Р Е Ш Е Н И Е № 365 гр. София, 18.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1250 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец - Министъра на финансите, против въззивно решение № 57/17.04.2013 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 13/2013 г., с което е бил отхвърлен предявения от него граждански иск по НОХД № 162/2012 г. по описа на Окръжен съд – Разград за сумата от 26 950 лв. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивния акт и уважаване на предявената гражданска претенция. В с. з. пред ВКС, редовно призовани, не се явяват подсъдимата и нейния защитник, както и представител на гражданския ищец. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, доколкото по делото е имало данни гражданският иск да е бил предявен по ДПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна: От материалите по делото е видно, че в рамките на НОХД № 162/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, образувано срещу С. Х. за престъпление по чл. 255 от НК, Министърът на финансите е предявил граждански иск за имуществени вреди, причинени на фиска за конкретни данъчни периоди, увеличен в хода на производството до общия размер от 26 950, 98 лв. С постановената по делото първа присъда № 22/17.07.2012 г. подсъдимата е била осъдена по повдигнатото обвинение, а производството по гражданския иск е било прекратено – поради това, че „данъците, предмет на обвинението са определени с ревизионен акт и са предприети действия по изпълнението му”. По жалба на гр. ищец е било образувано ВНОХД № 270/2012 г ., като с решение № 131/13.11.2012 г. Варненският апелативен съд е отменил присъдата в частта относно прекратяване на производството по гр. иск и е върнал делото за ново разглеждане на Разградския окръжен съд - за произнасяне по претенцията след надлежно изясняване на въпроса, дали има идентичност между предявения граждански иск в наказателното производство (по размер и периоди на данъчните задължения) и сумите по ревизионния акт, както и дали е налице изпълнение, пълно или частично. С втората по ред присъда № 45/18.12.2012 г. по същото НОХД № 162/2012 г. (касаеща единствено произнасяне по гражданския иск) Разградският окръжен съд отново е прекратил производството по гр. иск, приемайки, че вземанията на държавата, произхождащи от неплащане на данъци от подсъдимата, са били установени с ДРА и е започнала процедурата по тяхното принудително събиране по ДОПК, поради което и липсва правен интерес от предявения граждански иск в наказателното производство. Отново по жалба на гражданския ищец е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 13/2013, чието решение е обект на настоящата касационна проверка. С него Варненският апелативен съд е отхвърлил гражданския иск като неоснователен. Същевременно в мотивите си е посочил, че „присъдата в гражданско-осъдителната й част (каквато няма, защото производството е прекратено) е незаконосъобразна, защото не е следвало да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, тъй като той вече е бил предявен по ДПК”. Приел е, че е налице различие между претенцията по ДПК и по НПК, но това могло да се претендира по реда на ДПК. И още, че гражданският иск е неоснователен, защото е бил предявен по друг ред. Изложеното дотук съвсем ясно определя, че този състав на Варненския апелативен съд не прави никакво разграничение между допустимост и основателност на предявения по делото и приет за съвместно разглеждане граждански иск. Поради това и съображенията му в мотивите, които сочат на недопустимост на гражданската претенция (както всъщност е приел и първоинстанционния съд) са в пълно противоречие с диспозитива на решението – за отхвърляне на гражданския иск, което е съотносимо към разрешаване на претенцията по същество. На практика въззивният съд от една страна е приел, че искът е недопустим, а от друга го е отхвърлил като неоснователен, без да го е разгледал по същество. Това непоправимо противоречие между мотиви и диспозитив, наред с множеството грешки в решението, вкл. относно закона, регламентиращ изпълнението на публични вземания (който не е ДПК, а ДОПК), мотивира настоящия съдебен състав да счете, че е налице пълна липса на мотиви по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК. Констатираното съществено процесуално нарушение е непоправимо от касационната инстанция, поради което и в съгласие с чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане е необходимо да се установи, вкл. чрез събиране на допълнителни доказателства, дали е налице идентичност (по периоди и размер) между твърдяната щета на фиска чрез укриване на данъчни задължения (за което подсъдимата вече е била осъдена), чиято обезвреда се претендира с предявения в наказателния процес граждански иск и предмета на образуваното по ДОПК специално производство за събиране на публични вземания, респ. на какъв етап е то, спирано ли е с оглед решаване на въпросите за наказателната отговорност, налице ли е изпълнение (пълно или частично). Подобни указания са били дадени в предходното въззивно решение № 131/13.11.2012 г. по ВНОХД № 270/2012 г., които Разградският окръжен съд е пренебрегнал при постановяване на присъдата си от 18.12.2012 г., а при проверката й настоящият въззивен състав въобще не е коментирал, нито сам е предприел мерки да съобрази с оглед задълженията си 335 ал. 3, вр. ал. 2 от НПК. От отговорите на горепосочените въпроси зависи разрешаването на съдбата на предявения граждански иск от Министъра на финансите. В тази връзка само следва да бъде уточнено, че държавата на общо основание е допустимо да търси обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди, резултат на престъпление по чл. 255 - 257 от НК (т. е. гражданският иск е поначало допустим, респ. е допустимо и приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес), освен ако същите данъчни задължения, предмет на обвинението, не са били вече събрани или е в ход събирането им Вж. в този смисъл Решение № 548/09.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 594/2008 г., ІІІ н. о., Решение № 136/15.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 85/2009 г., І н. о., Решение № 56/21.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 797/2010 г., ІІІ н. о. чрез специално уреденото производство по ДОПК, което е административно (и за него е приложим АПК, а ГПК само за неуредените случаи). С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 57/17.04.2013 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 13/2013 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: