкриминираните по делото ъглов фрагмент, потир и ригиди, включително и за целите на тяхната идентификация като културни ценности. Независимо, че от съдържанието на цитираните молби за правна помощ не могат да се извеждат фактически изводи за произхода и характеристиките на процесната вещ, мраморен ъглов фрагмент, същите съдържат информация, че италианската държава не е издавала сертификат за произход на вещта, което е в противоречие с изводите на САС, че се касае за внос на културна ценност с установен произход от чужда държава, придружен с изскуемите документи за произхода и способа на придобиване на вещта.
Позоваването на свидетелските показания на свидетелите В. и Д./ показанията на свидетеля Д. от досъдебното производство не са приобщени към материалите по делото, отказано е тяхното приобщаване от СГС, поради което и не представляват доказателствен източник и САС неправилно се е позовал на тяхното съдържание в присъдата / не променят извода за доказателствената необезпеченост на възприетата от САС фактическа обстановка по този пункт от обвинението.
В показанията на свидетеля Д. се съдържат данни, че е пътувал заедно с подсъдимата до /държава/, до жилището на Е., откъдето заедно са превозили мраморния ъглов фрагмент и са го внесли в страната с автомобила на подсъдимата, а след това свидетелят го е почистил. Свидетелят не съобщава, че се е запознал детайлно с документа, който подсъдимата П. е получила от посолството на РБ в /населено място / а и сертификата за произход се издава от съответния компетентен орган на чуждата държава, а не от български орган / и в този смисъл показанията му не съдържат данни за произхода на вещта. В показанията на свидетелката В. също не се съобщава за наличие на сертификат за произход на този предмет, което лишава фактическите изводи на САС по това обвинение от доказателствена опора.
От друга страна, основателни са доводите от касациония протест в насока неправилно формираното вътрешно убеждение на САС по фактите за това, че мраморният фрагмент не произхожда от територията на РБ, поради което не представлява културна ценност, подлежаща на идентификация по смисъла на ЗКН, които са изградени при несъгласие с експертното заключение на вещите лица от основната художествена експертиза. ВКС намира, че становището на САС за чуждия произход на мраморният ъглов фрагмент също не намира доказателствена опора в материалите по делото. Процесният фрагмент е бил обект на две експертизи – основна, назначена на досъдебното производство и изслушана пред първия съд и повторна експертиза, назначена от въззивната инстанция. Съгласно заключението на първата експертиза, този обект представлява детайл от мраморно изделие, изработен от качествен ситно-зърнест мрамор с бял цвят, прошарен със сиви ивици, с релефна украса, представляващо ъглов фрагмент с външни правоъгълни очертания и сегмент от кръгла кухина. От украсата са запазени изображение на гола детска крилата фигура, запазена до основата на торса. По естеството си представлява ъглов детайл от горната част на коритото на детски мраморен саркофаг или осуарий за съхраняване на останки след кремация. Датировката на мраморното изделие е 2 в. след Х., като предметът е възможно да произлиза от всеки от регионите, включени в границите на Римската империя. При изслушването на експертизата пред първия съд вещите лица аргументирано са защитили изготвеното от тях заключение, като са заявили, че имат пълни основания да допуснат, че фрагментът е бил намерен на територията на нашата страна. Заключението на повторната експертиза, назначена от САС не съдържа противоречиви изводи относно произхода на вещта/както неправилно е приел въззивният съд/ с оглед становището на изготвилите я вещи лица, че мраморният фрагмент представлява културна ценност на стойност над 100 000 лв., без да коментират заключението на първата експертиза за неговия произход. В съдебно заседание пред САС експертите дават устни разяснения само относно начина на определяне на неговата стойност, като потвърждават, че представлява културна ценност с характеристики на ъглов фрагмент от скулптура на ангелче, по-вероятно от саркофаг отколкото от гроб. При тези данни изводите на САС за произхода на инкриминирания обект са основани на предположения и лишени от обективност, което е в нарушение на изискванията на процесуалния закон относно постановяването на присъдата и формирането на вътрешното убеждение на контролирания съд.
