Ключови фрази


- 9 -
РЕШЕНИЕ

№ 268

гр. София 25.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.12.2020 (девети декември две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1030 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 13 132/29.11.2019 година, подадена от „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] и по касационна жалба с вх. № 12 906/26.11.2019 година, подадена от Л. А. Ю., двете срещу решение № 355/17.10.2019 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 422/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е изменил първоинстанционното решение № 682/24.04.2019 година на Районен съд Русе, Х-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5023/2018 година при което като краен резултат „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на Л. А. Ю. сумата от 33 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени, вследствие на реализирана на 08.02.2018 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2018 година до окончателното плащане, като ра разликата над уважения до пълния претендиран размер от 55 000.00 лева искът е отхвърлен.
В подадената от „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, над сумата от 12 000.00 лева е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен за сумата от 12 000.00 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер на бъде отхвърлен.
Ответникът по тази касационна жалба Л. А. Ю. е подал отговор на същата с вх. № 1284/04.02.2020 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Русе Стройгруп“ ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 29.10.2019 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 13 132/29.11.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В подадената от Л. А. Ю. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло.
Ответникът по тази касационна жалба „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 1492/07.02.2020 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна, като е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Л. А. Ю. е бил уведомен за обжалваното решение на 24.10.2019 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 12 906/26.11.2019 година, като е подадена по пощата на 25.11.2019 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 24.11.2019 година е неприсъствен ден, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 533/15.07.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпването на трудовата злополука, при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат и за това може ли да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ в случаите, когато работодателят допуска постоянни нарушения на правилата за безопасна работа и в такъв случай налице ли е допусната груба небрежност от страна на работника, ако той не е използвал предоставените му предпазни средства, като това е било правено постоянно и от останалите работници, а контролът на работодателя за използване на предпазните средства е бил занижен.
По така поставените въпроси съставът на Четвърто отделение на ВКС приема следното:
Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия. Както изрично е посочено в решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. № 951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.
Задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците или служителите, не се изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ-решение № 977/14.01.2010 година, постановено по гр. д. № 298/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 157/24.06.2014 година, постановено по гр. д. № 6210/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Русе е частично неправилно по следните съображения:
При постановяване на обжалваното решение Окръжен съд Русе е приел, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства било установено, че Л. А. Ю., като работник при „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] бил претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовите си задължения. С влязло в сила разпореждане № 20/14.02.2018 година на длъжностното лица при НОИ-ТП [населено място] злополуката била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото не било спорно, че към момента на трудовата злополука съществувало трудово правоотношение между Л. А. Ю. и „Русе Стройгруп“ ООД [населено място], по силата на което Ю. изпълнявал длъжността „арматурист“, с място на работа [населено място], [улица]. Не било спорно, а и от представената по делото медицинска документация, както и от заключението на изслушаните и приети по делото съдебномедицинска и комплексна съдебномедицинска експертиза, се установявало, че вследствие на злополуката Ю. бил получил тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в дясно слепоочно и теменно, пневмоцефалия, контузия на мозъка в ляво слепоочно-теменно, довела до оформяне на голяма посттравматична киста, субарахноидален кръвоизлив, счупване на дясна зигоматична кост. Л. А. Ю. бил 360 дни в отпуск поради временна неработоспособност, от които 15 дни били болнично лечение и 345 дни били домашно-амбулаторно лечение.
Въззивният съдебен състав е посочил, че правопораждащият юридически факт за имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ бил трудова злополука, причинила нетрудоспособност или смърт на работник Злополуката, от която били последвали уврежданията на работника била трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като била станала по време на работа, извършвана в интерес на предприятието и за Ю. било възникнало правото на обезщетение от работодателя за претърпените неимуществени вреди. Спорен в производството бил размерът на присъденото на Л. А. Ю. обезщетение за неимуществени вреди, като „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] го считало за прекомерно, Л. А. Ю. искал претенцията му да бъде уважена до пълния предявен размер. Съставът на Окръжен съд Русе считал, че определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди не само, че не било прекомерно, но и следвало претенцията на Ю. за този вид вреди да бъде уважена изцяло. За определянето на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД въззивният съд вземал предвид всички установени обстоятелства, които били от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, която не била оспорена от страните, установените увреждания на Ю. били квалифицирани като „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. При извършения съдебномедицински преглед било установено увеждане на двуглавия мускул на дясна предмишница, което можело да бъде получено при процесната злополука. Изводът на вещото лице относно другите заболявания (хипертонична болест, бъбречно-каменна болест и киста на десен бъбрек, хронична бъбречна недостатъчност първа степен, стеатозен хепатит, остеохондроза и спондилоартроза на тораклани прешлени, с увреждане на нервни коренчета на гръдната кост на гръбначния стълб), от които страдал Ю., бил че установената черепно-мозъчна травма можела да окаже негативен ефект върху съществуващите заболявания, а също и медикаментозното лечение може да е довело до преходно нарушение на чернодробната функция. При такива увреждания на главата болките зависели от това дали пострадалият е останал в съзнание към момента на инцидента, като същите били със значителен интензитет до обезболяването им или привеждането в медикаментозна кома, а след това за дълъг период от време-месеци и години можело да се усеща главоболие с различна сила и характер. Заключението на вещото лице било, че по отношение на счупването на черепа не можело да се постигне възстановяване и то щяло да остане видимо за цял живот, а установената контузия на мозъка била довела до умиране на мозъчна тъкан и оформяне на голяма посттравматична киста, тъй като увреждането било на голяма площ. Функционалното възстановяване на увреждането на мозъка принципно било възможно, но обикновено оставал известен функционален дефицит, особено като се имала предвид големината на увреждането. В случая при Л. А. Ю. имало данни за когнитивен дефицит и въпреки настъпилото подобряване на общото му състояние, продължавали да са налице оплаквания от главоболие и световъртеж. Прогнозата била, че най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване по отношение на неврологичния му статус, като било много вероятно да персистират субективни оплаквания за цял живот. От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Л. А., който е син на Л. А. Ю., се установявало състоянието на Ю. след злополуката и по време на все още продължаващия възстановителен период, като той търпял болки, имал проблеми с говора, ориентацията и общуването, както и необходимост от грижи и помощ при обслужването си. Налице била невъзможност да се храни с дясната ръка, имал промяна на походката, влошено психично състояние, невъзможност работа. Правилно първоинстанционният съд не бил отчел показанията на разпитаната по делото свидетелка М., тъй като били базирани на инцидентна среща с Л. А. Ю. и били в противоречие с останалите доказателства по делото, като било несъмнено, че свидетелката нямала наблюдения относно здравословното състояние и възстановителния процес на Ю..
Съставът на Окръжен съд Русе е посочил, че предвид всички категорично установени данни по делото за характера и вида на причинените увреждания, физическите болки и душевни страдания, продължителността на проведеното лечение и продължаващия все още възстановителен процес, съпроводени в невъзможност и затруднено самостоятелно обслужване, настъпилите допълнителни заболявания, нарушението в движението на дясната ръка и крак на Л. А. Ю., невъзможността за пълно възстановяване, отражението на злополуката върху психичното състояние на Ю. и невъзможността му да работи, въззивната инстанция намирала, ме справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 55 000.00 лева. За неоснователни са приети доводите на „Русе Стройгруп“ ООД [населено място], че присъденото обезщетение за имуществени вреди от 1200.00 лева било недоказано по размер и необосновано. Определяйки този размер първоинстанционният съд правилно бил съобразил представените по делото рецепти и фискални бонове, медицинската документация и показанията на разпитания по делото свидетел А..
Неоснователни били възраженията и на двете страни относно степента на съпричиняване от страна на Л. А. Ю. за трудовата злополука. Първоинстанционният съд правилно бил преценил, че размерът на дължимото обезщетение следва да се намали с 40 %, съобразявайки показанията на разпитаните по делото свидетели, предоставените от „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] документи и заключението на изслушаната и приета по делото комплексна експертиза, считайки, че при изпълнение на служебните си задължения Л. А. Ю. бил проявил небрежност. Въззивният съдебен състав изцяло споделял изводите на съда в първоинстанционното решение в тази насока. Тези изводи се състоели в това, че събраните по делото доказателства се установявало, че при изпълнение на служебните си задължения Л. А. Ю. бил проявил небрежност. Това било така, тъй като от представения препис от личен картон за отчитане на работно облекло било видно, че на 22.11.2017 година на Ю. била предоставена каска, проведени са му били начален инструктаж и дневен инструктаж в деня на злополуката, което той бил удостоверил с подпис в съответните форми, които не били оспорени по делото и удостоверявали отразените в тях обстоятелства. Следователно когато Л. А. Ю. предприел изкачване на стълба върху бетонен под без поставена предпазна каска действието му било в разрез с разумно очакваното и той съзнавал, че сам се поставял в ситуация с повишен риск. Действията му следвало да се квалифицират като груба небрежност по смисъла на закона. Това било така, и поради това, че от заключението на изслушаната и приета по делото комплексна експертиза с вещи лица Г. и Д. било видно, че ако Ю. бил с предпазна каска от вида, който били раздавани на работниците, това би предотвратило счупването на черепа и би намалило мозъчните увреждания. Първоинстанционният обаче считал, че съпричиняването на вредата не следвало да бъде разпределено между страните в посоченото от „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] съотношение-над 50 % принос на работника. Следвало да се отчете и липсата на упражнен контрол от страна на длъжностни лица на работодателя. Според чл. 24 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на строителната площадка се допускали до работа само работещи и други лица, които използвали осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла, при което техническият ръководител или бригадирът били длъжни да отстранят работещите, които не използвали осигурените им лични и други предпазни средства или били в нетрезво състояние. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Ю., които също работили на обекта като арматурист и кофражист било видно, че не само Ю., но и останалите работници не били носили каски и че Ю. не бил носил такава не само когато предприел рисковото изкачване по стълба, но и преди това. Видно било, че са били осигурени безопасни условия на труд и предпазни средства (каски) за всички работници, но контролът по спазването на същите бил занижен и на обекта било допуснато да се работи без каските да се носят, в това число и от Л. А. Ю..
От подадената от „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] касационна жалба е видно, че дружеството оспорва въззивното решение само в частта му,с която предявения срещу него иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ е уважен за сумата над 12 000.00 лева. С оглед на това трябва да бъде прието, че не съществува спор относно настъпилата трудова злополука, при която е пострадал Л. А. Ю. и която е основание заангажиране на отговорността на „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] за претърпените от работника вреди, като спорът е само по отношение на обема и размера на дължимото се обезщетение. По делото е установено, че вследствие на злополуката Л. А. Ю. е получил тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в дясно слепоочно и теменно, пневмоцефалия, контузия на мозъка в ляво слепоочно-теменно, довела до оформяне на голяма посттравматична киста, субарахноидален кръвоизлив, счупване на дясна зигоматична кост. Вследствие на това Ю. е ползвал 360 дни отпуск поради временна неработоспособност, от които 15 дни били болнично лечение и 345 дни били домашно-амбулаторно лечение. Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, получените от ищеца увреждания могат да бъдат квалифицирани като „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. При извършения от вещото лице преглед е установено увреждане на двуглавия мускул на дясна предмишница, което може да бъде получено при процесната злополука. Същевременно другите заболявания на Л. А. Ю. (хипертонична болест, бъбречно-каменна болест и киста на десен бъбрек, хронична бъбречна недостатъчност първа степен, стеатозен хепатит, остеохондроза и спондилоартроза на тораклани прешлени, с увреждане на нервни коренчета на гръдната кост на гръбначния стълб), можели да се повлияят негативно от черепно-мозъчната травма, а предприетото медикаментозно лечение може да е довело до преходно нарушение на чернодробната функция. При такива увреждания на главата болките зависели от това дали пострадалият е останал в съзнание към момента на инцидента, като същите са били със значителен интензитет до обезболяването им или привеждането в медикаментозна кома, а след това за дълъг период от време-месеци и години можело да се усеща главоболие с различна сила и характер. При счупването на черепа не може да се постигне възстановяване и то ще да остане видимо за цял живот, а установената контузия на мозъка е довела до умиране на мозъчна тъкан и оформяне на голяма посттравматична киста, тъй като увреждането било на голяма площ. Функционалното възстановяване на увреждането на мозъка принципно било възможно, но обикновено оставал известен функционален дефицит, особено като се имала предвид големината на увреждането. В случая при Л. А. Ю. има данни за когнитивен дефицит и въпреки настъпилото подобряване на общото му състояние, продължават да са налице оплаквания от главоболие и световъртеж. Прогнозата е, че най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване по отношение на неврологичния му статус, като било много вероятно да персистират субективни оплаквания за цял живот. Същевременно от показанията на разпитания по делото свидетел Д. Л. А., който е син на Л. А. Ю., се установява, че след злополуката и по време на все още продължаващия възстановителен период, Ю. търпял болки, имал проблеми с говора, ориентацията и общуването, както и необходимост от грижи и помощ при обслужването си. Налице била невъзможност да се храни с дясната ръка, имал промяна на походката, влошено психично състояние, невъзможност работа. Отчитайки получените при самата трудова злополука увреждания, които по начало са тежки, а също така и причинените от тях страдания и неудобства на Л. А. Ю. през възстановителния период (които са били значителни и продължители), а също така и обстоятелството, че не може да бъде постигнато пълното възстановяване на Ю. и той ще трябва да търпи последиците от увреждането до края на живота си съдът намира, че претендираната от него сума в размер на 55 000.00 лева справедливо ще го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди.
Също така по делото е установено, че при настъпването на трудовата злополука Л. А. Ю. не е изпълнил задължението си да носи предпазна каска, която ако е била правилно поставена е могла да предотврати счупването на черепа и да ограничи уврежданията на мозъка. В тази връзка „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] е направило възражение за намаляване на размера на дължимото се обезщетение по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ. В подкрепа на това си възражение дружеството представя фактура от 22.06.2017 година, в която е отразена покупката на шест броя каски KANTON, с приложени към нея декларация за съответствие и инструкция за употреба. Към този момент Л. А. Ю. не е бил в трудовоправни отношения с дружеството, видно от представения трудов договор № 065/27.09.2017 година и посоченото в декларацията за трудова злополука, където е посочено, че работникът е постъпил на работа на 27.09.2017 година. Представен е и личен картон за отчитане на работното облекло, в който е отбелязано, че на 22.11.2017 година на Л. А. Ю. е била предоставена каска, а твърдения за това, че на работниците в „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] са били зачислени каски се съдържат и в показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Б. М., която работи като деловодител в дружеството. По отношение на останалите свидетели е налице известно разминаване по отношение на предпазните каски като свидетелят Д. К. К. твърди, че към момента на злополуката работниците са имали зачислени каски. Същевременно свидетелят Ф. Г. Ю. твърди, че към момента на настъпване на злополуката на обекта по принцип е имало каски, но Л. А. Ю. не е ползвал такава. На работниците са били раздадени нови каски, но точно кога е станало това свидетелят не може да каже. Същевременно свидетелят П. А. Д. твърди, че на работниците са били раздадени нови каски, но това е станало след злополуката. Преди това на обекта е имало каски, които според свидетеля са били: „някакви захвърлени такива, като пожарникарски някакви“. Каските били захвърлени на обекта, но не били окомплектовани. Според този свидетел към момента на злополуката Л. А. Ю. не е носел предпазна каска, но и никой друг от работниците не е носел такава. Показанията на този свидетел по отношение на носенето на предпазните каски са в съответствие с показанията на свидетеля Д. К. К., според който работниците са ползвали каските когато се наложи, защото те били нещо относително, някой път можело да ти помогне, друг път да те утрепе. Затова ги слагали когато се налага. Показанията на двамата свидетели в тази им част дават повод да се даде вяра и на показанията на разпитания по делото свидетел Д. Л. А., който е син на Ю., който всеки ден вземал баща си от работа, тъй като пътували заедно и при това виждал, че никой на обекта не носи предпазна каска. От съвкупната преценка на посочените доказателства следва извода, че на обекта, където е настъпила трудовата злополука с Л. А. Ю. е имало каски, като е спорно дали те са могли да изпълняват функцията, за която са предназначени. Същевременно обаче били налице системни, а не инцидентни, нарушения на задължението на работниците на обекта да носят предпазни каски, които са били очевидни. В тази връзка работодателят е задължен не само да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на задълженията от страна на работниците, в началото на изпълнението на тези задължения, а трябва да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Това включва и задължението му за контрол за изпълнението на задължения на работниците, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ. Именно такъв е настоящият случай, поради което направеното от „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] възражение за намаляване на дължимото се на Л. А. Ю. обезщетението по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ е неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства, че са предприети мерки за отстраняване на неизпълнението на задължението за носене на предпазни каски.
Предвид изложеното обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. А. Ю. против „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за сумата от 22 000.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 55 000.00 лева и присъденото такова от 33 000.00 лева), като искът в тази част бъде уважен, заедно със законната лихва сумата, считано от 08.02.2018 година до окончателното пращане. В останалата обжалвана част решението на Окръжен съд Русе трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Русе Стройгруп“ ООД [населено място] ще трябва да заплати по сметка на ВКС сумата от 440.00 лева, представляваща държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК, а на Л. А. Ю. сумата от 1572.00 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 355/17.10.2019 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 422/2019 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. А. Ю. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат В. Р. против „РУСЕ СТРОЙГРУП“ ООД [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 22 000.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 55 000.00 лева и присъденото такова от 33 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 08.02.2018 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2018 година до окончателното заплащане, както и в частта му, с която Л. А. Ю. е осъден да заплати на „РУСЕ СТРОЙГРУП“ ООД [населено място] сумата от 1336.00 лева разноски за първата и втората инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „РУСЕ СТРОЙГРУП“ ООД [населено място], [улица], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплати на Л. А. Ю. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат В. Р. сумата от още 22 000.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 55 000.00 лева и присъденото такова от 33 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 08.02.2018 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2018 година до окончателното заплащане, както и сумата от 1572.00 лева разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 355/17.10.2019 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 422/2019 година в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „РУСЕ СТРОЙГРУП“ ООД [населено място], [улица], да заплати по сметка на ВКС сумата от 440.00 лева, представляваща държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.