5 Р Е Ш Е Н И Е № 479 София, 23 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1509/2014 година Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения С. Б. Х. за възобновяване на производството по ВНОХД № 218/2014 г. по описа на Окръжен съд –Сливен и отмяна на постановеното въззивно решение № 78/21.07.2014 г. В искането за възобновяване и представените писмени бележки се сочи, че въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, тъй като обвинението е останало недоказано, като се изразява несъгласие с извършената от въззивния съд доказателствена дейност. Твърди се, че въззивният съд неправилно е отхвърлил доводите на защитата, поддържани във връзка с липсата на извършен оглед на местопроизшествие. Оспорва се заключението на съдебно-почерковата експертиза с довод за пристрастност на вещото лице. Излагат се съждения, че след като не са установени собствениците на увреденото имущество, то те не могат да поискат осъждане за престъпление от частен характер. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, осъденият С. Б. Х. не се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа от неговия процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подаденото искане за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С присъда № 110/16.04.2014 г., постановена по НОХД № 2193/2013 г. от Районен съд- Сливен, подсъдимият С. Б. Х. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият Х. е бил признат за невинен и оправдан по отделно повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т. 5 от НК. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения : При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Всички оплаквания, застъпени в искането за възобновяване и съотнесени към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки конкретни и убедителни съображения. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваната присъда и след комплексен анализ на доказателствените източници е потвърдил установените от първата инстанция фактически и правни изводи. Оценката на доказателствените средства е задълбочена и не се откриват нито непълноти, нито превратна интерпретация на изводимите от тях данни. По делото са разпитани всички свидетели, които имат отношение към предмета на доказване. Всъщност, осъденият Х. в своите обяснения не отрича присъствието си в овощните градини, описва своите действия, както и средството, използвано при осъществяване на деянието. Проверено е възражението на защитата, че подписът, находящ се в графа ”предал” на протокола за доброволно предаване, не е положен от осъденото лице. Първата инстанция е назначила съдебно-почеркова експертиза, която е направила категоричен извод, че подписът е положен от Х.. Поддържаното и сега възражение за пристрастност на вещото лице, тъй като е „бивш служител на полицията”, е неубедително. Идентично възражение е правено и пред втората инстанция, която е изложила убедителни съображения за отхвърлянето му, които настоящата инстанция възприема. Изцяло неоснователно е твърдението, че не е достигната истината по делото, тъй като не е извършен оглед на местопроизшествие. Действително по делото не е съставен протокол за оглед, но гласните доказателствени средства, между които показанията на В. и А., ясно очертават както вида на овощните насаждения, така и броят и състоянието им след престъпното посегателство. Тези показания са обсъдени в контекста на изводимите данни от протокола за оглед на веществени доказателства. Обяснимо в искането за възобновяване се оспорва процесуалната годност на това доказателствено средство, но оспорването е неоснователно. О. е извършен при спазване на изискванията на НПК. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани поемните лица К. и Т.. Изложеното от тях е било внимателно анализирано, като ясно е изведено знанието им за броя на „дърветата”, вида им, както и за действията, извършени в рамките на огледа – преброяване и фотографиране. Неоснователно е възражението за необоснованост на приетите по делото агротехническа и лесотехнически експертизи. Експертните заключения, обсъдени в контекста на останалите доказателствени източници, са в основата на изводите както за оценката на имуществото, така и за обстоятелството, че насажденията (овощен вид- праскова) са унищожени, тъй като не може да се възстанови плододаването им. В основата на оспорването е твърдението, че експертите не са посетили местопроизшествието, съответно не са огледали веществените доказателства. Данните по делото обаче сочат друго – виж разпита на вещите лица Н. и И., проведен в съдебното заседание от 12.02.2014 г., както и отразеното в раздел „Констативна част„ и на двете, депозирани в хода на досъдебното производство, експертизи. Възраженията на осъдения, че не са били установени собствениците на овощните градини са лишени от основание. Свидетелите А. и В. са разпитани подробно за това обстоятелство, като при разпита им е предявявана и техническа скица. Отделно в делото присъстват и писмени доказателства, установяващи собствеността на градините. Твърденията, че поради неустановяване на собствениците на увреденото имущество е препятствана възможността те да подадат частна тъжба, не държат сметка, че разпоредбата на чл. 218в, ал. 1, т. 1 от НК е приложима само по отношение на престъпните състави по чл. 216, ал. 4 и ал. 6 от НК, но не и за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. Обобщено, при направената от настоящата инстанция проверка на атакувания съдебен акт, не се установи съдебните инстанции да са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали по делото. При установените фактически положения материалният закон е приложен правилно, а доколкото в искането се намеква за незаконосъобразност на съдебния акт, без да са изложени конкретни доводи, настоящият състав само ще посочи, че предходните инстанции са изложили подробна аргументация защо в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 216, ал. 4 от НК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като не установи наличие на предпоставките по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. Х. за възобновяване на производството по ВНОХД № 218/2014 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.