Аналогични изводи могат да бъдат направени и по отношение на процеса на формиране на вътрешното убеждение на САС по релевантните факти по обвинението с предмет два броя рипиди и напрестолен кръст. САС не е посочил на базата на кои доказателства е заключил, че тези предмети са били придружени с документ за произход при вноса им от италианската държава, за да приеме, че спрямо тях не се изисква идентификация по смисъла на ЗКН. Изводът на въззивния съд, че че наследодателят на подсъдимата Е. е бил собственик на напрестолния кръст и рипидите, както и за това, че подсъдимата ги е придобила по наследство от него, също е базиран на предположения. По делото липсват категорични доказателства за собствеността на тези предмети преди смъртта на Е., както и за това включват ли се в саморъчното му завещание, което е приложено по делото и в съдържанието на което не са посочени конкретни движими вещи. При формирането на изводите си по този пункт от обвинението, съдът е следвало да съобрази наличните по делото документи, събрани по реда на международно правното сътрудничество, в това число и приложените по делото молби за правна помощ от италианската държава. Както и посочените в тях обстоятелства, че описаните три обекта също са предмет на наказателно производство в /държава/ за незаконен износ на културни ценности и съдържащото се в молбите искане за предаване на тези ценности за изследване, включително и относно техния произход, което свидетелства на липсата на издаден валиден сертификат за произход, в противен случай искането се явява безпредметно. От друга страна оценката на САС, че се касае до предмети на изобразителното изкуство не се основава на нито един експертен извод за тяхната характеристика, доколкото вещите лица са ги определили като църковна утвар, а именно предмети, които се използват за целите на извършване на богослужение. Доказателствено необезпечени са и изводите на въззивния съд по фактите, че при износа им от /държава/ подсъдимата П. се е снабдила с документ за техния произход от фондация „име“ със съдействието на българското посолство, при положение, че от съдържанието на постъпилите и приложени по делото молби за правна помощ от италианската държава се установявва, че между нея и фондацията съществува спор за тяхната собственост. Обстоятелствата по произхода на културните ценности, с произход от друга държава се установяват с издаването на сертификат от компетентния орган, а не чрез свидетелски показания, които в случая нямат отношение към фактите за произхода на инкриминираните вещи и начина, по който подсъдимата е придобила владението върху тях. В заключение, фактическите изводи на въззивния съд по този пункт от обвинението са формирани чрез неправилна оценка на наличните доказателства и са основани на предположения, което по естеството си представлява съществено процесуално нарушение и има за последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по съответното обвинение.
По-нататък, основателни са и доводите от протеста за неправилна оценка на доказателствата от значение за определянето на инкриминирания екземпляр от романа „име“ с автор И. В., като подлежаща на идентификация културна ценност. Въззивният съд е приел, че това печатно произведение не подлежи на идентификация и регистрация по ЗКН, поради изменението на чл.97, ал.5 от ЗКН /настъпило в хода на наказателното производство /, с което е отпаднало задължението за идентификация на български печатни книги, издадени след 1805 г., което изключва този вид книги от предмета на престъплението по чл.278а, ал.1 от НК.
Изводите на САС по този пункт от обвинението са непълни и не са придружени от надлежна аргументация. Съдът не е изследвал в цялост съдържанието на текста на чл.97 от ЗКН, включително и това на ал.1 от същия текст, която регламентира задължителната идентификация на движимите културни ценности при тяхното придобиване, както и това, че в ал.5 е предвидено изключение за случаите на „последваща продажба“, не е изложил мотиви по новото понятие от ал.5, както и не е осмислил съдържанието на двете алинеи, разгледани във връзка една с друга. В същия смисъл не е отчетено и изискването от разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗКН, че възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако те са предварително идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. В този смисъл не е даден отговор и на въпроса печатните книги, издадени след 1805, които притежават необходимите характеристики за придобиване на статут на културна ценност подлежат ли на задължителна първоначална идентификация и регистрация при тяхното придобиване. За изясняване на съдържанието на въведеното ново понятие от значение е и причината за нормативната промяна на текста на чл.97, ал.5 от ЗКН, която е мотивирана, според вносителите на законопроекта по съображения за „засилване на културния обмен и търговско обръщение на книги, чиято идентификация е ненужно затормозяваща и формална, тъй като книгите се идентифицират чрез своята титулна страница, на която са изписани авторът, заглавието и годината на издаването / мотиви към законопроект на Закон за изменение и допълнение на ЗКН 854-01-82/. От съдържанието на същите мотиви се изяснява, че с изменената разпоредба на чл.97, ал.5 от ЗКН законодателят е целял да изключи за целите на търговския обмен от подлежащите на регистрация по реда на този закон печатни произведения, чиято идентификация съвпада с данните от титулната им страница, които са общодостъпни. В този смисъл съществено значение за определяне на инкриминираното издание като културна ценност е обстоятелството, че същото не се определя само с печатното си съдържание като текст на книга със съответен автор, но и със съдържанието на множество допълнителни елементи, които излизат извън характеристиката на печатна книга, което изисква прилагане на допълнителни критерии за оценка, които САС е пропуснал да отчете и това е довело до неправилна оценка на действителната й стойност и значение като част от културното наследство на страната, подлежащо на засилена защита. В изводите си по фактите въззивният съд е игнорирал съществени елементи от съдържанието на инкриминираното художествено произведение, което е разгледал само като печатна книга, издадена след 1805 г., без да отчете, че се касае за библиофилско издание, с подлепена оригинална фотография на автора, както и с негов автограф, което съгласно становището на вещите лица не е било предназначено за продажба / по съображения,че В. не е поставял автограф върху книги, които се продават/ , в ограничен тираж от 100 бр., /процесният екземпляр е с номер 17, което завишава качеството му/, както и цялостното съдържание на художественото произведение, което съдържа 16 бр.илюстрации/репродукции на картини от световно известни художници, включително и екслибрис на Е.. Цялостната характеристика на книгата е дала основание на експертите, които са я изследвали да определят екземпляра като културна ценност с неоспорима значимост за българската национална самоидентификация и като библиофилско издание. Непълната оценка на съдържанието на инкриминираното издание на „име“ е лишило от обективност изводите на САС, че художественото произведение не представлява годен предмет на престъпление по чл.278а, ал.1 от НК и е довело до неправилно приложение на закона по този пункт от обвинението. Необходимостта от прилагане на комплексен подход за оценка на културната стойност на книгата в контекста на разпоредбата на чл. 7, ал.4, т.4 от ЗКН след изменението на чл.97, ал.5 от същия закон е била посочена и в първото отменително решение на ВКС, като съдът е указал на съда на който делото е върнато, при повторното му разглеждане да отговори на редица въпроси от значение за съставомерността на деянието, включително и в кои случаи книгата може да се разглежда като антикварен предмет/ отговорите на които не изключват използването на специални знания по въпроси от изключително експертен характер./ Констатираните пропуски в доказателствената дейност на контролирания съд имат за последица отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с цел отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Възражението от протеста за превратна интерпретация на доказателствени източници от значение за обвинението относно предлагането за продажба на тази книга също се прецени за основателно. В гласните доказателства, изходящи от свидетелката М. се съдържа пълно описание на действията на подсъдимата по предлагане на художественото произведение за продажба – подсъдимата е оставила книгата в галерията на свидетелката с уговорката да се намери купувач на изданието, което в достатъчна степен обективира предложение за неговата продажба. В същия смисъл са и приложените по делото ВДС, събрани чрез използване на СРС, относно разговорите между подсъдимата и свидетелката по повод условията по предлагането й за продажба.
За основателни се прецениха и доводите от протеста спрямо оценката на показанията на служител под прикритие с ид.№ 96, което е довело до неправилно формирано вътрешно убеждение на САС по релевантните факти за обвинението относно предлагането за продажба на инкриминирания конволют от издания, обединяващ Съчинения на двама автори. Въззивният съд е формирал фактическите си изводи по този пункт от обвинението на базата на неправилна интерпретация на показанията на служителя под прикритие № 96, в нарушение на изискванията на процесуалния закон за комплексен аналитичен подход при оценката на доказателствените източници. От прочита на цитираните гласни доказателства пред първия съд се установява, че в тях се съдържат данни за предлагане за продажба от подсъдимата на служителя под прикритие и.№ 96 на книги на гръцки език, включително и такива в обща подвързия, които държала в жилището, находящо се на адрес в [населено място], [улица], като процесния конволют от издания е намерен при извършено претърсване в същото жилище. Идентичността или не на инкриминираното издание от две книги в обща подвързия с това, което подсъдимата е предложила за продажба на служителя под прикритие е следвало да се извърши чрез предявяване на печатното произведение, каквото по делото липсва. В тази връзка повторният разпит на свидетеля с предявяване на инкриминираната книга е могъл да способства за изясняване на релевантните за обвинението факти и за изграждане на доказателствено обезпечени изводи от страна на въззивния съд по същите, което не е осъществено.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК:
Оплакването може да бъде разгледано само в контекста на обвинението по предлагане за продажба на /произведение/, доколкото по останалите пунктове от обвинението се констатира съществено нарушение на процесуалните правила и опорочено вътрешно убеждение на съда по фактите на обвинението, което препятства оценката за правилното приложение на материалния закон по тези факти.
Преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК по този пункт от обвинението е в нарушение на материалния закон, поради неправилна оценка на степента на обществена опасност на деянието. Въззивният съд е приел, че художественото произведение представлява движима културна ценност и подлежи на идентификация по реда на ЗКН и Наредбата по прилагането му. Едновременно с това е намерил, че обществената опасност на деянието е изключително ниска, което е обосновал с доводи за несъществено засягане на обществените отношения по опазване на културното и археологическото наследство на страната, поради това, че предложението не е достигнало до реален купувач. Престъплението по чл.278а , ал.1 от НК е на формално извършване, като за реализиране на фактическия му състав е необходимо само активното поведение на дееца по предлагането на вещта за продажба, като включително за съставомерността на деянието не се изисква предложението да е достигнало до конкретно лице. Изводите на съда за ниската до незначителност обществена опасност на деянието не са съобразени с характеристиката на културната ценност и значението й за българското културно наследство. Видно от експертното заключение книгата представлява луксозно издание на старозаветните и новозаветни текстове и представя един от най-добрите преводи на славянски език на /книга/. Книгата съдържа богата украса, както и Предисловие на Т. Б., О. архиепископ, които характеристики я правят неоценимо културно богатство. В този контекст съдът е подценил значението на инкриминираното издание като културна ценност и изводите му за явно незначителната обществена опасност на деянието са в нарушение на материалния закон.
Последното налага отмяна на въззивната присъда и в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане в цялост от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, констатирани в настоящото решение, включително и ако е необходимо чрез повторен разпит на свидетели и вещи лица, както и да се отстранят нарушенията на материалния закон. Последното изисква съобразяване на текстовете на отменената и действаща наредби по приложението на ЗКН и актуална преценка на съставомерността на деянията.
Предвид изложеното и на осн. чл.354, ал.1, т.5 от НПК , ВКС трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 7/29.03.2021 г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение 7-ми състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1169/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: