3 Р Е Ш Е Н И Е № 417 Гр.София, 22 октомври 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1514/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения Й. М. П. чрез негов защитник, с което се иска възобновяване на Н.Ч.Д.231/13 г.по описа на ГС-София /СГС/, отмяна на постановения по това производство съдебен акт в частта, с която от турския съд е наложено наказание 100 дни “съдебно парично наказание”, приравнено на 2 000 турски лири, неизпълнено в Република Турция, подлежащо на изпълнение съгласно разпоредбата на чл.457,ал.6 НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В съдебно заседание пред ВКС самият осъден и неговият защитник поддържат искането. Прокурорът от ВКП намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: С определение, постановено на 24.01.13 г.от СГС,НО, 5 състав, е приел за изпълнение присъда № 2009/178 от 27.10.09 г.по досие вх.№ 2007/276 от 27.12.09 г.на девети тежък наказателен съд, гр Истанбул, Република Турция, потвърдена с решение № 2010/14517 от 25.11.10 г.по досие вх.№ 2010/ 28284 на 10 наказателно отделение на ВС на Република Турция, с която за контрабанда е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 16 години, намалено на основание чл.62 от НЗ 5237 на Република Турция с 1/6 на 13 години лишаване от свобода; както и 100 дни съдебно парично наказание, наложено на основание чл.52,ал.2 НК на Република Турция, приравнено на 2 000 турски лири. Искането за възобновяване е постъпило на 09.07.13 г., в шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила-01.02.13 г. Следователно то е допустимо с оглед посочения срок, а и предвид разпоредбата на чл.422,ал.1,т.5 вр. чл.421,ал.3,изр.1 вр.чл.419,ал.1 вр. чл.341, ал.1 вр.чл.457,ал.2 НПК. Погледнато по същество, искането е и основателно. Видно от материалите по делото, действително чуждестранният съд, този на Република Турция, е постановил присъдата по начина, очертан в определението на българския съд, приспособяващ наказанието по силата на чл.457 НПК. Същевременно обаче не присъстват събрани по надлежен ред доказателства какво по същество означава наказанието 100 дни съдебно парично обезщетение, още по-малко за това дали приетото от СГС наказание глоба в размер на 2 000 турски лири следва да се изпълни или не. Последното казано е доста условно, доколкото в диспозитива на определението, предмет на преглед от ВКС, е възпроизведено решаването на въпроса от страна на турския съд, по отношение на стоте дни съдебно парично обезщетение, приравнено на 2 000 турски лири, но по мотивите на същото, съгласно които се дължи посочената сума, въобще не е ясно дали тя в действителност е допълнително наказание, предмет на приспособяване по смисъла на чл.457, ал.6 НПК. Казаното има измерение в два аспекта. От една страна, решаващият съд не е взел отношение по въпроса какво означава “сто дни съдебно парично наказание” по смисъла на българския закон и доколко то не би било обвързано с разпоредбата на чл.41,ал.3 НК. От друга- не е ясно защо е решено, че се дължи присъдена глоба, без никакви данни дали е налице изпълнение или не на такъв вид задължение. Отразеното е свързано не само с изложената принципна позиция, но и с необходимостта от ясно разрешаване на поставения проблем /извън неяснотата между диспозитив и мотиви/,доколкото Република Турция не е член на ЕС и по отношение на постановените от нея съдебни актове по наказателни дела не се прилагат разпоредбите на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. По посочения начин са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК, които трябва да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. Това, естествено, може да стане само при събрани доказателства за отразените по-горе неблагополучия. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д. 231/13 г.по описа на СГС,НО, 5 състав. ОТМЕНЯВА определение, постановено на 24.01.13 г.,постановено от СГС, НО, 5 състав, в частта, с която по отношение на осъдения Й. М. П. е определено за заплащане наложеното на основание чл.52,ал.2 от НЗ на Република Турция наказание 100 дни съдебно парично наказание, приравнено на 2 000 турски лири. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на първоинстанционния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ7 ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/