Ключови фрази


9

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 309

София, 04.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1325/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 66/17.01.2022 г. по в. гр. д. № 2347/2021 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил решение № 261820/25.06.2021 г. по гр. д. № 14652/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Т. П. И., че И. М. Л. е собственик на 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство с площ 56 кв. м. /тавански етаж/ на западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........с административен адрес: [населено място], [улица], който етаж представлява обща част на сградата, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК н. а. № ...., том ...., рег. № ........, дело № ......./2011 г., съставен на 28.06.2011 г., е отменен за 1/2 ид. ч.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът по иска Т. П. И., който иска същото да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответника по касация - ищеца по делото И. М. Л., е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че сградата, в която се намира спорното помещение, състояща се от западна и източна секция, е изградена по силата на отстъпено през 1957 г. право на строеж върху държавно място. В резултат на извършена през 1970 г. доброволна делба две лица са придобили по една секция, всяка състояща се от два етажа, сутерен и таван.
На основание постановление за възлагане № ......../18.06.2014 г. на ЧСИ М. С. - Ц. ищецът е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с площ 56 кв. м., етаж 2, състоящо се от спалня, хол, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с прилежащите помещения: коридор, стая на запад и стая на юг, и две складови помещения на север, находящи се на първия етаж от западната секция на жилищната сграда, и са с обща застроена площ 48 кв. м., които представляват част от сутеренно помещение, цялото от 56 кв. м., който обект се намира в сграда 1, ведно 1/2 с ид. ч. от общите части на сградата със застроена площ 126 кв. м.
Ответникът се легитимира за собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ...../09.03.2010 г., на разположения над апартамента на ищеца самостоятелен обект, намиращ се на втория жилищен етаж /трети етаж, считано със сутерена/ от западната секция на жилищната сграда, ведно с източното избено помещение от 8 кв. м. и 1/2 с ид. ч. от общите части на сградата, ведно с правото на ползване на таванското помещение, заемащо западната секция на жилищната сграда-близнак. Праводатели по този договор са Н. Н. А. и П. М. А., които от своя страна са придобили права от Н. Н. А., който с н. а. № ..../20.04.1971 г. е закупил втория недовършен жилищен етаж, ведно с източното избено помещение от 8 кв. м., 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на ползване на цялото таванско помещение, без правото на застрояване на жилищен етаж върху него.
С н. а. № ....../28.06.2011 г. ответникът е признат за собственик по давност на таванско помещение с площ от 56 кв. м., разположено на таванския етаж на западната секция.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, от документи, издадени от МВР, и от констатация на вещото лице е установено, че през м. януари 2010 г. на таванския етаж е възникнал пожар, в резултат на който покривната конструкция на сградата е изгоряла. Към този момент собственик на втория жилищен етаж е бил Н. А.. След придобиването на собствеността от ответника е издадено разрешение за строеж № 73/08.12.2010 г. за обновяване и преустройство на подпокривно пространство, въз основа на което е направен ремонт и изграден покрив.
Според св. Кр. П. - съпруга на предишния собственик на първия етаж, в старото си състояние таванското помещение е било с малка височина - около 80 см, като в него не можело да се стои изправен. Достъпът бил през стълбище, започващо от апартамента на втория етаж. Св. К. Д. си спомня, че като дете можел да се изправи в таванското помещение, но като възрастен не може да прецени каква е височината му. Според свидетелите на тавана не е имало обособени отделни помещения. Според св. Ив. П. няма разлика между стария и сегашния таван. Този свидетел обаче няма впечатления за това какво представлява таванското помещение.
От заключенията на вещото лице инж. Ст. Ж. е установено, че понастоящем е изградена нова дървена покривна конструкция, като е иззидана и противопожарна стена между двете секции на сградата. Изпълнен е и надзид от тухли с височина 143 см. Светлата височина при билото на покрива е 280 см, а при монтираните върху покрива капандури-245 см. При огледа експертът е установил, че от вътрешната страна на покривната плоскост е налице дървена обшивка, положена топлоизолация от минерална вата и вътрешна обшивка от гипсокартон. Изпълнени са и частични леки прегради от гипсокартон, захванати на дървените колони. Достъпът до таванското помещение се осъществява чрез еднораменна бетонна стълба, разположена в североизточната част на западната секция на сградата, която започва от коридор, намиращ се в жилището на ответника. Стълбата е стара, съществувала е и преди и не е част от ремонтните работи, извършени след пожара.
Първоинстанционният съд е посочил, че процесната жилищна сграда се притежава в режим на етажна собственост - състояние, което е съществувало към момента, в който страните по делото са придобили собствеността върху отделните жилища, като правата им върху самостоятелните етажи не се оспорват. Спорен по делото е въпросът дали таванският етаж на сградата, относно който е издаден нотариалният акт по обстоятелствена проверка в полза на ответника, е обща част на сградата.
Съдът е посочил, че преди пожара таванското помещение е представлявало подпокривно пространство, което не е притежавало нужната височина, за да може да бъде използвано като складово помещение или с друго предназначение. Такава възможност е възникнала след извършеното от ответника възстановяване и преустройство на покривната конструкция. Въпреки това съдът е счел, че таванът е запазил характера си на подпокривно пространство, което съставлява обща част на сградата и не му е придаден статут на принадлежност към жилището на ответника, по съображения, че за извършеното изменение не е изразено съгласие от другия собственик в етажната собственост за промяна на неговото предназначение. Обстоятелството, че достъпът до подпокривното пространство се осъществява от жилището на ответника, не е факт, с който законът свързва придобиване на вещни права.
За неоснователен съдът е приел довода, че таванското помещение е придобито от ответника поради това, че праводателят му Н. А. е станал собственик още при сключването на договора за продажба от с н. а. № ...../20.04.1971 г. Видно от съдържанието му, Н. А. е закупил втория етаж в недовършен вид, ведно с 1/2 ид. ч. от общите части и правото на ползване на цялото таванско помещение. Тази формулировка не обосновава извод, че в обекта е съществувало таванско помещение, представляващо самостоятелен обект, придаден към жилището на А., тъй като в нотариалния акт е удостоверен фактът, че към момента на прехвърлянето вторият етаж е недовършен, следователно не е била изградена и покривната конструкция над него, под която се намира таванът. Изразът „правото да ползва“ не може да се тълкува в смисъл на учредяване на ограничено вещно право по чл. 56 ЗС, което да е преминало върху ответника, по две причини: първо - право на ползване върху бъдеща вещ не може да се учредява, и второ - правото на ползване е винаги с оглед личността на ползвателя, поради което то не би могло да премине върху ответника, дори да се приеме, че такова е било учредено.
По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че спорното таванско помещение не е изгубило характера си на обща част на сградата и като такова се съпритежава от двамата етажни собственици при равни права, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като ищецът бъде признат за собственик на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху подпокривното пространство на сградата, а констативният нотариален акт, издаден на името на ответника, бъде отменен до размер на 1/2 ид. ч.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Посочил е, че преди пожара таванският етаж, каквато и височина да е имал, е бил без обособени отделни клетки и следователно е обща част, която не може да бъде обект на прехвърлителни сделки съгласно приетото в т. 4 на ТР № 34/15.08.1983 г. на ОСГК на ВС. По делото не се твърди и не се установява предназначението на таванското пространство да е променено по съответния ред. В договора за продажба от 20.04.1971 г., с който Н. А. - праводател на ответника по иска, е придобил правото на собственост върху апартамента на втория етаж, е посочено, че купувачът купува и правото на ползване на цялото таванско помещение. Този договор обаче не е годно основание да създаде и прехвърли вещно право, именно защото посочената част от сградата е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Без значение за качеството обща част е и обстоятелството, че до таванското помещение достъп има единствено от жилището на ответника по иска, тъй като начинът на достигане до таванската част на сградата не е критерий за определянето ѝ като обща част. След като е обща част, таванското помещение не може да се придобива по давност и затова дяловете на страните в него, определени по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС, са равни - 1/2 по ид. ч.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в изложението, а и в касационната жалба, не са поставени прави въпроси, решаващи за изхода на правния спор, по които въззивният съд се е произнесъл, а е направено позоваване на решения на състави на ВКС: решение № 173/21.05.2009 г. по гр. д. № 2562/2008 г. на ІV-то г. о., решение № 118/07.01.2015 г. по гр. д. № 3138/2014 г. на ІІ-ро г. о., решение № 1182/29.05.2003 г. по гр. д. № 927/2002 г. на ІV-то г. о., решение № 211/13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на І-во г. о., както и на ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС, с твърдението, че изводите в обжалваното решение противоречат на постоянната практика на ВС и ВКС.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че твърдяното противоречие не е налице.
Касаторът се позовава на тази част от мотивите към решение № 173/21.05.2009 г. по гр. д. № 2562/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., в която е посочено, че съгласието по чл. 38, ал. 2 ЗС предполага такова за изграждане на отделните обекти или сервизни помещения или клетки; след обособяване на такива самостоятелни помещения последните ще запазят характеристиката си на общи части по предназначението си, но вече биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в долните етажи, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. ателие, жилище и пр./. Касаторът свързва посочените мотиви с тази част от договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № .../1971 г., според която Н. А. е придобил правото на ползване на цялото таванско помещение и само едно избено помещение от 8 кв. м., като по този начин собственикът-продавач е запазил за себе си останалата част от избения етаж с площ 48 кв. м.; така се е получило в площи всеки да има равни права от общите части на сградата съгласно нормите към онзи момент. От това, според касатора, следва извод, че таванският етаж е самостоятелно помещение, което може да бъде изключителна собственост като прилежаща част към единия от етажните собственици. Така изградената теза не може да бъде споделена предвид данните по настоящото дело, по което е установено, че преди извършеното след пожара преустройство и ремонт пространството над втория жилищен етаж не е имало нужната височина за изграждане на съответните обекти, посочени неизчерпателно в ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС, поради което е съставлявало обща по естеството си част. Като такова то не е могло да се преустройва /да се променя предназначението му/ или да се притежава в изключителна собственост от някой от етажните собственици. Поради това и собствеността му е останала общо притежание на етажните собственици. Извършената впоследствие промяна, довела до придобиване на нужната височина, е без съгласието на собствениците на първия жилищен етаж в западната секция на жилищната сграда-близнак - видно от представеното разрешение за строеж № 73/08.12.2010 г. за обновяване и преустройство на подпокривно пространство, същото е издадено на ответника и на трето за делото лице, което е притежател на права в източната секция на жилищната сграда. Ето защо не се разкрива противоречие с решението, на което касаторът се позовава, в което е посочено, че съгласието по чл. 38, ал. 2 ЗС предполага такова за изграждане на отделните обекти или сервизни помещения или клетки. Дали при сключването на договора от 1971 г. етажните собственици са имали за цел всеки от тях да придобие равни по площи права от общите части на сградата, както твърди касаторът, е ирелевантно за разрешаването на възникналия спор за собственост върху обща част, която не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Ирелевантно за правото на собственост е и обстоятелството, че достъпът на собственика на първия етаж - ищеца, до таванското помещение е през имота, собственост на ответника.
В решение № 118/07.01.2015 г. по гр. д. № 3138/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е посочено, че критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство изцяло или отчасти като обща част, са както фактически, така и юридически; фактическите се базират на данните за актуалното /към момента на търсената правна защита/ състояние на подпокривното пространство, данните, при изградени обекти на собственост, към кой момент са изградени и налице ли е съгласие - явно или мълчаливо, от страна на собствениците на обекти в етажната собственост по отношение на извършеното преустройство, а юридическите - на съответствието на изградените обекти с действащите към момента на изграждане СПН /подзаконови нормативни актове/. Обжалваното решение не противоречи на така даденото разрешение, доколкото по делото е установено, че подпокривното пространство е представлявало обща по естеството си част и макар към момента на търсената правна защита да има необходимата височина, неговото предназначение не е променено по съответния ред - със съгласието на другия етажен собственик.
Касаторът се позовава на решение № 1182/29.05.2003 г. по гр. д. № 927/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о., че по решение на съсобствениците на една етажна сграда общата по естеството си част - подпокривното пространство, може да се превърне в обща част по предназначение - таван; отделно изградените в него клетки могат да се придадат като самостоятелни отделни обекти в долните етажи на сградата. Извън тези постановки, на които въззивното решение не противоречи, по делото е било установено, че при сключването на договора за покупко-продажба - основание за възникване на етажната собственост, едноличната собственица на сградата е изключила тавана от обсега на общите части на сградата, като е било постигнато съгласие с купувачите да се промени предназначението на тази обща част. В хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, е установено, че етажната собственост върху западната секция на жилищната сграда-близнак е възникнала, когато с н. а. № ..../1971 г. дотогавашният едноличен собственик Т. М. Т. със съгласието на съпругата си е продал на Н. Н. А. втория недовършен жилищен етаж, ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, а върху таванското помещение е предоставил на купувача само право на ползване, т. е. това помещение не е било изключено от обсега на общите части на сградата. Обстоятелството, на което касаторът се позовава в касационната жалба, а именно, че таванското помещение в източната секция на жилищната сграда-близнак е било предмет на разпоредителна сделка, е ирелевантно като неотносимо към предмета на разглеждания по настоящото дело правен спор, дори разпореденото помещение по своята характеристика да е идентично със спорното сега помещение в западната секция.
В решение № 211/13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, І-во г. о., е посочено, че от значение за определяне статута на таванското помещение като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост. В настоящия случай не е установено към момента на възникване на етажната собственост спорното помещение да е имало предназначение, различно от това на подпокривно пространство. Преустройството, извършено при спазване на проектната документация и строителното разрешение, при което в резултат на изпълнен надзид светлата височина е променена, е ирелевантно, тъй като то следва възникването на етажната собственост, а освен това е извършено при липсата на съгласие на собственика на първия жилищен етаж. Ето защо не може да се приеме, че в случая таванското помещение е принадлежност към жилището на втория етаж, собственост на касатора.
По същите съображения следва да се приеме, че не се разкрива противоречие и с ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите:
1. какъв е статутът на едно помещение в таванския етаж, което обслужва само един самостоятелен обект, защото другият или другите обекти имат обслужващи помещения в сутерена на сградата;
2. когато един обект отговаря на нормативните изисквания, действали към момента на изграждането, и не противоречи на новите устройствени норми, следва ли да се съобразяват стари правила.
Обстоятелството, че някой от етажните собственици притежава обслужващи помещения в сутерена на сградата, а помещението в таванския етаж обслужва само един самостоятелен обект, не е критерий, който има значение за определяне статута на едно таванско помещение като принадлежащо към този обект в сградата, когото обслужва, или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Според вече обсъденото решение № 211/13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, І-во г. о., критерий за определяне статута на помещението като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост. Именно този критерий е съобразен при разрешаването на спора по настоящото дело. Наличието на съдебна практика и съответствието на обжалваното решение с нея изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, който освен това не е обсъждан в мотивите към обжалваното решение.
Вторият въпрос не е поставян в хода на делото и не е обсъждан в обжалваното решение, а след като не е свързан с решаващите изводи на съда, то общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по него не е налице.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 66/17.01.2022 г. по в. гр. д. № 2347/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. П. И. да заплати на И. М. Л. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева /шестстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: