Р Е Ш Е Н И Е №13 София, 18 февруари2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети януари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 495/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Ж. Д. К. за проверка по реда на възобновяването на присъда № 558 от 10.06.2010 год. постановена по НОХ дело № 808/2010 год. на Сливенския районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 и 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и за явна несправедливост по размер на наложеното наказание. Основното му искане е за изменяване на присъдата и намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 558 от 10.06.2010 год. постановена по НОХ дело № 808/2010 год. Сливенският районен съд е признал подсъдимия Ж. Д. К. за виновен в това, че за времето 12-13.03.2010 год. в[населено място], в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на стойност 211.70лв от владението на Й. М. М. и С. С. К., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.3, чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и в това, че на 13.03.2010 год. в[населено място] противозаконно унищожил и повредил чужди движими вещи на стойност 62лв, собственост на А. В. П., поради което и на основание чл. 316 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът го е осъдил да заплати на А. В. П. сумата 62лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащате. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Оплакването на осъдения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ораничаване на правата му е неоснователно. Доводите му, че съдът го лишил от справедлив процес, като формирал предварително вътрешно убеждение за осъждането му и за налагането на по-голямо по размер наказание, поради което отказал да назначи служебен защитник, не се подкрепят от данните по делото. Досъдебното производство и производството в съдебната фаза на процеса са проведени по предвидения в НПК ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т. 1 НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняването им. След внасянето на обвинителния акт, съдията докладчик е изпълнил правомощията си, констатирал е, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото и го е насрочил в открито съдебно заседание, като по реда на чл. 254 НПК е разпоредил препис от обвинителния акт да се изпрати на подсъдимия и да му се укаже възможността да възрази по него, да направи искане за събиране на доказателства и да се яви в съдебно заседание със защитник. Имал е срок от един месец да организира защитата си, в това число и да поиска от съда назначаване на служебен защитник. Не е упражнил това си право, включително и при даване ход на делото в съдебно заседание, а защитата му не е била задължителна на нито едно от основанията посочени в чл. 94 НПК, поради което съдът не е имал задължение служебно да му назначава защитник. Редът, по който е проведено съдебното производство, отразен в изготвения при спазване на изискванията по чл. 311 НПК съдебен протокол, не подкрепя твърдението за проявени от съдебния състав предубеденост и уронване човешкото достойство на подсъдимия. Не е възразил по начина на провеждане на съдебното следствие и на събиране на доказателствата. Осигурени са му възможност да даде обяснение по обвинението, да упражни правото си на защита и на последна дума. В нито един момент след разкриване на деянието, включително и в настоящата инстанция не е оспорил авторството си и посочения от обвинението начин на извършване на трите деяния. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.5 т.1 НПК е неоснователно. Доводът на осъдения, че отмервайки наказанията в приетите размери, съдът е нарушил човешките му права и е унищожил семейния му живот, не намират опора в данните по делото. Двете наказания са индивидуализирани в рамките на закона, предвидени за престъпленията при условията на чл. 54 НК, като съдът мотивирано е приел, че липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и най-лекото наказание от три години би се явило несъразмерно тежко за да наложи наказание под този минимум. Съдът не е изпълнил по най-прецизния начин задълженията си при решаване на въпроса по чл.301 ал.1 т.3 НПК за размера на наказанията, като е декларирал, че е отчел всички смекчаващи и отекчаващи обстоятелства, обществената опасност на подсъдимия и другите индивидуализиращи отговорността обстоятелства, без да ги конкретизира и прецени относителната им тежест. Това нарушение обаче не се е отразило на крайния му извод относно размера на наказанието, като е изразена воля да бъде в размер на четири години за първото престъпление и в размер на две години за второто престъпление. Тези наказания, както и общо определеното по реда на чл. 23 НК наказание от четири години лишаване от свобода, не само са индивидуализирани в рамките на закона, в размери близки до минимумите, но очевидно съответстват на степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянията не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления, независимо от ниската стойност на отнетото имущество. През инкриминираната вечер подсъдимият тръгнал от дома си с предварително взето решение да извърши кражби на вещи от автомобили, като от двата автомобила е отнел всички намерени вещи. Не се е задоволил с вещите отнети от първия автомобил и след като ги занесъл ги в дома си отново тръгнал да разбива други автомобили. Последователно взломил нови два автомобила, вещи намерил във втория, взел ги и тръгнал да ги носи към дома си, в който момент бил задържан. Тези данни, съчетани с отразените в свидетелството му за съдимост, където са посочени десет влязли в сила присъди за кражби и една, която е отменена по реда на възобновяването и делото е висящо и с приложената полицейска справка, в която е отразено висящо досъдебно производство, го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност и трайно утвърдено престъпно отношение към чуждото имущество. Продължил е да върши престъпления и след ефективното изтърпяване на наказания лишаване от свобода. Очевидно предходните наказания не са изиграли необходимия превъзпитателен ефект. Наказание в приетия размер е необходимо не само за да преосмисли бъдещото си поведение, но и за да му се отнеме възможността да върши престъпления. Намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК Съображението на осъдения, че съдът е отмерил прекомерно високи наказания, с което е унищожил семейния му живот, е неоснователно. Със своето поведение сам е поставил в затруднено положение семейството си, като за продължителни периоди от време го е лишавал от материална и морална подкрепа. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда не са допуснати поддържаните от осъдения нарушение и искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Ж. Д. К. за възобновяване проиводството по НОХ дело № 808/2010 год. по описа на Сливенския районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 558 от10.06.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: