Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 317   гр. София, 23 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети  май,  две хиляди и десета година,  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ПАВЛИНА  ПАНОВА     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА  КОЛОВА изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА н. д. №  294/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НОХД № 225/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. Ч., отменяване на постановената същото дело присъда № 1 от 12. 01. 2010г., в частта, с която е приложен чл. 68 НК, и връщане на делото за ново разглеждане, за законосъобразно определяне на типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода- по НОХД № 225/ 09г., и приведеното на основание чл. 68 НК- по НОХД № 490/ 04г., по отношение на осъдения И. И. С., на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият И. И. С. поддържа, че искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи. Назначеният му в настоящото производство служебен защитник взема становище, че искането на Главния прокурор е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С присъда № 1 от 12. 01. 2010г., постановена по НОХД № 225/ 2009г., Районният съд- гр. Ч., е признал подсъдимия И. И. С., от гр. Р., обл. Пазарджик, за виновен в извършено престъпление, с правна квалификация по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което го е осъдил на една година лишаване от свобода, и глоба в размер на 5000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил отделното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за срок от три месеца, наложено му по НОХД № 490/ 2004г., на РС- гр. Р.. Определил е общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо общежитие от открит тип. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата не е обжалвана и протестирана, влязла е в сила, и не е била проверена по касационен ред. Настоящата инстанция намира за основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, а именно, че проверяваната присъда, в частта й, с която е определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното с нея наказание лишаване от свобода, и на това, чието изпълнение е приведено, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, е постановена при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо нейната частична отмяна по реда на възобновяването. Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил, че деянието, предмет на НОХД № 225/ 2009г., е извършено в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 490/ 2004г., на РС- гр. Р., чието изпълнение е било отложено условно, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Ето защо, с присъдата си правилно, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 490/ 2004г. Основателни са възраженията, подробно аргументирани в искането, касаещи режима на изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода. В случая те следва да бъдат изтърпени при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, а не при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както неправилно е приел районният съд. Известно е, че действащият ЗИНЗС регламентира корелацията между типа на пенитенциарното заведение и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Относно наказанието си по НОХД № 225/ 2009г. осъденият С. няма качеството на осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години, за да бъде настанен, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип за изпълнението му, което да води до определянето на общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Същото е положението и с наказанието от три месеца лишаване от свобода, приведено в изпълнение по силата на чл. 68, ал. 1 НК. Това е така, защото предпоставка за активирането на условното наказание, е извършването на друго умишлено престъпление от общ характер, за което е било наложено наказание лишаване от свобода. При това положение, типът на затворническото общежитие и първоначалният режим се регламентират от нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. В този смисъл, в обсъждания аспект, настоящият съдебен състав споделя аргументите, изтъкнати в искането на Главния прокурор, в подкрепа на довода му за нарушение на закона при определяне на режима и типа на затворническото заведение. Няма основание обаче за възпроизвеждане в диспозитива на присъдата, в частта й, касаеща приложението на чл. 68, ал. 1 НК, освен на наказанието лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с предходната влязла в сила присъда, и на наказанието глоба в размер на 100 лв. Това е така, защото последното е изцяло извън обхвата на института на условното осъждане по чл. 66 НК, последица от който е този, регламентиран по чл. 68 НК, поради което наказанието глоба подлежи на изпълнение по реда на чл. 416, ал. 4 НПК, след влизане в сила на съответната присъда. Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентния съд нарушения на материалния закон, релевирани в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НОХД № 225/ 2009г., по описа на РС- гр. Ч., да се отмени влязлата в сила присъда № 1 от 12. 01. 2010г., постановена по същото дело, в частта й, с която е определен типът на затворническото общежитие и първоначалният режим на изтърпяване на наложеното с нея наказание лишаване от свобода, и на това, по НОХД № 490/ 2004г., на РС- гр. Р., приведено в изпълнение, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание, в отменената част на присъдата- за законосъобразното определяне на режима и типа на затворническото общежитие, по отношение на осъдения И. И. С.. При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 225/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. Ч., ОТМЕНЯВА влязлата в сила ПРИСЪДА № 1 от 12. 01. 2010г., постановена по същото дело, В ЧАСТТА, с която е определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното с нея наказание лишаване от свобода, и типа на затворническото общежитие, по отношение на осъдения И. И. С., от с. Р., както и на това, наложено му по НОХД № 490/ 2004г., на РС- гр. Р., приведено в изпълнение с присъдата, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в отменената част на присъдата, на Районен съд- гр. Ч., от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: