Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                               № 318                                       София 20.05.2010 г.                                               В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на петнадесети април,  две хиляди и десета година в състав:                                         Председател :    КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                        Членове :    МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                           БОРИС ИЛИЕВ         при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 207/2009 г.              Производството е по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Г. С., град С., подадена от пълномощника му адвокат А, за отмяна на влязло в сила решение №25 от 17.06.2008 год. по гр.д. № 1232/2007 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставено в сила решение от 02.11.2006 г. по гр. д. №362/2005 г. на Софийския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение №217 от 01.08.2003 г. по гр. д. №373/2001 г. на Свогенския районен съд и е признато за установено по отношение на община С., че Р. „Ч”, град С., е собственик на основание чл.2, ал.3 ЗОС на прилежащия терен към търговската сграда, построена в парцел **** „З”, в кв. 100 по плана на град С., с площ от 400 кв.м., заключена между т.1-2-3-4-5 на скицата към заключението на вещото лице М. от 10.01.2002 г. Въззивното решение е постановено при участието на молителя Г. Г. С. като трето лице помагач на община С.. Ответникът Р. „Ч”, град С., оспорва молбата за отмяна. Ответникът община С. не е заявил становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че има нови обстоятелства, които са настъпили след приключване на устните състезания във въззивното производство, както и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не е разполагал към 18.01.2008 г., когато е проведено съдебното заседание по гр.дело №1232/2007 г. на ВКС. Процесната сграда се е срутила към месец януари 2008 г. Преди това - на 05.01.2007 г. е бил съставен протокол от комисия при община С., с решение на основание чл.195, ал.4 ЗУТ за премахване на сградата. Комисията е предложила на основание чл.195, ал.5 ЗУТ на К. на общината да издаде заповед за одобряване решението за събаряне на сградата. Такава заповед не е издавана. Образувана е предварителна проверка по пр. пр. №955/2007 год. по описа на РП - С. за извършени престъпления самоуправство и повреждане на имущество срещу сина на молителя и настоящ собственик на имота Д. По тази преписка е отказано да се образува наказателно производство. Представени са писмени доказателства за горните обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По начало силата на пресъдено нещо възниква към момента на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Новите обстоятелства от съществено значение за делото трябва да са съществували към деня на приключване на устните състезания в инстанцията по същество, поради което е можело, ако са били известни, да бъдат включени в делото. В случая новите обстоятелства и представените писмени доказателства за тях не са от съществено значение за делото, тъй като не биха могли да променят извода на решаващия съд за основателност на предявения иск за собственост. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОС, отменена със ЗИД ЗОС /ДВ, бр. 101 от 2004 г./, не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Обстоятелството, че сградата на кооперативната организация впоследствие - през 2008 г. се е срутила не е в състояние да се отрази на вече придобитото по силата на закона абсолютно право на собственост на Р. „Ч” върху процесния прилежащ терен. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна Р. „Ч” трябва да бъдат присъдени 1000 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Г. С., град С., подадена от пълномощника му адвокат А, за отмяна на влязло в сила решение №25 от 17.06.2008 год. по гр.д. № 1232/2007 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставено в сила решение от 02.11.2006 г. по гр. д. №362/2005 г. на Софийския окръжен съд. ОСЪЖДА Г. Г. С., град С., да заплати на Р. „Ч”, град С., 1000 лв. деловодни разноски.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.