Р Е Ш Е Н И Е № 378 София, 02 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 3100/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия Й. Т. срещу въззивно решение № 340 от 04.10.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 444/2011 г. , с което е била изменена първоинстанционна присъда № 7 от 28.03.2011 г., постановена от Кюстендилския окръжен съд, като подсъдимият Т. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 19 /отм./ и чл. 22 /отм./ ЗДвП, а подс. Й. С. – правилата на чл.19/отм./ и чл. 33 т.5 и т.9 /отм./ ЗДвП, като съдебният акт е бил потвърден в останалата му част. С първоинстанционната присъда № 7/28.03.2011 г., постановена по НОХД № 118/2008 г., подс. Й. Н. Т. e бил признат за виновен по обвинението по чл. 343 ал.3 вр. ал.2 б.Б пр.1 вр. чл. 2 ал.1 и ал.2 от НК /ред. ДВ, бр. 28/1982 г./ за това, че на 31.05.1998 г. на главен път Е-79 в района на с.Мурсалево, обл. Кюстендил при управление на МПС – т.а. Скания с ДК № NAP 96 99 нарушил правилата за движение по чл. 19, чл. 22 от ЗДвП /отм./, чл.26 ал.1 и 3 ЗДвП /отм./ вр. чл.47 ал.3 вр. чл. 50 ал.1 ППЗДвП и чл. 73 ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост при условията на независимо съпричинителство с подс. Й. С. С. причинил смъртта на З. С. А., тежка телесна повреда на Ж. А. Х., както и средни телесни повреди на С. Р. А., С. И. С., В. С. Б. и В. А. К., за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на осн. чл. 66 от НК е било отложено за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата са били присъдени обезщетения за претърпени неимуществени вреди от деянието на В. С. Б. и на Ж. А. Х., които двамата подсъдими следва да изплатят солидарно. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закон. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се визира нарушение на реда за формиране на вътрешното убеждение на съда, доколкото съдът не е съобразил същото с противоречията между доказателствата и заключенията на експертизите, не е взел отношение по направен довод за кредитиране на заключението по АТЕ № 49/29.01.2002 г., за изясняване на противоречията в изводите на АТЕ относно скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, не е посочил въз основа на какви доказателства къде приема, че е било мястото, на което се е намирала табелата за начало на населеното място, както и наличието на знак В24. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон се излагат съображения за липса на нарушения на правилата за движение, които да запълват бланкетния състав на чл. 343 от НК, както и липса на доказателства за наличие на пътен знак В 24. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия поради липса на виновно поведение. Пред касационната инстанция защитата на подс. Т. не се явява, както и не се явява самият подсъдим, редовно призован чрез съдебна поръчка до Р. Гърция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че липсват съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като противоречието между АТЕ е несъществено, а единственото основателно възражение е това за действието на знак В 24, чието действие се простира до първото кръстовище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на защитниците на подсъдимия е основателна. При провеждане на въззивното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Прегледът на въззивното решение сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при неговото постановяване. Въззивният съд е бил сезиран с жалба от подсъдимия Т., в която се изтъкват доводи изключително за съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд в хода на разглеждането на делото. Същите се свеждат до непочиващи на доказателствата по делото фактически извод за началото на спирачната следа, оставена от управлявания от подсъдимия автомобил, мястото, на което се е намирала табелата за началото на населеното място с.Мурсалево, както и за наличието или липсата на знак В 24, забраняващ извършването на маневра „изпреварване”. Изразява се несъгласие с оценъчната дейност на съда, която е игнорирала заключението по АТЕ на в.л. А., както и на тройната АТЕ № 49/ 2002 г. Въззивният съд е изготвил съдебно решение по реда на чл. 338 от НПК, което обаче не отговаря на изискванията на чл. 339 ал.1 и ал.2 от НПК. В същото съдът е посочил съдържанието на въззивните жалби и съдържанието на присъдата, която се обжалва. Цялото съдържание на въззивното решение представлява дословно възпроизвеждане на мотивите към първоинстанционната присъда, включително и с фактическите грешки, съдържащи се в тях. Така например въззивният съд е приел, че спирачните следи на т.а. Скания с дължина 41 метра били намерени на 9 метра след табелата „начало на населеното място” /л.4 от решението/, както е приел и първоинстанционният съд – л. 5 от мотивите към присъдата. Доказателствата по делото, които и двете инстанции са кредитирали – протокол за оглед и скица към него – л.3-5 от том І на сл. д., не съдържат такава констатация. Прието е от съдебните състави и на двете инстанции, че в протокола за оглед не е отразено местоположението на двете табели за начало и край на населеното място спрямо ориентира на огледа на местопроизшествието /л.6 от решението и л. 8 от мотивите/, което е в рязко противоречие с фактическата констатация, изложена в същите съдебни актове, че „на 27 метра от ориентир 1 по посока София се намира табела „край на населеното място”. Налице е сериозно съмнение, че съдебният акт на първата инстанция е подложен на внимателен анализ от въззивната, както и че са проверени и анализирани доказателствата по делото, послужили за направата на фактическите изводи по делото. Същите са от особено значение в конкретния случай относно обвинението спрямо подс. Т., което касае нарушения на правилата за движение, свързани с максималнодопустимата скорост за движение в населено място, както и нарушаване на забраната за изпреварване. За съставомерността на деянието на този подсъдим изначално е абсолютно необходимо да се изясни наличието и местонахождението на съответните пътни знаци – „начало на населено място”, което не е отразено в протокола за оглед на местопроизшествие, както и „знак В24”, за който също няма данни в този протокол. Последното обстоятелство за първи път е констатирано в заключението на тройната АТЕ, депозирана на 29.01.2002 г. на досъдебното производство /л.260-265/, което е станало повече от три години и половина след деянието. При извършеният оглед от експертите на мястото на произшествието знак В24 е констатиран на разстояние 850 метра преди табелата за с.Мурсалево. При извършване на оглед от другите трима експерти към 2009 г. същият знак е констатиран на разстояние 500 метра преди началото на населеното място /л. 710 от първоинстанцинното дело/. Липсва каквато и да е активна доказателствена дейност на която и да е двете инстанции за изясняване на обстоятелството за наличието или липсата на знак В24 към 31.05.1998 г. и неговото точно местонахождение. При противоречивостта на доказателствата относно наличието на такъв знак – протокол за оглед, в който не е отразен знак, а е вписана констатация „пътни знаци освен указателна табела за населено място няма”, две различни отстояния на този знак съответно през 2002 и 2009 г. /в заключенията на АТЕ/, както и наличие на прекъсната хоризонтална маркировка на пътното платно в района на произшествието, е било абсолютно необходимо да се изясни този елемент от фактическата обстановка, който е от изключителна важност за фактическите изводи на съда и съставомерността на деянието на подс. Т.. Съдът не само че не е проявил активност в това отношение така, както го задължава чл. 13 от НПК, но не е отговорил и на този довод, съдържащ се във въззивната жалба, с което е нарушил правото на защита на подсъдимия. По принцип и в двата съдебни акта липсват каквито и да е мотиви относно обвинението за допуснатото нарушение на правилото на чл. 26, вр. чл. 47 вр. чл. 55 ЗДвП /отм./, респективно знак В24. Напълно е вероятно с оглед изтеклия прекалено дълъг период от време да не е възможно да се установи факта на наличие на този пътен знак към 1998 г. или да се съберат противоречиви доказателства относно него. В този случай инстанцията по фактите следва да прецени необходимостта от приложение на чл. 304 от НПК. В конкретния случай касационният съд не би могъл да упражни правомощието си по чл. 354 ал.1 т.2 от НПК, предвид невъзможността да събира доказателства и да установява нови фактически положения по делото. Основателен е доводът в касационната жалба и по отношение на анализа на доказателствата, послужили за направата на извода за съставомерност на поведението на подс. Т. с оглед допуснато нарушение на чл. 73 ал.1 ППЗДвП – навлизане в населено място със скорост, превишаваща 50 км/ч.. По делото в хода на досъдебното и съдебно производство са били назначени и изслушани четири автотехнически експертизи – на в.л. У., тройна - на в. Л. У., П. и П., тройна – на в.л. М., Г. и В., както и на в.л. А.. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са подложили на анализ само две от тях – тройната АТЕ на вл. М., Г. и В. и АТЕ на в.л. А.. /вж л. 8-9 от мотивите и л. 6-7 от въззивното решение/. Останалите две експертизи са били игнорирани и въобще не са обсъдени от съдебните инстанции. Законът дава право на съда да не се ползва от заключението по определена експертиза, тъй като то не е задължително за съда, но във всички случай последният е длъжен да мотивира своя избор – чл. 154 от НПК. В случая не само че никоя съдебна инстанция не е сторила това, но не е дала отговор и на изрично направено искане на защитата да се кредитират изводите именно на заключението по необсъдената тройна АТЕ /изготвена от в.л. У. , П., П./. Това нарушение е не само формално такова, но то се е отразило и съществено върху правото на защита на подсъдимия, тъй като същото е стигнало до технически извод, който е в полза на същия, предвид заключението за управление на автомобила с по-ниска скорост от тази, посочена от другата тройна АТЕ. Не би могло да се счита, че съдебните инстанции по фактите са достигнали до обективната истина по делото, след като са игнорирали доказателства по делото, а кредитираните от тях – заключението по тройната АТЕ /л. 696-л.703 от първоинстанционното дело/ е работило с изходни данни, които противоречат на обективните констатации, съдържащи се в други доказателства по делото. Така например, за да отговори на въпроса с каква скорост е навлязъл подсъдимият в населеното място, тази експертиза е приела, че табелата „начало на населеното място” се намира на 27 м. от ориентира на огледа, началото на спирачната следа е на 18 м. преди него и на 9 метра след табелата. Тези факти не са отразени в протокола за оглед, така, както е приел съда –л.6 от решението. В същото време в същото решение – л.4 съдът е приел направеният от експертите извод, че спирачната следа, оставена от т.а. на подсъдимия Т., е била с начало на 9 метра след табела „начало на населеното място”. Налице е както противоречие в доказателствата, така и противоречие във фактическите изводи на съда относно мястото, където е било началото на спирачните следи и относимостта му към табелата, имаща значение за съставомерността на поведението на подсъдимия, а именно – „начало на населеното място”. Неизясняването на това противоречие е повлияло значително на изводите на съдебните инстанции относно наличието на престъпно поведение на подсъдимия, доколкото липсва категоричен извод с каква скорост подс. Т. е навлязъл в населеното място. Опитът да се направят изчисления от експертите в съдебно заседание пред първоинстанционния съд /л.711/, на които са се позовали и съдебните инстанции /л. 9 от мотивите и л. 7 от решението/ не дава категоричен отговор на въпроса нито за началото на населеното място, нито за скоростта, с която е навлязъл в него подсъдимият. При тази неяснота на техническите параметри не би могло да се приеме, че е доказано по несъмнен и категоричен начин с надлежни процесуални способи съставомерността на поведението на подс. Т.. В случай, че е налице противоречие на доказателствата или недостиг на такива, съдът следва да приеме фактическо положение, което е най-благоприятно за подсъдимия – местоположение на табелата „начало на населеното място” и скорост на движение, а не да запълва доказателствената празнота с предположения. Тези констатации на касационния съд касаят недостатъци на доказателствения анализ и двете предходни инстанции. Тези, допуснати от Кюстендилския ОС, е следвало да бъдат констатирани и отстранени от въззивния съд. Като не е сторил това в хода на въззивната проверка, този съд е възпроизвел недостатъците на първоинстанционната присъда в своя съдебен акт. В допълнение към този недостатък решението не съдържа и посочването на основанията, поради които съдът не е приел доводите изложени в жалбата пред въззивния съд. Последният всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този отговор е именно израз на задължението му на въззивна инстанция, която е и контролна такава – да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда. Резултатът от тази проверка не може да е голословен и формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото – в мотивите на въззивния съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довода, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. В настоящето дело при изготвянето на въззивното решение това не е сторено. Вярно е, че оценъчната дейност на съда, решаващ делото, е въпрос на вътрешно убеждение на самия съд, но тя не може да бъде резултат на изопачено формиране на това убеждение в противоречие с основния принцип на наказателното съдопроизводство – този по чл. 14 от НПК. Съгласно тази норма съдът винаги е длъжен да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз основа на всички доказателствени източници. В случая въззивният съд е нарушил и принципа на чл. 14 от НПК, тъй като съдържанието на въззивния акт не сочи на спазване на процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на „всички обстоятелства по делото”. Този ред е предвиден от законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се разбере как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде поставено на контрол от следващата инстанция. Простото деклариране на несъгласие с доводите на защитата на подсъдимия, без да се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно, невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече е нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК. Тъй като по конкретното дело не е даден отговор на нито един от доводите на защитата от въззивната жалба, е било допуснато съществено нарушение на чл. 14 и чл. 339 ал.2 от НПК, съставляващо касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Налице е основание за отмяна на въззивното решение в потвърдителната му част по отношение на подс. Т. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане процесуалният недостатък на отмененото въззивно решение следва да бъде преодолян чрез цялостен задълбочен анализ на доказателствената съвкупност по делото, а при необходимост и чрез провеждане на въззивно съдебно следствие и изготвяне на прецизен въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл. 339 от НПК. Въззивният съд следва да има предвид и друг наличен по делото адрес за подс. Й. Т. в Р. Гърция, от който е извършено призоваването му чрез съдебна поръчка от ВКС. Направеният разход за превод на книжата по призоваването на подс. Т. в размер на 28 лв. /двадесет и осем лева/ следва да се заплати на фирма „Ayva – N”. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.4 вр. ал.3 т.2 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 340/04.10.2011 г., постановено по ВНОХД № 444/2011г. на Софийски апелативен съд в потвърдителната му част само по отношение на подс. Й. Н. Т.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане само в отменената му част от друг състав на Софийския апелативен съд от стадия на допускане на доказателства. Да се заплати на фирма „Ayva – N” сумата от 28 /двадесет и осем/ лева за извършен превод на книжа по съдебна поръчка за призоваването на подсъдимия Й. Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.