Ключови фрази


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 113

София, 10.07.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1438 /2020 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. Й. Б. против определение № 29658/16.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 14271/2019 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против определение № 40828 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 52089/2016 г. на СРС, с което е върната като просрочена частната жалба против определението за прекратяване на делото.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на правилото на чл. 41, ал.2 ГПК, тъй като адресът не е посетен от призовкаря най-малко три пъти в продължение на един месец, не са отразени дати и част на посещението. Връчителят на съобщението не бил изпълнил изискването на чл. 47, ал.1 ГПК.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.3 ГПК, който препраща към чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се твърди противоречие със съдебната практика по формулирани два въпроса: 1. „нужно ли е изрично в съобщението за връчване на книжа, призовкарят да отбелязва на коя дата и в колко часа е посетил адресата, за да се приеме, че ако не е открил търсеното лице е приложима фикцията на чл. 41, ал.2 ГПК” и 2. „следва ли призовкарят при връчване на съобщението да отбележи посещения са срок повече от един месец, за да се приложи фикцията на чл. 41, ал.2 ГПК. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС – определение № 20 от 12.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 7105/2014 г. ,ІV гр.о., определение № 10 от 05.01.2011 г. по ч. гр.д.№ 680/2010 г. на ІV гр.о.
Ответницата по частната касационна жалба Д. В. Х. я оспорва. Възразява и по допускането до касация, тъй като частният жалбоподател не е намерен на адреса, посочен от него повече от три месеца при многократни посещения от призовкаря.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Частният жалбоподател Н. Б. е предявил отрицателен установителен иск против Д. В. Х.. Той е посочил адрес за призоваване [населено място],[жк][жилищен адрес]-3. За с.з. на 30.01.2018 г. призовката не е връчена на адв. Б.. Отбелязване е от длъжностното лице на 10.01.2018 г., че адреса е посещаван многократно /шест пъти/, но адвокат Б. не се намира в кантората и не е идвал от три месеца. Постоянно са лепени съобщения на кантората и по други дела. Съдът не е дал ход на делото като е приел, че ищецът е нередовно призован и е насрочил делото за 06.03.2018 г. В призовката е отразено от длъжностното лице на 26.02.2018 г., че адресът е посетен на 03.02.2018 г. в 11 ч., на 08.02.2018 г. в 9,55 ч., на 17.02.2018 г. в 14,40 ч., на 21.02.2018 г. в 12,15 ч. и на 23.02.2018 г. в 10,30 ч. Оставени са три съобщения, но до 26.02.2018 г., Н. Б. не се е явил в съда да получи съдебните книжа. Съдът е приел, че е редовно призован и е дал ход на делото на 06.03.2018 г. В с.з. на 24.04.2018 г., съдът е дал ход на делото и ход по същество. С определение от 13.07.2018 г. е отменено определението за даване ход по същество и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес на ищеца за предявяване на отрицателният установителен иск. Съобщение с препис от това определение е изпратено на Б. на 18.07.2018 г. Длъжностното лице е отбелязало, че адресът е „посетен многократно за кой ли път”, но Б. не е намерен и не се е явил в СРС. Вече само се лепели уведомления на входната врата на вх.А и на кантората на адв. Б.. От октомври 2017 г. Б. не получавал книжа. Тази отметка е направена от връчителя на 28.08.2018 г. Съдът е приел, че лицето е редовно уведомено, поради което постъпилата от Н. Б. частна жалба на 07.01.2019 г. е приета за просрочена и е върната.
Въззивната инстанция е потвърдила определението за връщане, като е приела, че от данните по делото се установява, че Н. Б. не е пребивавал на адреса, който е посочил повече от един месец и не е изпълнил задължението си по чл. 41, ал.2 ГПК да уведоми съдът за новия си адрес. Прието е, че от 10.01.2018 г. е доказано отсъствие от адреса, като са взети предвид сумарно отбелязванията във всички съобщения по делото.. Съдът е приел, че под промяна на адреса следва да се разбира и фактическото и постоянно отсъствие на лицето.
Налице е основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, към който препраща чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като формулираните два въпроса са свързани с мотивите на въззивния съд и определят изхода от спора по частната жалба.
Цитираното от касатора определение№ 10 от 05.01.2011 г. по ч. гр.д.№ 680/2010 г. на ІV гр.о. касае приложението на чл. 47, ал.5 ГПК, който се отнася за призоваване на ответника, поради което то е неприложимо. Съобщение до ищеца, който има посочен адрес по делото не може да бъде връчено чрез залепване на уведомление при условията на чл. 47 ГПК, а при отсъствието му от адреса за повече от един месец е приложим чл. 42, ал. 2 ГПК /определение № 284 от 21.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2273/2016 г., IV г. о.; определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2942/2014 г., IV г. о. и др./
Относимо към спора обаче е другото посочено от касатора определение № 20 от 12.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 7105/2014 г., ІV гр.о. Според същото ако връчителят на съобщението е отбелязал, чу лицето не е намерено на адреса без да има сведение, че адресата на съобщението го е напуснал или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал.2 ГПК може да се приложи само при данни, че връчителят е посетил адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително и обичайното време за прибиране на адреса. С определение № 19 от 14.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4806/2019 г., III г. о. Определение № 452 от 22.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2303/2019 г., I т. о., а и в мотивите по Решение № 5 от 6.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4680/2019 г., III г. о. се приема, че фикция за призоваване, уредена в чл. 41, ал.2 ГПК може да намери приложение само когато по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната е напуснала за повече от един месец адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа. Заради „отсъствие”, е предвидено задължението за уведомяване. Нормата на чл. 41 ГПК не може да тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е напуснала адреса и продължава да живее на същия, но не е намерена от връчителя на призовки и съобщения. Съдебната практика приема, че по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК могат да се прилагат съобщения и да се смятат за връчени само когато по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната в продължение на повече от един месец. Нормата на чл. 41 ГПК не изисква определен брой пъти адресът да бъде посетен от връчителя, но изисква длъжностното лице-връчител на книжа да удостовери, че адресатът отсъства от адреса повече от един месец. Сведение за това той може да събере от домоуправителя, от съсед или чрез няколко посещения в рамките на повече от месец в различно време на деня.
От данните по настоящото дело и конкретно от съобщенията до частният жалбоподател не може да се установи посещение от длъжностното в продължение на повече от месец за връчване на конкретно съобщение и/или събиране на информация за напускане на адреса. Призовката за първото съдебно заседание не е връчена. Съобщението за второто съдебно заседание, по което е даден ход на делото визира посещения на връчителя за период, който е по-малък от един месец – от 03.02 до 23.02.2018 г. От тази дата до м.юли 2018 г. не са изпращани книжа на ищеца, т.е. не е установено дали не се намира на адреса. В съобщението за връчване на определението за прекратяване на делото, съставено на 18.07.2018 г. не са посочени дати, на които длъжностното лице е посетило адреса, а е отбелязано, че адресът бил посетен „многократно”. От това отбелязване не може да се установи дали това е станало в период по-дълъг от месец. Не е установено и напускане на посочения от ищеца адрес. Залепяне на съобщение на вратата, за каквото действие има отбелязване от връчителя в съобщението, сочи на процедурата по чл. 47 ГПК, но тя е неприложима за уведомяване на ищец, както вече се посочи. Така изводът на съдилищата по същество, че е приложима фикцията на чл.41, ал.2 ГПК по отношение на ищеца Б. е неправилен. Той не е бил редовно уведомен за постановеното определение за прекратяване на делото, поради което подадената от него частна жалба на 07.01.2019 г. следва да се приеме за подадена в срок и подлежи на администриране /проверка на редовността й и връчване на другата страна за писмен отговор/. Затова обжалваното определение и потвърденото с него определение на РС следва да се отменят, като делото се върне на първата инстанция за администриране на частната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29658 от 16.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 14271/2019 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 29658 от 16.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 14271/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 40828 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 52089/2016 г. на Районен съд-София, с което е върната частна от 07.01.2019 г., подадена от Н. Б. против определение от 13.07.2018 г. по гр.д.№ 52089/2016 г. на Софийски РС като просрочена.
Връща делото на Софийски районен съд за администриране на частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: