О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр.София, 22.07.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
С участието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.529/22 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК.
С разпореждане №221/30.06.22 г., постановено по Н.Ч.Д.186/22 г., съдията – докладчик при ОС – Разград е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и ОС – Силистра, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК.
Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е ОС – Силистра.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по производството, намери за установено следното:
Първоначално в ОС – Силистра е образувано Н.Ч.Д.150/22 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), въз основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от несъдебен орган във Федерална Република Германия. С него се иска да бъде призната финансова санкция спрямо българския гражданин О. З. Х. с посочен адрес: [населено място], [улица],общ.С.,обл. С., Република България.
При направената от ОС – Силистра служебна справка в Националната база данни „Население“, е установено, че санкционираното лице е с постоянен адрес като горепосочения, а по настоящ такъв е регистрирано в [населено място],общ. И., обл.Р., [улица].
С разпореждане №167/27.06.22 г. съдията-докладчик прекратил производството по посоченото частно дело и го изпратил по компетентност на ОС- Разград. В разпореждането си посочил, че съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансова санкция се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая е прието, че това е ОС – Разград, тъй като настоящият адрес на санкционираното лице е в област Разград.
С разпореждане №221/30.06.22 г., постановено по Н.Ч.Д.186/22 г. по описа на ОС- Разград, съдията-докладчик прекратил производството по новообразуваното дело и повдигнал настоящия спор за подсъдност. Той посочил, че служебно му е известно по повод на предходно дело срещу същото лице, че то живее и работи в птицеферма, намираща се в близост до [населено място],обл.С.. Бил приложен препис от докладна записка /л.8/, депозирана по Н.Ч.Д.172/22 г. по описа на ОС – Разград, удостоверяваща това обстоятелство.
Съгласно чл.31,ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да признае решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Според ал.2 на същата норма в случай, че местоживеенето или обичайното пребиваване не са посочени в удостоверението, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по посоченото в удостоверението местонахождение на имуществото или по място на източника на доходи на засегнатото лице.
Понятието „местоживеене“ е уредено в чл. 93–96 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, а „обичайното пребиваване“ – в чл.48,ал.7 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/, като и двете понятия са свързани с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее. В настоящия случай, както вече бе казано, въз основа на приложените писмени доказателствени материали е установено, че санкционираният О. Х. живее и работи в птицеферма, разположена край [населено място],обл.С.. Това обстоятелство се подкрепя от данните, изложени в определение №62/09.06.22 г.по К.Н.Ч.Д.440/22 г. по описа на ВКС, Второ н.о., след постановяването на което е било образувано изследваното частно дело по описа на окръжния съд в гр. Разград, по което е изготвена въпросната докладна записка. От обстоятелствената част на същото става ясно, че Х. не пребивава нито на постоянния, нито на настоящия си адрес.
С оглед на обстоятелството, че в случая местоживеенето/обичайното пребиваване и местоработата на санкционираното лице съвпадат и те са на територията на [населено място],обл.Силистра, делото е подсъдно на ОС – Силистра.
Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Д.186/22 г. по описа на ОС – Разград, за разглеждане и решаване от ОС – Силистра.
Копие от определението да се изпрати на ОС – Разград за сведение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/