О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 17 гр. София, 11.02.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря и становището на прокурора от ВКП Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Колева ЧНД № 93/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане от 28.01.2020 г. на съдията – докладчик по НОХД № 835/20 г. СРС, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че не се установяват предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото, т. к. не е налице изискуемият от закона количествен признак „много“ обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Смята, че в случая ангажираните доказателства и доказателствени средства не водят до извод, че би се накърнил принципът за постигане на правосъдие в разумен срок, ако делото се разгледа от СРС. Счита, че то следва да се върне на СРС за разглеждането му и решаването му по същество. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане от 14.01.2020 г. на съдия-докладчик от РС–Разлог той намерил, че образуваното в РС–Разлог НОХД № 18/20 г. по описа на същия съд не му е подсъдно и на основание чл. 247а, ал. 3 вр. чл.36, ал. 2 НПК прекратил производството пред себе си по цитираното наказателно дело и го изпратил по подсъдност на РС-София. В СРС делото било образувано под № 835/20 г. С разпореждане от 28.01.2020 г. съдията – докладчик, определен по него, прекратил производството по делото и го изпратил на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК с мотиви, че по-голяма част от свидетелите, а именно – трима, са с адреси на местоживеене в гр. Сливен, един е с адрес в гр. Банско и привлеченото към наказателна отговорност лице е с местоживеене в [населено място], [община]. Към този аргумент прибавил и обстоятелството, че вещите лица са с местоживеене в различни градове – Сливен, Пловдив и Разлог. Съгласно чл. 43, т. 1 НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд при наличието на определени предпоставки, а именно много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Под „много“ ВКС еднопосочно се е произнасял, че се има предвид значителен брой. Запознавайки се с материалите по делото, според този състав на Върховния касационен съд, законовите изисквания за промяна на подсъдността в конкретния случай не са налични. Единственият обвиняем по делото, както коректно е отразил съдията – докладчик от СРС, е с адрес по местоживеене в [населено място], [община], обл. Б.. Трима от четиримата посочени в приложението към обвинителния акт свидетели са с адреси по местоживеене в гр. Сливен, а един е с адрес в гр. Банско. За да се допусне промяна на подсъдността, е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за участниците в него по отношение на много лица и самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. Настоящият случай не е такъв. От посоченото по-горе е видно, че от една страна имаме един обвиняем и един свидетел от района на обл. Б. и трима свидетели от района на гр. Сливен, от друга. Следователно, трима свидетели поначало не се явяват много, от към количествения критерий заложен в закона. На второ място, от това съотношение на лицата, които е нужно да бъдат призовани за участие по делото, не следва извода, че разглеждането на същото в РС-Сливен ще доведе до намаляване на разходите, свързани с делото или до причиняване на минимални неудобства за участниците в процеса. Нещо повече, Районен съд–София се явява относително по - близкото населено място и значително по – удобното такова от гледна точка на логистика. Следва да се посочи, че допълнителния аргумент на съдията – докладчик от СРС, свързан с адреса за призоваване на вещите лица, за да определи ВКС друг, равен по степен съд, който да реши делото, не може да бъде споделен. Правно ирелевантно е местоживеенето, респ. местоработата на вещите лица по делото, доколкото това обстоятелство не е въздигнато от законодателя като критерий за промяна в подсъдността. И на база снижаване на разходите също не би се постигнал търсения ефект, предвид различното местоживеене на вещите лица по делото. Доколкото съдията - докладчик от СРС в разпореждането за прекратяване на производството по делото пред него не е възразил срещу приетото от съдията - докладчик от РС-Разлог, че делото не му е подсъдно и не е повдигнал спор за подсъдност, ВКС няма как да се произнесе в такъв смисъл. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ разпореждане от 28.01.2020 г. на съдията – докладчик от Софийски районен съд, с което е прекратено производството по НОХД № 835/2020 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.