3 гр. д. № 1380/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 7 София, 31.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1382/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. касационна жалба срещу решение от 22.07.2010 г. по гр. д. № 1335/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното, постановено на 19.032010 г. по гр. д. № 751/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу В. Й. П. и М. Д. Д. искове за установяване, че ответниците не са собственици на правото на строеж за апартамент Ж, на третия етаж с площ от 98.87 кв. м., заедно с мазе № 11 и гараж № 4, в сградата построена в УПИ ІV.. в кв. 27 по плана на [населено място]. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 27.09.2012 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешеният с него материалноправен въпрос за това от кой момент правото на строеж за конкретен обект в сграда се трансформира в право на собственост – дали от завършване на конкретния обект в сграда, състояща се от множество обекти, до степен на груб строеж или от завършване на цялата сграда в груб строеж, т. е. с изпълнение на външните стени и покрива й. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците са собственици на УПИ ІV.. в кв. 27 по плана на [населено място]. През 1997 г. са отстъпили в полза на [фирма], [населено място] правото на строеж на жилищни и нежилищни обекти в имота, съгласно одобрен архитектурен проект за изграждане на четириетажна жилищна сграда с партерен и мансарден етажи, срещу поето от него задължение да построи сградата със свои средства и предаде същата с „акт обр. 16 „ за срок от 24 м. считано от датата на определяне на строителна линия с протокол. Същата година М. О. е продала на ответниците В. Й. П. и М. Д. Д. правото на строеж за конкретен обект – апартамент „Ж” в сградата, мазе и гараж. Договорът за суперфиция и строителство между ищците и М. О. е развален с влязло в сила решение от 26.01.2007 г. по т. д. № 148/2006 г. на ОС-Пловдив поради неизпълнението му. С приета техническа експертиза е установено по делото, че към 1999 г. сградата е била изпълнена до трети етаж. За нея няма съставен акт № 14 – за приемане на конструкцията, с който се разрешава и извършване на довършителните работи. Не са били изградени четвъртия и мансардния етажи и покрива, в какъвто смисъл са и събраните гласни доказателства. Експертът е изразил становище, че към 1998 - 1999 г. сградата не е била завършена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, тъй като не е бил поставен покрив. Завършеността й не е констатирана по реда на чл. 181, ал. 1 ЗУТ от компетентните органи на общинската администрация. Установил е и това, че обектите, предмет на договора за продажба сключен от ответниците, са били завършени, тъй като се намират на третия етаж на сградата, но не са въведени в експлоатация. При така установените факти е направен незаконосъобразен извод, че придобитото право на строеж от ответниците се е трансформирало в право на собственост върху обекта, за който е отстъпено, тъй като той е бил изпълнен до степен на завършеност в груб строеж. Разрешението е дадено в противоречие на закона и задължителната практика на съда. Противоречивата практика по материалноправния въпрос, по който е допусната касационна проверка, е преодоляна с постановяване на тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК, с което бе прието, че смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешение за строеж. Даденото разрешение на този въпрос от въззивния съд е в противоречие с нея, и с материалния закон, което е основание чл. 281 ГПК за касиране на решението. Изпълнението на един обект от сградата, до степен на груб строеж, без тя да е завършена до същата степен, няма за последица трансформиране на учреденото право на строеж в право на собственост за същия обект. Обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, възникват като самостоятелни такива и могат да бъдат предмет на гражданския оборот със завършването на цялата сграда до степен на груб строеж, легално определение на което е дадено в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Сградата, в който се намира обектът, за който е отстъпено право на строеж през 1998 г., не е била завършена в петгодишен срок от придобиване на това ограничено вещно право от ответниците, поради което то се е погасило в полза на собствениците на терена - чл. 67 ЗС. Ответниците не се легитимират като собственици на апартамента и прилежащите му помещения на това основание, поради което предявените субективно съединени искове са основателни и следва да бъдат уважени. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по иска ще бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото, възлизащи на сумата 313.41 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 22.07.2010 г. по гр. д. № 1335/2010 г. на Пловдивски окръжен съд потвърденото с него решение от 19.03.2010 г. по гр. д. № 751/2010 г. на Пловдивски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. Н. А. ЕГН [ЕГН], Е. П. А. с ЕГН [ЕГН], Д. Б. Р. с ЕГН [ЕГН] и Г. Т. Н. с ЕГН [ЕГН], че В. Й. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж- к- „Т.” № 176, вх. В, ет. 3, ап. 8 и М. Д. Д. не са собственици на правото на строеж за апартамент тип „Ж”, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 98.87 кв. м., с изложение североизток-северозапад, състоящ се от входно антре, баня, тоалетна,, две стаи, кухня, дневна и две тераси, при съседи: на етажа: ап. „Е” и ап. „Д”, отдолу – ап. „Ж”, отгоре – ап. „Л”, ведно с 6.05% идеални части от жилищната сграда, предвидена за изграждане в УПИ ІV-.., кв. 27 по плана на [населено място], кв. Х. Б. – север”, с админ. адрес [улица], както и изба № 11, с полезна площ от 7.29 кв. м., при съседи: изби № № 7, 8, 10, 12, коридор и калкан, ведно с 0.173% ид. ч. от общите части на сградата и гараж № 4, със застроена площ от 21.94 кв. м., намиращ се на партерния етаж при съседи: гараж № 3, магазин и коридор, ведно с 1.3000% ид. ч. от общите части на сградата. ОСЪЖДА В. Й. П. и М. Д. Д. да заплатят на от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н., представлявани от адв. В. Б., от ПАК, с адрес [населено място], [улица], ет. 1, кантора 1, сумата 313.41 ( триста и тринадесет и 0.41) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: